Путин и Буш постоянно се нуждаеха един от друг, добре се разбираха помежду си и в същото време бяха обречени на публична конфронтация, се казва в коментар на експерта в Института за икономика на преходния период Кирил Рогов, публикуван във "Ведомости". Владимир Путин и Джордж Буш се срещат за последен път в качеството си на действащи президенти. Но при това те са в неравностойно положение. Проблемът е в това, че американската политическа система не дава никакви шансове на Джордж Буш да наложи за президент на Америка избран лично от него приемник, да остане ключова фигура в неговата администрация, а след още четири години отново да се върне в президентското кресло. Още една важна разлика, отличаваща положението на Джордж Буш от това на Владимир Путин, се състои в това, че напускайки своя пост завинаги, Буш трябва да мисли за историческото наследство, което оставя на Америка.

Затова как ще влезе в историята. Най-малкото затова, че Джордж Буш няма възможността да се среща с американските учители по история и да им обяснява, какво трябва да разказват на американските ученици и студенти. На Джордж Буш съвсем не му е лесно да мисли как президентството му ще влезе в историята, тъй като то протичаше на фона на постоянно раздразнение и нападки на медиите, многобройни обвинения и разследвания на дейността на неговите най-близки сътрудници, всеобщо разочарование от неговия главен геополитически проект (нахлуването в Ирак).

А на всичкото отгоре приключва и на фона на икономическа рецесия. Нито един от тези проблеми не е познат на Владимир Путин. Парадоксално, но факт: двамата президенти постоянно се нуждаеха един от друг, добре се разбираха помежду си и в същото време бяха обречени на публична полуконфронтация. Републиканският реванш, довел Джордж Буш на власт, включваше в себе си острата преоценка на клинтъновото отношение към Русия. Вярата в „нова Русия” и „демократа Борис” (който, впрочем, по ирония на съдбата Клинтън получи в наследство от Буш старши) бе решително отхвърлена. По удивителен начин това настроение съвършено съответстваше и на тези настроения в Русия, изразител, на които бе съдено да стане Владимир Путин.

Делото „Bank of New York” стана важен етап в борбата за смяна на политическите парадогми както в Русия, така и в Америка. И тук и там това дело се превърна в един от знаците, че на епохата на исторически оптимизъм, основана на вярата в конвергенцията на различни модели на развитие, е поставен кръст. Че главен исторически сюжет отново става не конвергенцията, а дивергенцията и пораждащите се от нея неизбежни конфликти. А оттук и обръщането към силата е отново на дневен ред.

Учудващото е, но и двамата президенти черпеха в отрицателния образ на другия допълнителни аргументи в полза на собствените си политически доктрини. И в същото време прекрасно разбираха логиката и мотивите един на друг. Новият дух на епохата, изразители и пропагандатори на който станаха двамата президенти, имаше и веществен символ. В политическата философия и политическата кариера на двамата важна роля изигра едно и също нещо – петролът. Главната, повратна постъпка на двамата президента бе свързана именно с петрола. И именно петролът придаде на кариерите на двамата значителна двусмисленост. На уверенията на Джордж Буш, че поводът за нахлуването в Ирак са били задачите за осигуряване на глобалната сигурност и сигурността на САЩ, неговите опоненти винаги посочваха като истинска причина петролът.

Също така и опонентите на Владимир Путин парираха неговите разсъждения за укрепването на държавата и „властта на закона” в контекста на „делото Юкос” с обвинения в банален стремеж да постави под контрол петролните активи. Няма нищо учудващо, че, поглеждайки веднъж в очите на „агента на КГБ”, станал руски президент, Джордж Буш разпозна човека, на който може да се вярва. Впрочем, високопоставени сътрудници на администрацията на Владимир Путин, а и най-вероятно самият той, многократно съжаляваха по-късно, че администрацията на Джордж Буш не е оценила това ниво на доверие и дълбочина на сътрудничество, което и бе предложено от Кремъл в началото на управлението на двамата президенти. Отстъпките на Русия не се придружаваха с адекватни, както смятат кремълските стратези, отстъпки на Белия дом. В Кремъл не смятаха да се конфронтират със САЩ и се надяваха на достатъчно всестранно разделение на сферите на интереси и влияние.

И макар впоследствие технологията на „критика без реално противодействие” във взаимоотношенията между двете администрации да бе напълно отработена, Вашингтон все пак не се реши на по-тясно взаимодействие на основата на принципа „всеки си има свой периметър”. Смятам, че затова имаше две причини. Първата, това е прословутата американска политическа система, която сковаваше ръцете на Джордж Буш, ограничавайки мащабите на възможния компромис с „агента на КГБ”. Втората, струва ми се, бе въобще поначало принципно недооценена от Москва. Става дума за постсъветското пространство. Именно тук – стратегическите интереси на двете администрации фатално се разминаваха. А размяната бе невъзможна. Но в Кремъл напълно осъзнаха това едва в края на 2004 г., когато битката за Украйна бе загубена.

Последната среща на двамата президенти ще се превърне едновременно и в анализиране на резултатите, и както всички техни големи съвместни решения в парафиране на резултатите от прагматичната размяна. Предметът, който се търгува, струва ми се, е очевиден: НАТО, ПРО и новата конструкция на властта в Русия. Изглежда, че Владимир Путин не възнамерява да изпуска юздите на управлението не само във вътрешната (за което поредно свидетелство е промяната в статута на губернаторите), но и във външната политика на Русия. Затова за него е от изключителна важност тази необикновена ситуация да бъде призната от Запада. В действителност търгът вече се е провел. САЩ напълно спокойно реагираха на специфичната „смяна на властта” в Русия.

А излизането на Украйна от руската зона на влияние е свършен факт и „натовската” визита в Киев на Джордж Буш – още един символ на това. Кой победи в дуела на двамата президенти с опетнена от петрола репутация? Разбира се дружбата. По всичко личи, че в началото на техните отношения администрацията на Джордж Буш е дала уверения, че няма да предприема едностранни действия на постсъветското пространство, противоречащи на руските интереси. Но днес процесът на присъединяване на Украйна в НАТО е стартиран и както изглежда е необратим. Но и руският президент многократно уверяваше своя колега, че няма да наруши реда, ограничаващ неговия престой във властта до два мандата. Но днес е очевидно, че той остава. Всекиму своето. /БГНЕС