Германия би била най-силно засегната

Рейтинговата агенция "Фич" (Fitch Ratings) предупреди, че потенциални американски тарифи от 10% за водещи европейски държави заради Гренландия биха могли да намалят БВП на еврозоната с приблизително 0,5% до края на 2027 г., докато допълнително увеличение на тези до 25% "би означавало приблизително двойно по-голямо въздействие върху БВП".

"Заплахата от свързани с Гренландия американски тарифи за европейските съюзници и европейските ответни мерки ще бъдат предмет на интензивни дискусии, а прилагането им остава силно несигурно. Но това означава сериозно покачване на трансатлантическото напрежение, нарастващ натиск в Европа за увеличаване на разходите за отбрана, създавайки рискове за търговията и икономическия растеж и отслабвайки възпирането срещу бъдеща руска агресия", отбелязва "Фич" в своя анализ.

На 17 януари президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши с налагането на мита от 10% върху Дания и седем други европейски държави, поради противопоставянето им на контрола на страната му над Гренландия.

Тарифите, които Fitch Ratings предполага, че ще бъдат наложени в допълнение към съществуващите мита, ще влязат в сила на 1 февруари и ще се повишат до 25% на 1 юни, като ще останат в сила, "докато не бъде постигната сделка за пълното и тотално закупуване на Гренландия от САЩ".

Официалният отговор на ЕС предполага, че европейските лидери са загрижени да избегнат ескалиращ спирала или по-нататъшно отслабване на ангажимента на САЩ към европейската отбрана, въпреки че някои посочиха, че администрацията на Тръмп е прекрачила границата, посочва "Фич".

Рейтинговата агенция обаче отбелязва, че прилагането на американските тарифи, свързани с Гренландия, е несигурно. Законът, по силата на който Тръмп би наложил тарифите, е най-вероятно Акт за международните извънредни икономически правомощия (IEEPA), който в момента се преразглежда от Върховния съд на САЩ и решението може да е неизбежно. Ако допълнителни тарифи, обявени от президента Доналд Тръмп и вече влезели в сила спрямо останалия свят, бъдат обявени за незаконни съгласно IEEPA, е възможно да се използват други инструменти за постигане на подобен ефект.

Според "Фич" тарифите вероятно ще повишат цените за американските потребители на фона на опасенията им за разходите за живот. Опозицията в Конгреса на САЩ, включително от страна на някои републиканци, може да бъде по-силна, отколкото на търговската политика на администрацията на Тръмп като цяло, тъй като тя има по-съществени геополитически последици.

Икономическото въздействие на евентуални допълнителни американски мита от 10% върху засегнатите страни би варирало от търговската зависимост.

"Първоначалната ни оценка е, че това би могло да намали европейския БВП с около 0,5% до края на 2027 г. спрямо нашия базов сценарий, но допълнително увеличение на тарифите до 25% би означавало приблизително два пъти по-голямо въздействие върху БВП. Германия, където прогнозираме ръст на БВП от 1,2% тази година и 1,4% през 2027 г. в нашия декемврийски "Глобален икономически преглед", би била най-силно засегната. БВП на Германия до 2027 г. потенциално би бил с 0,8-0,9% по-нисък, отколкото би бил в противен случай, при 10% ефективно увеличение на тарифната ставка и приблизително двойно повече при шоковото им вдигане до 25%", се посочва в анализа на "Фич", като се добавя:

"Дори ако американските тарифи бъдат въведени, понастоящем предполагаме, че реакцията на ЕС би била сравнително умерена, предвид съображенията за сигурност. ЕС обсъжда активиране на тарифни мерки, които подготви миналия май в отговор на тогавашните американски заявки за тарифи, които биха засегнали 95 милиарда евро американски внос от Европа (около 0,4% от БВП на САЩ). Но е възможен и по-смислен европейски отговор. Френският президент Макрон предложи да се използва т.нар. "търговска базука" - инструментът на ЕС, който беше приет през 2023 г., но никога не е използван, който би позволил много по-обширни ответни мерки, включително върху вноса на услуги, например по отношение на големите американски технологични фирми. Този инструмент има за цел да отговори на всяка страна, която използва търговията като оръжие, за да окаже натиск върху страна-членка на ЕС", посочва "Фич".

Освен търговията и икономическия растеж, които ще бъдат засегнати от тарифите, основното потенциално въздействие върху суверенния кредитен рейтинг от трансатлантическото напрежение идва от последиците за жизнеспособността на НАТО и доверието в ангажимента му за колективна отбрана във време на повишени геополитически рискове за Европа, включително от войната в Украйна, смята рейтинговата агенция.

Сценариите за рискове, свързани с потенциална ескалация на руската агресия, например срещу балтийските държави, биха могли да станат по-вероятни, въпреки че "Фич" смята, че голяма ескалация към конфликт между източните членове на НАТО и Русия отвъд хибридната активност е много малко вероятна в близко бъдеще. Хибридните операции обаче биха могли да станат по-чести.

"Предвид потенциалното въздействие на подобни сценарии за рискове с малка вероятност, но огромно негативно въздействие, както и повишения риск от разрушителна хибридна война, ние вече включваме известна степен на геополитически риск в нашите рейтинги за Естония (A+/Стабилен), Латвия (A-/Стабилен) и Литва (A/Стабилен). Малко вероятно е те да покажат възходящо движение в момента, въпреки подобренията в основните им кредитни показатели. Суверенните кредитни показатели на Дания (AAA/Стабилен) би трябвало да са устойчиви на всяка евентуална териториална загуба на Гренландия, предвид малкия икономически размер на Гренландия и силните публични финанси на Дания, включително държавен дълг, който е под 30% от БВП, въпреки че Дания може да бъде изложена на вторични политически и геостратегически ефекти", посочва още "Фич".

Кредитната агенция отбелязва, че напрежението със САЩ ще засили натиска върху разходите за отбрана в Европа. Членките на НАТО се споразумяха да увеличат разходите за отбрана до общо 5% от БВП, като 3,5% от БВП да са т.нар. основни разходи, до 2035 г. от сегашните средни стойности за ЕС от около 2,1%. Няколко източно- и северноевропейски страни, както и Германия, вече увеличават разходите за отбрана по-бързо и последните развития биха могли да ускорят този процес. За европейските страни, които не са изправени пред преки геополитически заплахи, разходите за отбрана може да продължат с по-бавна възходяща тенденция, отбелязва "Фич".