Европейската комисия подготвя амбициозни планове за насърчаване на общите обществени поръчки

Фискално консервативните държави от ЕС се противопоставят на зараждащия се план на Брюксел за увеличаване на общото финансиране за отбрана, което поражда съмнения относно стремежа за бързо разширяване на индустриалния капацитет на континента, пише "Файненшъл Таймс".

Въпреки че повечето държави-членки искат да укрепят европейската отбрана и да намалят зависимостта си от САЩ, съществуват големи различия по въпроса дали да се предостави на Европейската комисия надзор над новите съвместни фондове, предназначени за отбрана.

Резервите подчертават трудностите при разширяването на военния капацитет на Европа в период на напрегнати публични финанси, както и разногласията относно предимствата на овластяването на Брюксел в областта на отбранителната политика.

"Не бихме приели заграбване на властта от страна на комисията", заяви високопоставен дипломат от ЕС, който определи свързаната с това идея 27-те държави-членки да емитират нови съвместно подкрепени облигации за отбрана като "чиста фантазия".

"Комисията не е длъжна да стимулира това. Правителствата ще правят поръчки, отбранителните компании ще инвестират в капацитет и ще продават своите продукти. Така работят пазарните икономики. Няма нужда от този стил на планирана икономика", добавиха те.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен изготви подробна стратегия за европейския отбранителен сектор, която насърчава съвместното възлагане на обществени поръчки от страните от ЕС, като Брюксел субсидира оръжия, считани за стратегически важни, и действа като гарант за определени нива на производство.

Стратегията, която трябва да бъде представена по-късно тази седмица, включва нов фонд за подпомагане на малки отбранителни компании чрез заеми или капиталови инжекции, пише изданието, като се позовава на проект, с който разполага. Точните цифри и цели в предложението все още се обсъждат на фона на силно лобиране от страна на ключови столици като Берлин и Париж.

Намален от десетилетия на съкращения на бюджета за отбрана, европейският отбранителен промишлен сектор е силно уязвим от неспособността си да посрещне нуждите на Украйна, която се съпротивлява на руската инвазия.

Войната пренаписа стратегическото мислене на ЕС по отношение на заплахата от Москва, стимулира рязкото увеличаване на разходите за сигурност и предизвика призивите на много лидери континентът да стане по-самостоятелен в производството на отбранителни продукти.

Франция настоява за максималистичен подход към подпомагането на промишлеността на ЕС, който има за цел да сведе до минимум покупките извън блока и да блокира стратегиите за разработване на критични технологии на компании извън ЕС.

Париж също призова за нови средства за подпомагане на тази дейност. Комисарят по промишлеността на ЕС Тиери Бретон, който е французин, предложи да се емитира нов съвместен дълг в размер на 100 млрд. евро за финансиране на инвестиции в отбраната - идея, възприета от лидери, сред които естонският министър-председател Кая Калас.

Но страни като Германия и Нидерландия не желаят да емитират нов дълг.

"Нидерландия не подкрепя емитирането на нов общ дълг. Финансирането на разходите за отбрана не е реакция на кризата, а политически отговор на структурните предизвикателства. Затова използването на общ дълг не е най-очевидният начин", заяви говорител на нидерландското министерство на финансите.

Потенциално по-широка подкрепа може да получи предложението на Комисията да се разшири политиката на Европейската инвестиционна банка за отпускане на заеми, така че да "отговори на нуждите от финансиране на сектора [на отбраната]".

В проектопредложението не е очертан график. Подобна стъпка ще изисква подкрепата на мнозинството от държавите от ЕС, които са акционери в кредитора.

Новият президент на ЕИБ Надя Калвиньо, която встъпи в длъжност през януари, обеща да преразгледа обхвата на настоящата политика на банката, която ѝ позволява да инвестира в изделия с двойна употреба, които имат както гражданско, така и военно приложение, като например безпилотни летателни апарати.

"Въпросът е да разгледаме какво можем да правим повече, а не за това, което не можем да правим. Не става въпрос за изключване, а за разширяване на областите, в които можем да действаме", заяви служител на ЕИБ.