В първия етап от пътешествието пресякохме високите до 4000 м Хубсугулски планини между грандиозните Саянски и Алтайски хребети. Именно там се срещнахме с един от последните оцелели истински шамани – 85-годишния Балдорж

Проф. Николай Овчаров

Преди ден в България се завърнаха участниците в първата българска научна експедиция в подножието на Саяно-Алтайския планински масив в Република Монголия. Тя бе проведена под ръководството на проф. д-р на историческите науки Николай Овчаров и инж. Младен Станев, председател на Асоциация на българите по света, и с участието на известните български историци проф. д-р Пламен Павлов и проф. д-р Николай Кънев, зам.-ректор на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и декан на Историческия факултет там. На практика експедицията е българо-монголска, защото в нея участваха водещите монголски учени проф. д-р Н. Ганбат и доц. д-р Б. Нанжид от Института за международни изследвания към Монголската академия на науките.

Главна цел на експедицията бе търсене на доказателства за наличието на шамански практики и други заемки от древните култури в Централна Азия в езическа България от VII-IX в. Основни теории за произхода на древните българи са тюрко-алтайската и иранската. Напоследък обаче се утвърждава компромисното схващане, че нашите предци са имали много по-сложен етногенезис, като в него са взели участие редица народи и култури. Наред с явни ирански влияния, в езическа България са видни централноазиатски заемки като тюркска руническа писменост, божества като Тангра и Умай, несъмнени изображения на шамани по стените на първите столици Плиска и Преслав.

Николай Овчаров пред един от „еленовите камъни“.

През двете седмици на експедицията ние изминахме над 5000 км с мощни джипове в един истински офроуд из планините и степите на Монголия. Разбира се, разгледахме днешната столица на страната Улан Батор, както и древната столица на създадената от Чингис хан огромна империя Каракорум (Хархорин). Посетихме и останките от столицата на съществувалия през VIII-IX в. Уйгурски каганат и уникалното светилище на древните тюрки, посветено на легендарните герои Билге кан и Кюл-Тегин. Запознахме се и с уникалните „еленови камъни“, на които са нарисувани прекрасни изображения на обожествени елени отпреди 3500 години.

В първия етап от пътешествието пресякохме високите до 4000 м Хубсугулски планини между грандиозните Саянски и Алтайски хребети. Именно там се срещнахме с един от последните оцелели истински шамани – 85-годишния Балдорж, живеещ в уединение край селището Цагаан нуур сум. В малките часове на нощта той изпълни ритуала „камлаене“, при който се призовават 13-те главни духове (онгони), обитаващи грандиозното пространство от Урал до Тихия океан. В този автентичен обряд успяхме да реконструираме много от култовите практики, осъществявани в езическа България преди повече от хилядолетие. Шаманът Балдорж изпадна в мистичен транс, какъвто се вижда при изображенията от Плиска и Преслав.

Част от участниците в експедицията на камили в едно от разклоненията на пустинята Гоби

След това достигнахме до град Ховд, почти до западната граница на Монголия, където тя е съсед на Китай, Казахстан и Русия. Там успяхме да посетим три от най-известните находки на древни рисунки (петроглифи) - пещерата Хойд Ценхер, Чандман Хар и Ишген толгой. Изобразените сцени на лов и сражения на воини имат много общи черти с намерените по стените на старите български столици рисунки-графити. 

Българските и монголските учени проведоха много полезни разговори и обмениха становища. Резултатите от експедицията ще бъдат публикувани в различни статии в България и Монголия. Ще бъдат изнесени и доклади на световните конгреси по археология на степите и централноазиатските култури.