Холивудската индустрия е изградена върху симбиозата между звездите и изданията, които ги отразяват: всяка страна се нуждае от другата, за да оцелее. Динамиката в това споразумение се е променяла многократно през последния век, но същността остава същата: звездата предлага себе си (външния си вид, отношението си, историите си за личния си живот) като суровина, а изданието създава история за това кой е този човек и защо публиката трябва да бъде привлечена от него.

След образа, който Vanity Fair първоначално й създава, представяйки я като "австралийското съседско момиче" и един вид поредното красиво лице, Марго Роби преосмисля условията на "споразумението" си с медиите. Прави го внимателно, без гняв или излишни претенции, пренасочвайки вниманието на публиката от тялото си и образа, предварително създаден за нея в пробивната ѝ роля във "Вълкът от Уолстрийт", към таланта и работата й, които се оформят от трите цели, които тя и нейният продуцентски екип обсъждат на редовни срещи всеки месец: качество, разнообразие, дълготрайност

На пръв поглед тези думи може да звучат безсмислено. Но те позволяват на Роби да оформи славата си по начин, който исторически е бил запазен за мъжете. Подобно на няколко свои холивудски съвременници, тя основава собствена продуцентска компания LuckyChap, която ѝ позволява да диктува тона на собствените й проекти, от "Аз, Тоня" през "Хищни птици" - продължението на "Отряд самоубийци", фокусирано върху героинята й Харли Куин, до блокбастъра "Барби", който стигна над 1 млрд. приходи в боксофиса. По-важното е, че тя разработва десетки филми и телевизионни предавания, почти всички написани и/или режисирани от жени - постепенно променяйки пейзажа на Холивуд като цяло. Така Роби се превърна от поредната взаимозаменяема блондинка в наистина страхотен продуцент, при това преди да навърши 30 години. А как точно го направи?

Роби израства с двама братя и една сестра, отгледани от самотна майка, на Златния бряг на Австралия, в източния край на страната - място, което много австралийци, включително самата актриса, често сравняват с Флорида. Vogue посочва, че семейството ѝ има само една баня в къща от пет души, "обстановка, която може да опари сърцето на човек с амбиция". Детството ѝ "ѝ дава поглед отблизо върху вратите, които финансовият успех може да отвори", твърди "Hollywood Reporter", "точно както собственото ѝ възпитание илюстрира как липсата на средства може да ги държи затворени". Тя започва да работи като барман на 14-годишна възраст, чисти къщи, работи и в Subway, пише BuzzFeedNews.

Когато е на 16, е избрана за роля в микро-независим филм, който ѝ дава първия опит с актьорството - нещо, което до този момент никога не е смятала за свое потенциално бъдеще. След като завършва гимназия, се мести в Мелбърн, където е избрана за участие в ежевечерния сериал "Съседи", който е служил като отправна точка за почти всеки голям австралийски актьор.

Австралийската филмова и телевизионна индустрия е малка, така че много от младите актьори, които започват в сапунените опери, се местят в Холивуд, за да се опитат да станат следващият Крис Хемсуърт. Някои от тези актьори в крайна сметка се озовават в безкрайна неизвестност, но след като Роби прекарва една година в усъвършенстване на американския си акцент и се мести в Лос Анджелис, получава роля в поредицата "Пан Ам". Шоуто е отменено преди края на първи сезон, но Марго получава малка роля в драмата на Рейчъл Макадамс "За времето" и наред с това предоставя запис за прослушване за роля, описана в сценария като "най-сексапилната блондинка на всички времена".

Ролята е във филма "Вълкът от Уолстрийт" с участието на Леонардо ди Каприо в образа на мръсен брокер на акции от 80-те години на миналия век. "Най-сексапилната блондинка на всички времена" е неговата трофейна съпруга: безвкусна красавица, със силен бруклински акцент. Според списание W "почти всяка актриса на 20 години се е пробвала за ролята", но Скорсезе отдавна е известен с това, че предпочита до голяма степен непознати жени да застават до много известни водещи актьори. Когато Роби заминава за Ню Йорк за лично прослушване, се появява с дънки и ботуши. Но както си спомня сама, кастинг режисьорът ѝ казал: "Иди и си купи най-тясната рокля и най-високите токчета, които можеш да намериш. Това е Наоми."

И това, поне за американската публика след "Вълкът", също е и Роби. Тя "трайно се настани в колективното мъжко либидо", според статия във Vogue от 2016 г. Ролята "я е определила", въпреки че по онова време тя едва е получила забележка в по-голямата част от рецензиите за филма. Роби "не е лоша", пише Уесли Морис в Grantland. "Тя е отдадена на изтънчеността на ролята. Но е все едно да гледаш някой да се стреми към Лорейн Брако в "Добри момчета" и Шарън Стоун в "Казино", но попада в риалитито "Real Housewives."

За да получи истинско признание, Роби се опитва да се отклони от "определящото" изпълнение, което е дала, защото след "Вълкът от Уолстрийт" тя е залята с предложения за роли в стил Наоми. "Знаех, че трябва да променя възприятието на хората за мен точно тогава", спомня си тя по-късно, "защото в противен случай просто щяха да ми дават само такива роли".

В "Отряд самоубийци" двете страни на образа на Роби - сексапилът и дръзкостта - са преплетени в ролята на Харли Куин. Куин е психолог с докторска степен, която, след като среща Жокера в психиатрична болница, се влюбва в него, преживява нещо като психически срив и става негова помощничка.

По това време Роби признава, че е изпитала противоречиви чувства към героинята си: "Когато прочетох сценария за първи път, си помислих, че нямам нищо общо с нея", казва тя пред Vogue през 2016 г. "Мразех я. Беше наистина трудно да я усетя."

По това време Роби вече е в Холивуд от пет години и е натрупала достатъчно влияние и пари, за да промени не само вида роли, които играе, но и да започне да създава такива, които иска за себе си. През 2014 г. тя и тогавашните ѝ съквартиранти (приятелката й от детството София Кер и помощник-режисьорите Джоузи Макнамара и Том Акърли, последният от които по-късно става неин съпруг) основават LuckyChap Entertainment.

Продуцирането е и начин Роби да се измъкне от императивите на патриархалния Холивуд. Първата стъпка: сценарий, базиран на живота на американската фигуристка Тоня Хардинг. Когато Роби за първи път го прочита, тя няма представа, че Хардинг е истински човек: била е доста млада, за да чуе за сблъсъка й с Нанси Кериган, Олимпийските игри през 1994 г. и последвалата медийна катастрофа. Но Роби е привлечена от историята. Вместо да играе поддържащ герой, чиито определящи характеристики са "сексапил" и имплицитна безвкусица, тя ще бъде главният герой във филм, който съчетава и двете.

Ролята изисква Роби да "стане грозна": да носи грозни перуки, също толкова грозни дрехи от 80-те и 90-те години и подплънки в краката си, за да се доближи до по-мускулестото телосложение на Хардинг.

"Аз, Тоня" й печели номинации за "Златен глобус" и "Оскар", а Алисън Джани, която играе майката на Хардинг, получава "Оскар" за най-добра поддържаща актриса. Списание "Тайм" обявява Роби за една от "100-те най-влиятелни личности" на 2017 г. и ангажира Скорсезе да напише анотацията за нея. Той сравнява нейната "безкомпромисна дързост" с тази на Карол Ломбард и "непоколебима издръжливост" с тази на Джоан Крофорд.

Филмът и е повратна точка в кариерата на Роби и способността ѝ да поема контрол над собствените си роли. След "Аз, Тоня", LuckyChap продуцира някои неуспешни проекти, но и стои зад широк набор от обещаващи проекти като "Хищни птици", "Обещаваща млада жена" и разбира се "Барби", който буквално превъртя играта, достигайки боксофис от над 1 млрд. долара, режисиран от Грета Геруиг.

От самото начало LuckyChap създава сценарии, в чиито център са влиятелни жени. Но след #MeToo, Роби и екипът ѝ полагат още усилия да поставят жените на власт и зад камерата. "Хищни птици" е написан от жена (Ходсън) и режисиран от жена (Кати Ян); четирите му централни героини са жени, които вместо да са позиционирани в опозиция една на друга, са просто... приятелки? "Барби" също е дело на жена.

Контрастът се засилва допълнително, когато се погледнат продукциите, които не са на LuckyChap, в които Роби се е появявала след "Аз, Тоня": "Мария, кралицата на Шотландия" - история за две исторически жени монарси, и "Имало едно време в Холивуд", в който Роби играе жизнерадостната, почти безмълвна Шарън Тейт на фона на класическия мъжествен сценарий на Тарантино. Тя е номинирана за "най-добра поддържаща актриса" за ролята си в "Bombshell", който се фокусира върху скандалите за сексуален тормоз във Fox News.

С тази промяна нещо забележително се случва и извън снимачната площадка: отразяването на Роби в пресата започва да се фокусира почти изцяло върху ролята ѝ на продуцент. Статия във Vogue от 2019 г., преди излизането на "Имало едно време в Холивуд", пренебрегва обичайните основи на профила на знаменитостта (любовния ѝ живот, плановете ѝ за деца, рутината ѝ за красота, връзката ѝ със социалните медии) в полза на таланта ѝ да продуцира. През 2018 г. Variety включва Роби сред 10-те "продуценти, които да наблюдавате".

Дори начинът, по който Роби започва да бъде снимана, отразява промяната. През 2016 г. тя носи бански костюми на кориците на Vogue и Vanity Fair, за да промотира "Тарзан". През последните години кориците на Vogue и Variety са с нейни портретни снимки; на корицата на W тя, Чарлийз Терон и Никол Кидман носят бизнес костюми. Разбира се, няма нищо лошо в това да носиш бански на корицата на списание, но промяната подчертава факта, че не само Роби мисли за себе си различно, но и пресата - и в по-широк смисъл публиката - също. "Искам хората да ме виждат като актриса", каза тя пред Net-a-Porter през 2018 г. "Аз не съм модел."