Топенето на леда на планетата се ускорява с рекордни темпове, като най-бързо се топят ледените покривки в Гренландия и Антарктида, установи проучване.

Процентът на загубите сега е в съответствие с най-лошите сценарии на Междуправителствения панел за климатичните промени, водещият световен авторитет в областта на климата. Това се подчертава в статия, публикувана в списание The Cryosphere.

Томас Слейтър, водещ автор и научен сътрудник в центъра за полярно наблюдение и моделиране в университета в Лийдс, предупреди, че последиците ще се усетят по целия свят. "Повишаването на морското равнище в този мащаб ще има много сериозно въздействие върху крайбрежните общности през това столетие", подчерта той.

Около 28 трлн. тона лед са загубени между 1994 и 2017 г., което според изчисленията на авторите ще бъде достатъчно, за да се постави ледена покривка с дебелина 100 метра на територията на Великобритания. Около две трети от загубата на лед е причинена от затоплянето на атмосферата, а около една трета от затоплянето на моретата.

През изследвания период нивото на загуба на лед се е ускориол с 65%, установява статията, от 0,8 т тона годишно през 1990-те до 1,3 трлн. тона годишно към 2017 г. Около половината от целия изгубен лед е от сушата, което допринася пряко към глобалното покачване на морското равнище. Загубата на лед през изследвания период, от 1994 до 2017 г., се изчислява, че е повишила морското равнище с 35 милиметра.

Най-големи количества лед са загубени от плаващ лед в полярните региони, което увеличава риска от механизъм за обратна връзка, известен като загуба на албедо. Белият лед отразява слънчевата радиация обратно в космоса - ефектът албедо - но когато плаващият морски лед се топи, той открива тъмна вода, която абсорбира повече топлина, ускорявайки допълнително затоплянето в обратна връзка.

Глетчерите показаха следващата най-голяма загуба на обем лед, с над 6 тона загуби между 1994 и 2017 г., около една четвърт от глобалната загуба на лед за периода. Свиването на ледниците заплашва да причини както наводнения, така и недостиг на вода в някои региони, тъй като тъй като големи количества се топят, те могат да затрупат областите надолу по течението, тогава свитите ледници произвеждат по-малко от постоянния воден поток, необходим за земеделието.

Inès Otosaka, съавтор на доклада и докторски изследовател в Центъра за полярни наблюдения и моделиране на Университета в Лийдс, казва: "Освен че допринасят за средното глобално покачване на морското равнище, планинските ледници са от решаващо значение и като сладководен ресурс за местните общности. Следователно отстъплението на ледниците по света е от решаващо значение както на местно, така и на глобално ниво. "

Проучването, озаглавено Земен леден дисбаланс, използва сателитни наблюдения през 23-годишния период, за да оцени леда по целия свят. Предишни проучвания са изследвали части на света, вместо да правят цялостна оценка на данните. Изследователският екип включва Университета в Единбург, Университетския колеж в Лондон и Earthwave, организация за наука за данни, и е финансиран от Съвета за изследване на природната среда в Обединеното кралство. /news.bg