Седемнадесет години след началото на израелско-палестинския мирен процес в Осло между страните продължават да са налице големи различия относно окончателното уреждане на конфликта, а това вещае несигурност за изхода от преките преговори, които се очаква да рестартират на 2 септември:

1)Създаване на палестинска държава и нейните правомощия
Палестинците искат да обявят на Западния бряг на река Йордан и в Ивицата Газа субект с всички атрибути на суверенна държава. Израел настоява за демилитаризиране на тази държава, контрол над въздушното й пространство и на външните й граници.

2)Очертаване на границите на палестинската общност, съдбата на еврейските колонии.
Официално палестинците изискват Израел да се изтегли от всички окупирани след юни 1967 г. територии, включително Източен Ерусалим, който след завладяването му бе анексиран. Те обаче са готови да се съгласят на незначителни промени на границите на основата на размяна на територии с Израел. Израел категорично изключва връщане към границите отпреди 1967 г., но е готов на значително изтегляне от Западния бряг. Той възнамерява да анексира „големите заселнически блокове“, където живее мнозинството от 300 000-те заселници извън Източен Ерусалим. Палестинците изискват замразяване на колониите по време на преговорите, но вече не го поставят като предварително условие за подновяването им. През 2005 г. Израел едностранно събори всички колонии в Ивицата Газа и четири изолирани на Западния бряг. През ноември м.г. Израел обяви 10-месечен мораториум върху строителството на Западния бряг, който изтича на 26 септември.

3)Статутът на Ерусалим
Израел смята Ерусалим, чиято анексирана източна част е населена предимно с араби, за своя „вечна и неделима“ столица. Палестинската власт иска да направи Източен Ерусалим, където живеят 260 000 палестинци и повече от 200 000 израелци, столицата на своята държава. В Кемп Дейвид през 2000 г. тогавашният израелски премиер Ехуд Барак предложи периферните арабски квартали да преминат под палестински суверенитет. Израел настоява да запази контрола над Стария град, където са повечето от светите места на трите монотеистични вероизповедания – християнството, юдейството и исляма. Палестинците категорично се противопоставят.

4)Съдбата на бежанците
Има повече от четири милиона палестински бежанци. В мнозинството си това са потомци на близо 700 000 палестинци, избягали от територията, която през 1948 г. стана държавата Израел и откъдето бяха прогонени. Палестинците винаги са изисквали Израел да признае правото на връщане в тези граници в съответствие с резолюция 194 на Общото събрание на ООН. Израел категорично отрича това „право на връщане“, което, ако бъде приложено, ще застраши еврейския характер на държавата.

5) Контрол върху водните източници
Израел си запазва голяма част от подпочвения подводен слой в недрата на Западния бряг. Палестинците искат справедлива подялба.

6)„Еврейският характер“ на Израел
Премиерът Бенямин Нетаняху иска палестинците да признаят Израел нато „държавата на еврейския народ“. Палестинците отхвърлят това искане, тъй като, ако го приемат, за тях ще означава да се откажат от „правото на завръщане“ на бежанците в Израел. /АФП-БГНЕС