Палестинската автономия възнамерява да отложи с няколко месеца парламентарните избори, насрочени за 28 ноември 2026 г., заради влошаващата се политическа, икономическа обстановка и ситуацията със сигурността в палестинските територии. Решението ще удължи политическата криза в автономията, която от две десетилетия не е провеждала национални избори за законодателен орган, а президентският пост продължава да се заема от 90-годишния Махмуд Абас.

За предстоящото отлагане става ясно от писмо на палестинския вицепрезидент Хюсеин аш Шейх до френския външен министър Жан-Ноел Баро, с което агенция "Ройтерс" се е запознала.

Документът е с дата 8 октомври.

"Оценката показа, че очакваните политически, икономически условия и условията за сигурност, въз основа на които беше определена датата 28 ноември 2026 г. за провеждането на парламентарните избори, не са се осъществили", се посочва в писмото.

Според палестинското ръководство организирането на избори при сегашните обстоятелства е изправено пред фундаментални препятствия, които поставят под въпрос всеобщото участие, свободата на гласуване и честността на изборния процес.

Отлагането идва на фона на продължаващата война и разрушенията в ивицата Газа, израелските военни операции и ограниченията за придвижване на Западния бряг, както и дълбокото политическо разделение между основните палестински движения.

Автономия, създадена като временна стъпка към държавност

Палестинската национална администрация, известна като Палестинската автономия, възниква през 1994 г. в резултат на споразуменията от Осло между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП).

Първото споразумение е подписано през септември 1993 г. във Вашингтон от израелския премиер Ицхак Рабин и лидера на ООП Ясер Арафат, в присъствието на американския президент Бил Клинтън.

В него се предвиждаше създаването на временна палестинска администрация, която постепенно да поеме управлението на части от Западния бряг и ивицата Газа. В рамките на преходен период от пет години трябваше да бъдат договорени окончателният статут на палестинските територии, границите, бъдещето на Йерусалим, израелските селища и въпросът за палестинските бежанци.

Този процес обаче никога не бе доведен до окончателно политическо уреждане.

Първият президент на Палестинската автономия става Ясер Арафат, който се завръща от изгнание и установява администрацията си първоначално в Газа, а впоследствие и в Рамала.

След смъртта му през ноември 2004 г. за президент е избран Махмуд Абас.

Ограничена власт върху разпокъсана територия

Въпреки названието си Палестинската автономия никога не получава пълен държавен суверенитет.

Съгласно споразумението "Осло II" от 1995 г. Западният бряг е разделен на три административни зони.

В зона А, обхващаща основните палестински градове, автономията получава правомощия за гражданското управление и вътрешната сигурност. Израел обаче запазва възможността да провежда военни операции и в тези райони.

В зона Б палестинската администрация отговаря за гражданските въпроси, докато Израел запазва преобладаващите правомощия в областта на сигурността.

Зона С, която обхваща около 60% от Западния бряг, остава под израелски контрол по отношение на сигурността и териториалното планиране. Именно там се намират голяма част от израелските селища.

Палестинската автономия няма собствена армия, не контролира самостоятелно външните граници и въздушното пространство и не разполага с пълна свобода да провежда независима икономическа политика.

Значителна част от бюджетните ѝ приходи идват от данъци и мита, които Израел събира от нейно име съгласно договореностите между двете страни. Задържането или забавянето на тези средства периодично предизвиква тежки финансови кризи.

След въоръжения конфликт между "Фатах" и "Хамас" през 2007 г. автономията губи фактическия контрол над ивицата Газа, която преминава под управлението на "Хамас".

Оттогава институциите в Рамала упражняват ограничена власт главно върху части от Западния бряг, докато политическото и териториалното разделение между двата палестински района остава основно препятствие пред изграждането на единна държава.

Две десетилетия без парламентарни избори

Последните избори за Палестинския законодателен съвет са проведени през януари 2006 г.

Те завършват с победа на "Хамас", който печели 74 от общо 132 места, докато движението "Фатах" на Махмуд Абас получава 45.

Резултатът предизвиква тежка политическа криза. Отношенията между двете движения прерастват във въоръжени сблъсъци, довели през 2007 г. до установяването на контрола на "Хамас" над Газа.

Палестинският законодателен съвет постепенно престава да функционира, а през 2018 г. е разпуснат с решение на Конституционния съд на автономията.

През 2021 г. Абас насрочва нови парламентарни и президентски избори, но впоследствие ги отлага, позовавайки се на невъзможността да се гарантира гласуването на палестинците в Източен Йерусалим.

Решението предизвиква обвинения от неговите политически противници, че се опитва да избегне избори, на които "Фатах" може да претърпи поражение.

Новото отлагане през 2026 г. означава, че палестинците отново няма да получат възможност да изберат свои представители в законодателния орган на автономията в предварително обявения срок.

Махмуд Абас - президент с изтекъл преди 17 години мандат

Махмуд Абас, известен още като Абу Мазен, е роден през ноември 1935 г. и след месец ще навърши 91 години.

Той е един от ветераните на палестинското национално движение, съосновател на "Фатах" и дългогодишен съратник на Ясер Арафат. През 1993 г. участва активно в мирния процес, довел до споразуменията от Осло.

Абас е избран за президент на Палестинската автономия през януари 2005 г. с около 62% от действителните гласове според официално обявения тогава резултат. Четиригодишният му мандат трябваше да приключи през януари 2009 г., но оттогава президентски избори не са провеждани.

Палестинското ръководство обосновава продължаването на управлението му с необходимостта от институционална приемственост и невъзможността да бъдат организирани избори в условията на вътрешно разделение.

Критиците му обаче го обвиняват в концентрация на власт, управление чрез президентски укази и отслабване на демократичните институции.

През 2025 г. за вицепрезидент и негов вероятен приемник е определен Хюсеин аш-Шейх, дългогодишен високопоставен представител на "Фатах" и един от основните посредници в контактите с Израел.

Недоверие и сред палестинците, и в Израел

Политическата позиция на Абас е противоречива.

За разлика от "Хамас", той отхвърля въоръжената борба като основен инструмент за постигане на палестинска държавност и настоява за дипломатическо уреждане на конфликта с Израел.

Същевременно Палестинската автономия поддържа координация със службите за сигурност на Израел, включително по отношение на въоръжени палестински групировки на Западния бряг.

Това сътрудничество е една от причините за недоверието към Абас сред част от палестинското общество, където неговата администрация е обвинявана, че ограничава дейността на противниците на израелската окупация, без да постига реален напредък към независимост.

Недоволството има и измеримо обществено изражение. Проучванията на Палестинския център за политически и социологически изследвания от години отчитат значителна подкрепа за оставката на Абас. Изследване от септември 2023 г. например показва, че 78% от анкетираните искат той да напусне поста.

Проучване на Arab Barometer, публикувано през януари 2026 г., също показва слаба подкрепа за палестинския президент. В хипотетична президентска надпревара в Газа Абас получава едва 13%, значително по-малко от Маруан Баргути и Халед Мешаал.

Недоверието към него обаче не се ограничава до палестинците.

Израелските власти поддържат официални контакти с администрацията в Рамала, но представители на израелското политическо ръководство многократно са поставяли под съмнение способността ѝ да гарантира сигурността и да управлява ефективно палестинските територии.

Сред основните израелски възражения са слабият контрол на автономията върху въоръжените групировки, политиката ѝ към палестинските затворници и липсата на последователни институционални реформи.

В същото време противниците на израелската политика посочват, че продължаващото разширяване на селищата и ограниченията върху палестинското самоуправление допълнително подкопават авторитета на Абас и възможността той да постигне резултати чрез преговори.

Така палестинският президент се оказва в политически парадокс - критикуван от част от собственото си общество заради сътрудничеството с Израел, но същевременно смятан за недостатъчно надежден партньор от значителна част от израелското политическо ръководство.

Отлагането задълбочава кризата на легитимността

Предстоящото отлагане на изборите за пореден път поставя въпроса кой действително представлява палестинското население.

Палестинската автономия продължава да бъде международно признатият институционален партньор в преговорите за бъдещето на палестинските територии, докато Организацията за освобождение на Палестина запазва ролята си на международен представител на палестинския народ.

Но липсата на редовни избори, политическото разделение между "Фатах" и "Хамас" и ограничените реални правомощия на администрацията в Рамала поставят под съмнение способността ѝ да получи нов обществен мандат.

Същевременно съществуват и обективни пречки пред гласуването - особено в Газа и Източен Йерусалим, където организирането на избори е свързано със сериозни политически, логистични трудности и проблеми със сигурността.

Новото отлагане означава, че почти 20 години след последните парламентарни избори палестинците продължават да бъдат управлявани от институции, чиито ръководители не са получили нов мандат чрез национално гласуване.

А това поставя още по-остро въпроса дали Палестинската автономия, създадена преди повече от три десетилетия като временен инструмент за преход към държавност, може да продължи да функционира в сегашния си вид.