Анализ на Аарън Браун, Bloomberg

Войната с Иран прекъсна порочния цикъл, в който Америка гарантира стабилност в Близкия Изток в замяна на това държавите от Персийския залив да купуват с приходите си в долари американски държавни ценни книжа.

Тази практика датираше от 1974 г., когато държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър сключи една от най-значимите финансови сделки в съвременната история. Саудитска Арабия определяше цените на петрола си в долари и влагаше печалбите в американски активи – най-вече в държавни ценни книжа. Други държави от Персийския залив последваха примера й. В замяна Америка предоставяше гаранции за сигурност и стабилен световен ред.

Споразумението означаваше, че потребителите на петрол плащаха долари за енергия, тези долари се стичаха към Рияд и Абу Даби, а оттам обратно във Вашингтон. В продължение на 50 години този петродоларов цикъл тихомълком субсидираше американските разходи по заеми и затвърди ролята на долара като световна резервна валута.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран разруши това споразумение – и от двете страни.

След удара срещу Иран на 28 февруари, чуждестранните централни банки са нетни продавачи на държавни ценни книжа в продължение на пет последователни седмици. Активите на Федералния резерв в Ню Йорк са намалели с приблизително 82 милиарда долара до 2,7 трилиона долара, най-ниското ниво от 2012 г. насам.

Механизмът е ясен. Турция, Индия, Тайланд и други страни, вносителки на петрол, са в капана на брутална аритметика: цената на петрола в долари скочи над 100 долара за барел, докато валутите им отслабват спрямо долара. За да ограничат обезценяването, което би тласнало вътрешните цени на петрола още по-високо, централните банки се намесват на валутните пазари. Това изисква долари. Най-ликвидният доларов актив, който всяка централна банка държи, са държавните облигации. Така че те продават.

Това не е безпрецедентно. Чуждестранните централни банки продадоха рекордните 109 милиарда долара държавни ценни книжа по време на паниката около Ковид-19 през март 2020 г. Войната с Иран обаче е различна криза.

При нормален петролен шок покачващите се цени генерират нарастващи приходи за производителите от Персийския залив. Петродоларите се връщат обратно в активи, деноминирани в долари, включително държавни облигации. Високите цени на петрола исторически, парадоксално, са били в подкрепа на пазара на държавни облигации. Шокът създава излишък, който генерира търсене на облигации.

Този път производителите от Персийския залив не могат да продават петрола си. Затварянето на Ормузкия проток блокира техните барели и танкери.

Държавите от Персийския залив – Кувейт, Ирак, Саудитска Арабия и ОАЕ – колективно намалиха производството си с поне 10 милиона барела на ден през март. Саудитска Арабия и ОАЕ могат да изнасят намалени обеми чрез алтернативни тръбопроводи. Но тези маршрути обработват само около една четвърт от нормалния капацитет на пролива с пълен капацитет и са под активна заплаха от ирански дронове и ракети. Катар обяви форсмажорни обстоятелства върху износа на втечнен природен газ след удари по съоръжението му в Рас Лафан.

Цикълът на петродоларите включва спечелени долари и инвестирани долари. И двете в момента липсват.

Кувейт, Саудитска Арабия и ОАЕ имаха общо около 300 милиарда долара в американски държавни ценни книжа към януари тази година. Тези страни сега едновременно печелят по-малко приходи от петрол, харчат много за противовъздушна отбрана и преразглеждат инвестиционните обещания, които са дали на Вашингтон само преди месеци.

Представител на страните от Персийския залив заяви пред Financial Times, че няколко от най-големите икономики в региона проучват дали клаузите за форсмажор се прилагат към съществуващите инвестиционни ангажименти, включително към САЩ.

За първи път от 1996 г. насам централни банки по света сега държат повече злато, отколкото държавни облигации на САЩ. Сделката на Кисинджър от 1974 г. се запази по време на Студената война, войните в Персийския залив, финансовата криза и пандемията. Тази война срещу Иран обаче изглежда, че бележи края й. /Обективно