Обядът е приключил, кафето е сервирано в източното крило на Белия дом, а президентът на САЩ Бил Клинтън (тогава на 48 години), и руският държавен глава Борис Елцин (на 63 години), все още не са изрекли нито дума за разширяването на НАТО на изток.

Накрая Клинтън хваща госта си за ръката и казва: "Борис, още едно последно нещо. Става дума за НАТО. Искам да знаеш, че никога не съм изключвал членството на Русия в НАТО. Когато говорим за разширяване на НАТО, имаме предвид включване, а не изключване".

И допълва: "Моята цел е заедно с теб и другите да създадем най-добрите условия за една истински единна, неразделна, интегрирана Европа". "Разбирам", отговаря Елцин, "и ти благодаря за това, което каза".

Запомнящата се американско-руска среща на върха се състои през септември 1994 г. Пет години по-късно към западната коалиция се присъединяват Полша, Чехия и Унгария, а след това, в рамките на разширяването на изток, още единадесет европейски държави. Но Русия, най-голямата страна в света, не е сред тях.

Това би бил най-мощният военен алианс в историята на човечеството: от Сан Франциско до Владивосток, с правото да разполага с почти цялото ядрено оръжие, което е съществувало по това време в света. От официалните ядрени сили в него не би влязъл само Китай. Но, както е известно, това не се случва.

Напротив, отношенията между Русия и Запада се влошават рязко. При наследника на Елцин Владимир Путин Москва днес е може би толкова далеч от членство в НАТО, колкото някога при Йосиф Сталин. Именно неговата агресивна външна политика води до създаването на НАТО през 1949 г. Някои западни политици дори се опасяват, че след победата над Украйна Путин ще нападне НАТО.

Какво се случва, когато президентът на САЩ обсъжда с госта си въпроса за присъединяването на Русия към НАТО? Била ли тази идея сериозна, както твърдеше Клинтън след руското нахлуване в Украйна през 2022 г.: "Винаги сме оставяли вратата отворена"?

Или трябва да се съгласим с Путин, който възрази на Клинтън и създаде впечатлението, че Русия никога не е имала сериозни перспективи за присъединяване към алианса? Може би Западът е пропуснал възможността да разубеди Русия от пътя, който в крайна сметка доведе до нападението над Украйна?

"Шпигел" анализира поверителни германски документи от 1994 г., когато страните от НАТО взимат принципно решение за приемане в алианса на държавите от бившия Варшавски договор. Тези документи са взети от частната колекция на един от участниците, редовно публикувана от Института за съвременна история. Сред тях са писма на канцлера Хелмут Кол до Клинтън, доклади на германски дипломати в Москва и Вашингтон, както и служебни документи на министъра на външните работи Клаус Кинкел.

Според документите Клинтън наистина е разглеждал варианта с Русия в НАТО.

Клинтън наистина е разглеждал варианта с Русия. Това е "официалната позиция на САЩ", съобщава през 1994 г. от Вашингтон германският посланик Томас Матушек.

Клинтън, весел южняк с оптимистичен характер, е вярвал, че неговото - новото - поколение носи специална отговорност за формирането на бъдещето. И той смята, че именно Студената война е показала: почти всичко е възможно.

По това време правителството на САЩ многократно обсъжда с съюзниците си възможността за присъединяване на Русия към НАТО, например на 15 януари в щабквартирата на НАТО в Брюксел. Там пристига специалният пратеник на САЩ Строуб Талбът, експерт по Русия, приятел на Клинтън от университета и негов главен съветник по въпросите на разширяването на НАТО на изток.

Талбът информира събралите се посланици на НАТО за позицията на Клинтън. След това германският представител пише в Бон, че ако алиансът последва подхода на САЩ, въпросът за членството на Русия "ще възникне вече след няколко години". Няколко седмици по-късно германският дипломат от Вашингтон съобщава, че Талбът е посочил временни рамки - процесът може да започне приблизително от 2004 г.

Германските опасения

Сега обаче достъпните документи показват, че Клинтън и Талбът са срещнали голяма съпротива. Клинтън едва през предходната година се е преместил в Белия дом. А журналистът Талбът е бил новобранец в политиката, той идва от списание "Тайм".

Те не са успели да убедят дори опитни служители от собственото си правителство, което с изненада е констатирала делегацията на германското външно министерство във Вашингтон през август 1994 г. Германците се срещат с високопоставени представители на Държавния департамент на САЩ, Белия дом, Пентагона и специалните служби на ЦРУ. Те заявяват, че не разбират защо Клинтън "досега не е преразгледал" позицията си относно членството на Русия в НАТО. "Удивително", коментира служител на германското посолство.

Президентът на САЩ се сблъсква с силна съпротива от страна на европейските съюзници, на първо място от страна на правителството на Кол. По въпроса за членството на Русия в НАТО федералното правителство е твърдо като бетон. Приемането на Русия ще стане "смъртна присъда" за алианса, гневно заявява министърът на отбраната Фолкер Рюе от ХДС, който по-късно променя мнението си.

Дипломатите от Бон изброяват своите възражения на няколко страници: вътрешните противоречия ще станат прекалено големи, НАТО ще загуби способността си да действа. Освен това, алиансът е "застраховка срещу руската нестабилност", което е несъвместимо с Русия. И най-важното: ако Москва стане част от алианса, западните войници може би ще бъдат принудени да "защитават Русия на границата с Китай (ядрена сила) и Монголия". Немислимо.

Но тогава обещанието на НАТО за взаимна помощ като цяло би загубило всякаква достоверност. Заключение: "Присъединяването на Русия означава край на алианса в този вид, в който го виждаме".

Това принципно възражение не успява да бъде разсеяно. Дори за демократична Русия с устойчива политическа система Бон явно не вижда място в алианса.

Тъй като другите европейци споделят тази гледна точка, трудно е да си представим как би могло да се осъществи разширяване за сметка на Русия. Години по-късно наследникът на Клинтън, Джордж Буш-младши, канцлерът Ангела Меркел и други съюзници попречиха на приемането на Украйна в алианса.

Оправданието на Кинкел

Кол и Кинкел обаче не искат да отблъскват Кремъл. Работна група от служители на канцеларията на канцлера, Министерството на външните работи и Министерството на отбраната формулира документ, който през ноември 1994 г. е разпратен като окръжно писмо до всички представителства на Бон в чужбина.

В него се казва: "Русия, както и Украйна и Беларус, не могат да станат членове на Западноевропейския съюз или НАТО. Въпреки това трябва да се избягват публични изявления, като се имат предвид желателните споразумения с московското ръководство". Западноевропейският съюз е европейски отбранителен съюз, който по-късно е разпуснат.

Когато руският външен министър Андрей Козирев веднъж попитал своя германски колега какво пречи на страната му да се присъедини към алианса, Кинкел е избегнал отговора. НАТО, според него, "понастоящем" не е готова да приеме Русия в редиците си. Така е написано в новите документи.

Кол обаче избягва неприятната тема за НАТО в телефонните разговори и срещите си с Елцин, както свидетелства Йоахим Битерлих, по това време главен съветник на канцлера по външната политика. Елцин вероятно не е повдигал този въпрос, защото е смятал, че в него значима роля играят само американците. Кол също мълчи.

"Списание "Шпигел" веднъж ме описа като последния динозавър", казал той тогава на Клинтън, "и ако това е вярно, тогава трябва да действам предпазливо". Динозаврите не винаги трябва да стоят на първия ред.

Тримата политици - Кол, Клинтън и Елцин - се обичат и са на "ти". Елцин, син на селянин от Урал, е израснал в голяма бедност. Кол цени смелостта и стремежа към реформи на инженера, който е на неговата възраст и който през 1991 г. потушава пуча на комунистите. Той смята подкрепата на Запада за Елцин за "без алтернатива", но не и под формата на членство в НАТО.

Изпитанието на Елцин

Първоначално тази впечатляваща идея идва от Кремъл. Елцин за първи път изразява интереса си към членство в НАТО на 20 декември 1991 г. Това са последните дни на Съветския съюз, който трябва да се разпадне в края на годината, и като президент на новата Русия той пише до Брюксел, че е готов да разгледа членството "като дългосрочна политическа цел".

Това предложение съответства на духа на времето: Русия "вдиша въздуха на демокрацията и почувства свободата", тя ще стане "друга страна", обещава Елцин.

Когато година и половина по-късно Полша, Чехия и Унгария се стремят да влязат в алианса, външният министър на Елцин Козирев моли американците да се отнесат към Русия по същия начин, както към другите нови демокрации.

Днес Козирев живее в САЩ и е критик на Путин. Експертите по Русия от германското външно министерство още тогава отбелязват, че той се ориентира към "западните идеали". Той се стреми да "интегрира Русия в европейските и трансатлантически институции". В мемоарите си, публикувани през 2019 г., Козирев пише, че въпросът за влизането в НАТО е бил за неговото правителство "лакмусова хартия, показваща дали алиансът е принципно настроен срещу интересите на Русия".

От гледна точка на Москва, след преговорите за обединението на Германия през 1990 г. е съществувало "базово разбирателство", както го формулира германското външно министерство през 1994 г.: "СССР/Русия се отказва от контрола над територията до Елба и изтегля въоръжените си сили от цялата тази територия. От своя страна Западът няма да използва това за политически или военни цели; архитектурата на европейската сигурност ще се изгражда съвместно, на базата на равноправно партньорство".

Не е ясно обаче дали Русия наистина е била готова да се присъедини към алианса като един от многото членове или е надявала на специален хегемонен статут.

Във всеки случай Кремъл смята, че е изпълнил своята част от "базовото разбирателство". През 1994 г. руските войски окончателно напускат Германия, Естония и Латвия. Дипломатите в Бон също отбелязват "плачевното състояние" на въоръжените сили. Разширяването на НАТО на изток не съответства на ситуацията в областта на сигурността - така смятат дори прозападните реформатори в Москва. С изключение на случая, ако Русия също би влязла в алианса.

През януари 1994 г., по време на пътуване из Европа, Клинтън заявява, че разширяването на НАТО вече не е въпрос на "ако", а на "кога" и "как". Когато президентът на САЩ продължава полета си към Москва, Елцин му предлага НАТО да приеме в редиците си на първо място Русия. Клинтън не се включва в дискусията за реда, но по принцип се съгласява с възможността за присъединяване на Русия, за което Талбът скоро уведомява съюзниците.

Дипломатите в Бонн веднага се противопоставят: "Убедихме американците да не насърчават в Русия размисли, водещи в тази посока".

Нерешителността на Кол

От гледната точка на Кол цялата дискусия за разширяването е ненавременна: "Трябва да кажем на страните от Източна Европа, че могат да разчитат на нашата подкрепа, но не и на членство". Четири години след обединението на Германия канцлерът е на върха на международния си авторитет.

Той смята разсъжденията на Клинтън за недобре обмислени и в никакъв случай не иска да отслаби Елцин, който през 1996 г. трябва да се яви пред избирателите и е подложен на натиск от страна на ултранационалистическите привърженици на твърдата линия.

Кол смята за преувеличена реакцията на полския президент Лех Валенса, който предупреждава, че руският мечок трябва да бъде затворен в клетка и да не му се позволява да тича свободно. Поляците много искат да влязат в НАТО, за тях "е напълно без значение каква цена ще платим за това", възмущава се той. Кинкел също моли американците да успокоят поляците: "Не трябва да се очаква, че Русия утре ще ги нападне".

Канцлерът и неговият министър на външните работи следват свой собствен план: Полша, Унгария, Чехия и, вероятно, други страни трябва да бъдат приети в ЕС, който първо трябва да бъде реформиран. Сближаването с НАТО трябва да се осъществява успоредно с това. До 2000 г. при такъв ред на действията не трябва да се очаква първото разширяване на Атлантическия алианс.

Решението на Клинтън

Но Клинтън не иска да чака толкова дълго. Той е учил в Оксфорд и вероятно наистина е мечтал за обединена и мирна Европа, включително с Русия.

Но и той е под нарастващ натиск. Опозиционните републиканци откриват за себе си темата за разширяването на изток и съгласуват действията си с полското правителство. Те обвиняват Клинтън в прекалено меко отношение към Москва. В резултат на изборите за Конгрес на САЩ през ноември 1994 г. републиканците постигат впечатляващ успех.

С известна злорадост Александър Вершбоу, яростен поддръжник на разширяването и старши съветник в Белия дом, разказва на един от водещите германски дипломати, че Кол сам е допринесъл за това, че Клинтън значително е ускорил темповете. Кол разкрива на явно нищо неподозиращия президент на САЩ графика на реформите на ЕС в Бон.

От гледна точка на САЩ процесът трябва да започне още през 1996/97 г. Първият кандидат е Полша. На 22 ноември 1994 г. германският посланик в НАТО Херман фон Рихтхофен съобщава, че американците вече действат по принципа "My way or no way" ("Или по моя начин, или по никакъв начин").

Членството на Русия в НАТО по този начин окончателно остава на заден план. Оттогава то изглежда като прозрачен опит да се помирят руснаците с предстоящото влизане на Полша и други страни в алианса, което не се получава.

Разширяването на изток е било "своеобразно предателство", както още през ноември 1994 г. заявява руският дипломат Юрий Ушаков. Именно този Ушаков днес води преговори от името на Путин по повод войната на Русия в Украйна."/Шпигел"