Въпреки най-високата избирателна активност от 90-те години насам, настъпва несигурно време с многото въпросителни

Обединението ХДС и ХСС е победител в проведените в Германия днес избори за Бундестаг - печели около 29%. Това означава, че ХДС/ХСС ясно и последователно изпреварва всички останали партии.

Според първите резултати "Алтернатива за Германия" (АзГ) е на второ място със 19,5 процента. Ако резултатът остане същият, това е голям успех за крайната десница. Тя не само удвои броя си от 2021 г., но и за първи път ще е втората по сила в Бундестага.

Ситуацията е по-неблагоприятна за доскорошната водеща партия в разпадналата се управляваше коалиция - ГСДП. Според първите резултати социалдемократите печелят 16%, което е тежък удар - партията на Олаф Шолц постигна най-лошия резултат в своята история и за първи път е трета сила.

Следваща в "класирането" е партията на Зелените с 13,5 на сто. Изненада идва от партията на Левите - 8,5%.

Според резулатите участвалата досега в управляващата коалиция партия на свободните демократи СвДП няма да се върне в Бундестага (4,9%). Това ще бъде вторият пореден път, в който свободните демократи са изключени от парламента след участие в правителство.

Обединението на отделилата се от левите Сара Вагенкнехт (BSW), засега също е сред партиите, които не влизат Бундестага - 4,7 на сто.

За първи път от близо 20 години насам Германия провежда предсрочни федерални избори. Три месеца и половина след разпадането на управляващата коалицията, моментът настъпи. Рядко преди, както и след парламентарните избори в Германия е било толкова неясно какво ще се случи след това.

Важно е да се сформира правителство, но въпросът е как? Следващото федерално правителство ще бъде изправено пред сериозни задачи. То трябва да състави бюджет и да отговори на ключовите въпроса за дълговата спирачка, да се споразумее с европейските партньори за това как да се справи с Русия и да посрещне предизвикателствата, поставени от новата администрация на САЩ.

Поради разпадането на коалицията партиите имаха малко време за подготовка. Въпреки това предизборната кампания беше интензивна, дебатите бяха разгорещени и, ако се съди по социологическите проучвания, много избиратели проявяваха голям интерес. Това личи и по избирателната активност днес - докато на предишните парламентарни избори в 14:00 ч. бяха гласували само 36,5% от имащите право на глас, този път процентът беше 52%, а общата избирателна активност след затварянето на избирателните секции бе 84% - най-висока от 90-те година насам.

Това може да се дължи и на глобалната ситуация, която многократно се прокрадва в предизборната кампания. Встъпването на Доналд Тръмп в длъжност промени тона на международната сцена. На карта са поставени отношенията със САЩ, отбранителните способности на Германия и Европа, както и бъдещето на Украйна.

Към това се прибавят и въпросите на вътрешната сигурност и миграцията: Магдебург, Ашафенбург, Мюнхен - три терористични атаки и нападения с фатален край само в рамките на няколко седмици. В обществения дебат доминираше въпросът как могат да бъдат предотвратени подобни престъпления и дали са необходими по-строги мерки в миграционната политика.

Какви коалиции са възможни?

Графика: DW

Перспективите за постигане на мнозинство са по-неясни от всякога. Според проучванията коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП има добри шансове да се случи, но при показаните резултати те няма да имат мнозинство и ще трябва да търсят трета сила (това теоретично могат да бъдат Зелените, но само теоретично).

Фридрих Мерц, който вероятно ще бъде натоварен със съставянето на правителство, изрази ясно предпочитание към двупартиен съюз.

Сътрудничеството със заелата второ място на изборите "Алтернатива за Германия" е почти изключена.

В началото на февруари вълна от протести срещу АзГ беше провокирана от резолюция, предложена от ХДС/ХСС, която предвиждаше затягане на правилата за бежанците и мигрантите. Тя беше обсъждана на фона на шумно отразеното убийство на дете от мигрант. Крайната десница с готовност подкрепи резолюцията.

Както и преди година, стотици хиляди хора излязоха по улиците на най-големите градове в страната (около 250 000 само в Мюнхен). Те поискаха от християндемократите да не си сътрудничат с АдГ и да се придържат към негласния принцип на "брандмауер" или firewall. Той изключва сътрудничеството между традиционни партии като ХДС или ГСДП и крайно десните радикали.

В миналото "защитната стена" наистина работеше и политиците от системните партии, които не я спазваха, се сблъскваха с неприятни последствия. През 2020 г. например опитите на ХДС/ХСС да разчитат на подкрепата на АзГ в Тюрингия струваха на Анегрет Крамп-Каренбауер председателското място на християндемократите.

Кой ще стане канцлер?

Най-вероятният кандидат за канцлер и лидер на ХДС/ХСС Фридрих Мерц е на 69 години. Обича да лети с частни самолети, но се смята за представител на средната класа. Има импулсивно поведение и понякога е наричан "германският Тръмп" заради острите си изказвания.

В политиката е от повече от половин век, но в партията дълги години остава в сянката на основната си съперница - Ангела Меркел. След като претърпява редица неуспехи в апаратната борба, Мерц напуска политиката в полза на бизнеса през 2009 г., но се завръща десетилетие по-късно и през 2022 г. триумфално е избран за лидер на християндемократите, като на партийния конгрес за него гласуват 94,6% от делегатите.

Под ръководството на Мерц партията на християндемократите се измести към по-дясна позиция в сравнение с ерата на Меркел. Различията са най-очевидни по въпроса за мигрантите. През 2015 г., когато правителството на Меркел пусна около един милион сирийски бежанци в Германия, Мерц настояваше за по-строги правила за предоставяне на убежище, а по-късно заяви, че "ислямът не е част от Германия". Днес той твърди, че в миграционната сфера в Германия цари "хаос" и настоява за незабавна депортация на нелегалните имигранти.

В сферата на икономиката Мерц говори с обичайните за християндемократите лозунги - той предлага да се решат проблемите на германската икономика чрез намаляване на социалните разходи и повишаване на данъците за фирмите. И възнамерява да преодолее енергийната криза, започнала след отказа да се купува руски газ през 2022 г., като се върне към ядрената енергетика - Германия се отказа от нея при Меркел след катастрофата в АЕЦ "Фукушима" през 2011 г.

Във външната политика Мерц настоява да се продължи подкрепата за Украйна - през декември той пътува до Киев, а през януари се срещна с украинския президент Володимир Зеленски в Давос. Лидерът на ХДС/ХСС обещава, че ако стане канцлер, ще разреши доставката на ракети "Таурус" с голям обсег на действие за украинските въоръжени сили и ще поддържа санкционния натиск върху Русия. Според него Украйна трябва да сключи мир от "позиция на силата", а след края на военните действия ще може да се присъедини към ЕС, но на обща основа. В същото време Мерц предпочита да не се говори за присъединяването ѝ към НАТО.

Илон Мъск отново подкрепи АзГ

Най-богатият човек в света и ръководител на американската администрация за ефективност Илон Мъск отново подкрепи крайнодясната антиимиграционна партия "Алтернатива за Германия" преди парламентарните избори в Германия в неделя.

Мъск написа "AfD!" заедно с емотикон на германското знаме, която закачи на профила си в X в събота, ден преди парламентарните избори в Германия.

Мъск неведнъж е популяризирал партията в своя акаунт X. През януари той говори и на виртуален митинг в подкрепа на партията, където заяви, че е "добре да се гордеем с германската култура, германските ценности, а не да ги губим в някакъв мултикултурализъм, който размива всичко", като добави, че Германия "твърде много се фокусира върху обвиненията за миналото", което беше изтълкувано като препратка към нацисткото минало на страната.

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс пък се срещна с лидера на АзГ Алис Вайдел по-рано по време на конференцията по сигурността в Мюнхен, където разкритикува европейските лидери за отказа им да работят с крайно десните партии.

Подкрепата на Мъск за АзГ предизвика критики от страна на германския канцлер Олаф Шолц, с когото Мъск е в конфликт от седмици. Шолц нарече подкрепата на Мъск за АзГ и други европейски крайнодесни партии "наистина отвратителна", която според него "не допринася за демократичното развитие в целия Европейски съюз".

Мъск често е обиждал Шолц в X, като в един от постовете го нарече "некомпетентен глупак".