Италианското правителство има юридическите инструменти да не допуска кораби на неправителствени организации с мигранти до пристанищата на страната. Това коментира пред "Хоризонт" проф. Марио Лозано, преподавател по правни науки в университетите на Милано и Пиемонт, Алесандрия. Лозано припомни, че Италия има списък с изисквания към корабите, които те трябва да спазват.

"Всички кораби, например, трябва да имат транспондер, който да позволява да бъдат локализирани във всеки един момент. Забранено е транспондерът да се изключва. Някои кораби отиваха почти до Либия и на практика "улавяха" така наречените "удавници" на 5-6 до 10 мили от либийския бряг. Това не е спасяване в открито море“.

Италия е една от най-силно засегнатите страни. Там на всеки десет жители се пада по един мигрант, казва проф. Марио Лозано.

"В Италия днес има близо половин милион души, които така да се каже „изчезнаха”. Те са мигранти, дошли в страната, но не са получили правото да бъдат приети като бежанци. Следователно трябва да се върнат в страните си. Нямаме нито юридическите, нито практическите инструменти да ги изпратим в държавите, от които произхождат. Тези хора остават в Европа, в частност в Италия, работят на черно, навсякъде в страната са, така че в обществото остава силното усещане, че в Италия има твърде много мигранти, които няма да си отидат".

Според него обаче говоренето за имиграцията и най-вече втвърденият тон по отношение на Европа се изплащат от политическа гледна точка:

"В момента нямаме никаква възможност да репатрираме хората, които не са получили бежански статут. 6-7% от имигрантите, които пристигат в Италия, могат да бъдат приети като бежанци. Останалите – не, но те не се прибират в родните си страни. Това обяснява защо сред италианците има много силно усещане за присъствието на хора, които не бива да са тук. И така по време на избори вотът минава от център-ляво към център-дясно, за да не кажа – към екстремната десница. За съжаление, имаме като пример случая с Пиза, където партия от крайнодесния спектър спечели кметското място".

Има цяла серия от мерки, които ще бъдат обмислени, но ще са твърде трудни за осъществяване, смята проф. Лозано и добавя: "Във всеки случай проблемите, на които ставаме свидетели, са много сложни и сериозни. Всичко ни връща обратно към юридическата система, която не е замислена и структурирана за спешни ситуации като съвременните. Ситуации без аналог".