Опитваме се да получим това, което не сме имали в миналото, като на преден план е храната, а богатството на масата говори за нашето социално и финансово състояние, коментират социолози

Румънците харчат за храна средно 23,7 процента от общия си месечен доход, което ги нарежда на първо място по този показател в ЕС, сочат данни на Евростат за 2022 г., цитирани от вестник "Адевърул" и БТА. Веднага след тях се нареждат българите (18,9 процента), следвани от гражданите на Словакия и Литва (18 процента) и тези на Естония и Латвия (17,7 процента). На другия полюс са ирландците (7 процента), гражданите на Люксембург (8,2 процента) и тези на Австрия (8,9 процента).

Според икономическия анализатор Адриан Негреску румънците оставят почти една четвърт от доходите си на касата на хранителните магазини не защото купуват повече, а защото е по-скъпо.

"Доходите на румънците са по-ниски от тези в Западна Европа. Ако сравним съотношението цена/заплата в Германия например, бихме платили по-малко за храна, ако имахме техните заплати", отбелязва експертът за вестник "Адевърул". По думите му румънците купуват основни храни, а най-продавани са продукти като маргарин, картофи, ориз.

"По данни на Евростат храната представлява над 14 процента от разходите на домакинствата и това е като цяло в страните със средни и ниски доходи на заплати. Освен това тези страни са членки на бившия комунистически блок. И не можем да не си зададем въпроса дали в определени случаи не става дума и за някакво преувеличено консуматорство, именно заради лишенията, които много от нас претърпяха по време на комунистическия режим? Липси, които са били запечатани в нашето ДНК, в нашата памет, които са ни причинили травма и които сега се опитваме да забравим, като купуваме", коментира социологът Владимир Йонаш.

Той обяснява, че румънците се опитват да получат това, което не са имали в миналото, като на преден план е храната.

"Храната е много важно нещо за нас. Сред причините има и културен компонент. Преминахме през този период на недостиг, когато нямахме достъп до храна и тогава богатството на масата говори за нашето социално и финансово състояние. И това е особено видимо по празниците. Ако имаме пълни маси, значи сме добре", отбелязва социологът Дан Петре.

Експертите коментират за вестник "Адевърул" и наложения от правителството таван на търговската надценка на основните продукти. Те смятат, че мярката, която влезе в сила на 1 август миналата година и бе удължена с още два месеца в края на януари тази година, не решава проблема с цените в магазините.

"Нещо повече, стигнахме до абсурдна ситуация, в която внасяме повече основни хранителни продукти, за да осигурим потребление в контекста на ограничаване на търговската надценка. Стимулирахме вноса, а не местното производство", смята икономическият анализатор Адриан Негреску. Според него възможно решение на проблема е да се намали ДДС-то върху основните хранителни продукти по примера на страни като Полша и Португалия.