Първата четвърт на ХХІ век преминава под знака на еволюционната трансформация на политическия режим в Турция, чиито символични събития са идването на власт на умерената ислямистка Партия на справедливостта и развитието, премиерството на Реджеп Тайип Ердоган и президентството на Абдула Гюл, само отстраняването на военните от власт, възбуждането срещу тях на наказателните дела "Чук" и "Ергенекон" /Прародина/ и измененията в Конституцията.

Външнополитическата цел на новия режим е промяната на статута на Турция – да бъде призната за велика държава. Я затова е нужна добре обучена, екипирана и най-важното – подчинена армия.
В Турция армията исторически е играла две роли наведнъж – политическа и военна. Именно органичното съчетаване на тези два ипостаса я е правела могъща. Но този факт беше хиперболизиран до такава степен през ХХ век, че фактически армията се оказа един от социалнокласовите субекти, който определяше насоките на развитие на Турция, извършваше преврати, отнемаше властта от спечелилата изборите ислямистка партия, променяше законите и провеждаше нови избори. Всичко се промени с победата на парламентарните избори през 2002 на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/.

Лидерът на партията Ердоган е започнал своята политическа кариера още като млад, на 22 години оглавява една от младежките структури на ислямистката Партия на националното спасение /ПНС/. Партията беше ликвидирана след преврата на 12 септември 1980 г, извършен от началника на Генералния щаб генерал Кенан Еврен. Високопоставеният военен едва ли тогава си е представял, че 32 години по-късно ще бъде подведен под съдебна отговорност. Процесът е започна срещу него, когато на власт вече е Ердоган, който прави първите си стъпки по време на преврата от 1980. В началото на 80-те години бъдещият турски премиер е уволнен от работа заради отказа си да си обръсне брадата, по която лесно може да се познае дали сте член на религиозна организация.
Наследник на забранената политическа сила става Партията на благоденствието. Ердоган се издига бързо и стана член на нейното ръководство. По това време му оказва голямо влияние лидерът на партията Неджметин Ербакан, не без помощта на който Ердоган е избран за кмет на Истанбул през 1994.

На 12 април 2012 се случи не по-малко важно събитие от започнатия процес срещу организатора на военния преврат от 12 септември 1980 Кенан Еврен: в рамките на разследването на събитията от 28 февруари 1997 бяха арестувани 32 офицери. Сред арестуваните беше и влиятелният във военните кръгове генерал от запаса Чевик Бир. Самите събития от 28 февруари 1997 буха кръстени от турската преса "постмодернистки" преврат. /Постмодернистки преврат – психологически натиск на военните кръгове върху гражданските власти, демонстрация на сила и заплаха от непосредствен военен преврат с цел доброволното подаване на оставка от цивилното правителство/.

Като цяло, превратът от 1997 може да бъде окачествен като безкръвен. На 28 февруари 1997 се състоя заседание на Съвета за национална сигурност. След заседанието, продължило девет часа и преминало в изключително напрегната обстановка, беше публикувано комюнике и пакет от мерки, включващи 18 точки. В съответствие с приетите точки, министър-председателят и лидер на Партията на благоденствието Неджметин Ербакан подписа решение, че ще се откаже от властта на 30 юни същата година. През 1997 Партията на благоденствието беше разпусната. На следващата година на Ербакан му беше забранено да се занимава с политика за пет години заради опит да наруши светския режим. Малко по-късно той беше осъден за пропаганда на идеи, разпалващи национална омраза, и публично декламиране на стихове с ислямистко съдържание по време на митинг в провинция Ширт през 1997: "джамиите са нашите войници, а техните минарета са нашите щикове".
На 17 април 2012 турският премиер Реджеп Ердоган говори на партийно събрание в турския парламент. Министър-председателят засегна широк кръг от въпроси – от безработицата до политиката спрямо Сирия, а също така оцени съдебните дела срещу участниците в събитията от 28 февруари. Както пише вестник "Заман", Ердоган остро разкритикува военните, оказали се днес на подсъдимата скамейка по шумния процес за събитията от 28 февруари 1997 г. Ердоган заяви следното: "Никаква сила, група лица или едно лице не може да стои над парламента и волята на народа. Никой няма право да нарушава или да принизява правата на народа и парламента. Тези, които по време на събитията от 27 май, 12 септември и 28 февруари смятаха, че парламентът не съществува, поставяха своите интереси над тези на народа. Това нанесе голяма вреда на страната и народа". Отговаряйки на въпрос на лидера на основната опозиционна Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу какви вреди са нанесли събитията от 28 февруари на ПСР, Ердоган с ирония отбеляза, че Кемал Кълъчдароглу явно не познава историята на турската политика. "Първо, вредите бяха нанесени на турския народ. Второ, въпреки че бях избран от народа за кмет на Истанбул, по заповед на военните бях хвърлен в затвора".
Ердоган се оказа по-мъдър от своите предшественици. За разлика от тях, бидейки премиер, той продължително време не засягаше директно ислямистката тематика. Едновременно с това, бавно, но правилно трансформираше съдебната система, влияеше върху възбуждането на наказателни дела срещу военните, създаваше икономическа база с помощта на ислямистките фондации. С други думи, използваше "мека сила" спрямо своите политически противници. Първият преломен момент стана приемането на поправки в Конституцията, когато военните още можеха консолидирано да се обявят срещу, но предпочетоха да се само отстранят, изглежда, за да не допуснат връщането назад преговорния процес за влизането на Турция в ЕС. Ердоган се възползва от ситуацията и през лятото на 2011 събра всички висши военни ръководители в двореца Долмабахче /мястото, където през 1938 г. умила Кемал Ататюрк/ и след техните оставки официално обяви нова страница в историята на турската армия.

В същото време, не може да не отбележим числеността на турската армия, която вече доближа руската и продължава да заема второ място в НАТО. Важното е и това, че днешните власти поставиха акцент върху превъоръжаването на армията за сметка на собственото производство.
През ноември 2011 новото ръководство на турския ГЩ за пръв път официално огласи информацията за числеността на Въоръжените сили, която доскоро беше държавна тайна. Оказва се, че даже ЦРУ, които ежегодно публикуват подобна информация, не са разполагали с верни данни. Общо в турската армия служат 720 хиляди военнослужещи, от тях 450 хиляди са наборници, 40 хиляди – офицери, 50 хиляди – цивилен обслужващ персонал. Следователно турската армия по численост е девета в света и втора в НАТО, след САЩ, изпреварвайки Великобритания. Отчитайки тази динамика на растеж след 10 години турските ВС ще се наредят сред петте армии по брой на личния състав.
През 2011 турският ВМФ прие на въоръжение корветата "Хейбелиада", построена в корабостроителницата Пендик по проекта MILGEM Едновременно с приемането на кораба във флота, от корабостроителницата в Истанбул беше пуснат по вода втора корвета от проекта "Бююкаде". Корветите MILGEM са предназначени за разузнаване и наблюдение, откриване на цели, осигуряване на безопасността на бреговите бази, за борба с подводници, осигуряване на ПВО отбрана и патрулиране. Те са дълги 99 метра с водоизместване 2,3 хиляди тона, развиват скорост от 29 възела и могат да плават автономно до десет денонощия. Корветите по проекта MILGEM са снабдени с радари за контрол на въздушното пространство на малка дистанция, сонари, система за бойно управление G-MSYS, системи за радиоелектронна борба, а също така различни комуникационни системи, включително Link 11 и Link 16. Всеки кораб е въоръжен с едно 76-мм оръдие, две картечници калибър 12,7 мм, осем крилати ракети Харпун, пускова установка RAM за 21 зенитни ракети RIM-116A и вертикална пускова установка за зенитни ракети RIM-162 ESSM.

През март 2012 турският ГЩ заяви, че планира да построи самолетоносач с дължина 140 метра, водоизместимост 24 хиляди тона. Строителството ще отнеме 5 години и още една година за останалите процедури по проверка на кораба. След 6-7 години самолетоносачът ще бъде готов за служба. Цената му се оценява на 1,5 милиарда долара. Предвижда се закупуването на нови изтребители от САЩ за него.

През 2012 Турция съобщи, че е произвела собствен безпилотен самолет, изпитанията му засега са неуспешни. През май ръководителят на Авиационното дружество О. Йълдъръм заяви, че през 2014 те ще започнат производството на леки пътнически самолети, чийто цена ще бъде съпоставима с тази на луксозните коли. По-рано на 16 април турският премиер Реджеп Ердоган обяви, че правителството иска да разработва собствени бойни самолети.

Турската армия се намира в стадий на трансформация. През следващите години тя окончателно ще загуби статута си на самостоятелен субект на турската политика, пазител на принципите на лаицизма /светските начала/ и ще се подчини на съществуващия режим. В същото време е налице подобряване на качествата на турското въоръжение, увеличаване на числения и качествен състав на турския ВПК. Трансформацията на политическият режим се нуждае не само от "мека сила", но и от подкрепата на "твърдата".
Автор на анализа "Новата армия на новия турски режим" е ориенталистът В.А. Аватков от Института за Близък Изток. /БГНЕС