Кой спечели и кой загуби от срещата в Букурещ? Еднозначно загубиха тези, които стремглаво бягаха към НАТО, без да обръщат внимание на възможните последици от тази стъпка, пише в „Комерсант“ бившият руски външен министър и премиер Евгений Примаков. А последиците са очевидни: и разделянето на обществото в Украйна, и влошаването на отношенията на Украйна и Грузия с Русия. Едновременно с това аз не бих говорил еднозначно за победа на Русия. От една страна, събитията показаха, че в нейния глас се вслушват. И това може да бъде сметнато за сериозно постижение за Русия, която се стреми да бъде равноправен играч на международната арена.

От друга страна, не трябва да се самозалъгваме: случилото се в Букурещ не зачерква окончателно стремежа на Грузия и Украйна да пробит в НАТО. Колкото и парадоксално да звучи, мисля, че сред печелившите са САЩ. Президентът Буш твърдо заяви на Украйна и Грузия, че е зад тяхното приемане в НАТО, и по този начин рязко усили американските позиции в управляващите кръгове на тази страни. Но сега той трябва да се срещне с Владимир Путин.

И смея да се надявам, че той е заинтересуван в успеха на тази среща. А шансовете за успех биха били значително по-малки, ако в Букурещ Украйна и Грузия бяха качени на коловоза, водещ в НАТО. Известно е, че срещата в Букурещ се провеждаше на фона на дискусиите за съдбата на Договора за дружба, сътрудничество и партньорство между Русия и Украйна. Русия е заинтересувана от нормални, а още по-добре – добри отношения с Украйна. Едновременно с това в интерес на Русия е в Украйна да расте броят на тези, които решително са против членството на страната в НАТО. В момента, по различни оценки, такива са над половината от населението.

Мисля, че излизането на Русия от договора с Украйна и ще влоши отношенията между двете страни, и ще увеличи броят на тези, които желаят страната им да влезе в НАТО. Има още един момент. Сключването на този договор, и най-важното, неговото ратифициране през април 1999 г. бе тясно свързано с ратифицирането на споразумението за Черноморския флот от Украйна. Съгласно това споразумение ние гарантирано можем да държим Черноморския флот в Севастопол в течение на 25 години. Спомням си, че в битността ми на премиер, присъствах на заседание на Съвета на Федерацията, където се обсъждаше въпроса за ратифицирането на общия договор с Украйна.

Нашите сенатори, и бяха прави, не искаха да го ратифицират без ратификация на споразумението за Черноморския флот от украинския парламент. А украинците не искаха да ратифицират това споразумение без нашата ратификация на Договора за дружба, сътрудничество и партньорство. Тогава аз предложих като изход от ситуацията да се приеме закон за ратификация с две точки. Първа – ратифициране. Съгласно втората да се осъществи обмен на ратификационни грамоти, след като украинският парламент приеме закон за ратифициране на споразумението за Черноморския флот. Изход бе намерен.

Струва ли си да забравяме затова обвързване? Ние разполагаме с много други възможности да покажем на Украйна недоволството си от нейната външна политика без да скъсваме Договора за дружба, сътрудничество и партньорство с нея. Що се отнася да перспективите за сътрудничество между Русия и НАТО, ние имаме стабилни отношения с тази организация, в която съществува Съвет Русия-НАТО. Мисля, че тези отношения ще бъдат продължени в името на общия интерес, отчитайки нашия трезв подход към дейността на Северноатлантическия алианс. /БГНЕС