Инфлацията при хранителните стоки през тази година може да намалее, дори на фона на неблагоприятните метеорологични условия, свързани с Ел Ниньо, които засягат ключови селскостопански райони в световен мащаб, както и смущенията в Черно море, заради войната в Украйна. Според данни на Bloomberg цените на царевицата и пшеницата са отбелязали най-големия си годишен спад от десетилетие. Това се дължи предимно на високите реколти в ключови земеделски региони и може да доведе до допълнително забавяне на инфлацията на храните през първата половина на 2024 г.

Фючърсите на царевицата на Chicago Board of Trade са паднали с 31% тази година, а договорите за пшеница с 21% - най-големият годишен спад от 2013 г. насам. Соята е надолу с 15%. Така Bloomberg Grains Spot Subindex се понижи с 22,8%. Това е добра новина за Световния индекс на цените на храните на Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие, който вече достигна рекордно високи стойности.

Новината идва на фона на нарастващите рискове от бунтове заради цените на храните в развиващите се пазари, след отслабването на валутите на тези страни, спрямо долара, което повиши цените на основните храни и те стават все по-скъпи за по-бедното население по света.

"По-ниските цени на основните зърнени храни биха могли да намалят цената на хляба и цените за храни за изхранване на добитък, млекодайни стада", смятат анализатори. Те очакват още по-ниски цени на царевицата и соята през 2024 г.

Все още обаче има несигурност относно това дали глобалните цени на храните ще намалеят достатъчно бързо, за да се предотвратят протестите за високите цени на храните в развиващите се пазари.