Над 28 хиляди са вече жертвите на земетресенията в Турция и Сирия. В град Адъяман бяха открити телата на всички от кипърски училищен отбор по волейбол. Загинали са 35 деца и учители. От ООН определиха случилото в Турция и Сирия като "най-голямата трагедия в региона от 100 години". Вицепрезидентът на Турция Фуат Октай заяви, че ранени са били над 80 хиляди души.

7 дни след мощните трусове гневът завладява оцелелите. Освен недостига на храна и липсата на подслон, хората от опустошените райони упрекват властите, че се бавят спасителните операциите и в лошо строителство, съобщава БНТ.

В шестия ден след трагедията скръбта прераства в гняв. Хиляди оцелели се готвят да прекарат поредна мразовита нощ на открито. Сред руините. В сълзи и с безмълвни молитви. Гласовете под отломките в Адъяман постепенно заглъхват. Оцелелите казват, че първите спасители пристигнали 4 дни след земетресението.

В Адъяман живеели около 300 хиляди души, но вече никой не знае колко са оцелели. Гняв има и в другите разрушени селища. Според Фериде Джениле от Адана, причините за големия брой жертви и многото разрушени сгради са злоупотребите, некачественото строителство и незаконните преустройства.

„Според мен от алчност. Ако се мисли само за пари, ако никой не взема отговорност, ако никой не си прави работата както трябва, последствията са това. И ако държавата не си прави работата както трябва, това е. Конструктивни промени при ремонти – да, прави се, и никой не им казва защо го правиш, как го правиш. Най-вече супермаркетите, понеже там колоните им пречат", споделя Фериде Джeниле.

Хората се страхуват да се приберат в домовете си, разказва Фериде. Сградата, в която живее със съпруга си и сина си, останала здрава, но съседната е със сериозни пукнатини. Затова изчакват в Анкара жилището им да бъде проверено дали е безопасно.

„Чакаме просто. Нещо да мине, да се нормализира, за да се върнем в дома", казва още Фериде Джeниле.

Тя не вярва, че ще има наказани, заради многото рухнали сгради. Но се надява, поне природата да е благосклонна към страдащите.

„Ако успеем да спечелим достатъчно пари, и това е много трудно, веднага ще си купя едноетажна къща. Това искам“, казва още Джениле.

Президентът Ердоган обеща, че на пострадалите ще бъдат предоставени помощи и градовете ще бъдат възстановени до една година. Но думите му не успокоиха бедстващите.

„Сякаш ни се присмива. Президентът каза, че ще получим помощ. Но тя е под минималната заплата. За какво ще ни стигне. Братовчед ми почина. Ако знаете колко е голяма болката“, споделя още жената.  

Появяват се все повече съобщения за мародерства. Австрийският отряд спасители обяви, че прекратява операциите от съображения а сигурност, заради напрежение между турски групировки.

„Мародери плячкосват къщите ни. Няма какво да направим. Разорени сме. Това, което преживяваме е кошмар. Срещу болката от загубата на близките - няма лек. Земетресението доказа, че сме безсилни пред природата“, споделя Фериде. „Но, за да останем хора, трябва да сме по-добри, отговорни и да не си причиняваме злини“, напомня жената от Адана.