Експертите обаче си задават въпроса дали това се дължи на - или въпреки - рамката за търговия с въглеродни емисии в Европа

Промишлеността и енергетиката в ЕС са отбелязали спад на емисиите с 15% през 2023 г., което се приема за положителен знак за постигане на целите им за 2030 г. Това пише изданието Euractiv, цитирани от 3 e-News.

"Експертите обаче си задават въпроса дали това се дължи на - или въпреки - рамката за търговия с въглеродни емисии в Европа", се посочва в статията.

Схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS) поставя годишен таван на емисиите в промишлеността и енергийния сектор, като обхваща 40% от икономиката. Компаниите могат да купуват и продават правото на емисии, като определят цена на CO2, която сега се движи над 50 евро след спад през изминалата 2023 г.

Миналогодишните емисии по ETS показват най-значителното годишно намаление на емисиите от стартирането на схемата през 2005 г.", заявяват от отдела за климата на Европейската комисия DG CLIMA.

Енергийният сектор и промишлеността намалиха емисиите с 15,5% в сравнение с 2022 г. - достигайки намаление от 47% в сравнение с нивата от 2005 г. Това поставя секторите на път към целта им за 62% намаление до 2030 г.

Основният дял от намаленията идва от енергийния сектор, където емисиите са спаднали с 24% благодарение на добавената вятърна и слънчева енергия, както и повече дъждове и по-ниски температури, което увеличи дела на водната енергия и ядрената енергия.

Промишлеността, разтърсена от енергийната криза, отбелязва спад на емисиите със 7% - както поради повишаване на ефективността, така и поради спад в производството. Междувременно емисиите от авиацията се увеличиха с 10%, водени от продължаващото възстановяване на сектора след пандемията.

Наблюдателите обаче предупреждават, че намаленията на емисиите през 2023 г. може да не се запазят. За Германия, най-голямата и най-богата страна в блока, мозъчният тръст Agora Energiewende установи, че 85% от напредъка по постигане на климатичните цели не е осигурен в дългосрочен план.

Голяма част от намалението в сравнение с 2022 г. се дължи на неочаквано рязък спад в потреблението на въглища, както и свързани с кризата и цикличните спадове в производството в енергоемката индустрия", казват от базирания в Берлин мозъчен тръст.