Въвеждат фиксирани часове за приключване на пленарните заседания, слагайки край на маратонските вечери, в които остават само планираните оратори и премахват точните часове за изказвания

Нови правила ще променят дебатите в пленарната зала на Европейския парламент от септември с една цел - дебатите да върнат от социалните мрежи в пленарната зала, пише "Евронюз".

Член на ЕП взема думата, произнасяйки страстна реч. След това камерата се отдалечава, разкривайки неловка реалност: почти празна зала, само с няколко десетки законодатели, разпръснати по пейките. Много от тях са залепени за телефоните си, докато стотици места остават празни.

От години това е позната гледка в ЕП. По време на дългите пленарни седмици в Страсбург много евродепутати пристигат точно преди времето си за изказване, произнасят строго репетирана едноминутна реч и си тръгват почти веднага след това.

"Това е най-скъпият фон за клипове в социалните медии в света", казва евродепутат пред "Евронюз", пожелал анонимност. Истинската публика, твърди законодателят, седи на стотици километри разстояние и гледа речите по-късно в "Екс", "Инстаграм", "Фейсбук" или TikTok.

Тъй като пленарната зала все повече се превръща в звукозаписно студио, а не в зала за дебати, председателят на Европейския парламент Роберта Мецола настоява за амбициозна реформа на пленарната работа.

Целта е дебатите да станат по-динамични и да се намалят редиците от празни места. Мецола смята, че снимките на полупразната зала подкопават претенцията на ЕП да въплъщава демократичния център на Европа, заявява служител на ЕС пред "Eвронюз".

След пилотни тестове по време на пленарните сесии през юни и юли, пакет от процедурни реформи ще се превърне в новата норма през септември.

Идеята се обсъжда от месеци с една ключова цел: да се задържат законодателите в залата по време на четиридневните сесии, да се насърчи истинският обмен на идеи и да се превърнат пленарните дебати от поредица от изолирани речи в реални политически дискусии.

Времето е от съществено значение в тази реформа.

При сегашната система дебатите често се проточват, което отлага дневния ред до късно вечерта и обезкуражава присъствието. В резултат на това политически чувствителни досиета могат да се окажат обсъждани пред почти празни пейки, като в залата остават само планираните оратори.

Новите правила въвеждат фиксирани часове за приключване на пленарните заседания, създавайки по-предвидим график и слагайки край на маратонските вечери, които отдавна характеризираха седмиците в Страсбург.

По време на предстоящите тестове през септември крайните срокове ще са фиксирани на 20:30 ч. в понеделник, 19 ч. във вторник и сряда и 16 ч. в четвъртък.

Реформата е насочена и към една от основните причини, поради които членовете на ЕП пропускат дебатите. Заседанията на политическите групи и други парламентарни дейности, като например преговори с държавите членки, вече няма да се провеждат успоредно с пленарните дискусии.

Тези срещи са много важни за членовете на ЕП, защото се вземат реални решения. Провеждането им извън времето за дебати би трябвало да направи участието в пленарни заседания по-евтино и по-полезно.

Списъкът с ораторите също ще се промени. По време на избрани дебати с особена важност, членовете на ЕП вече няма да знаят точно кога трябва да говорят. Вместо да чакат навън, докато наближи техният час, те ще имат стимул да останат в залата и да следят дебата.

Но запълването на резервите е само част от предизвикателството. По-голямата амбиция е да се направят разговорите по-малко по сценарий и по-спонтанни.

Твърде често евродепутатите пишат речи за пред избирателите в родните си страни, а не за дебати с колегите си, седнали на няколко метра разстояние. Изявите все по-често целят създаването на кратки видеоклипове за социалните мрежи и националните радио- и телевизионни оператори, а не убеждаването на останалите членове на ЕП.

Новите правила се стремят да променят тази динамика. Евродепутатите ще могат да правят незабавни лични изявления, когато друг законодател се обърне директно към тях. Ръководството на парламента също така иска членовете му да използват по-добре "сините карти" - процедура, която им позволява да задават въпрос на оратор веднага след изказване.

Взаимодействието с еврокомисарите също ще стане по-директно. Настоящите дебати често изглеждат несвързани, като членовете на ЕК правят встъпителни и заключителни изказвания, които едва отговарят на въпросите, повдигнати от членовете на ЕП.

Съгласно новия формат, комисарите ще се намесват по време на целия дебат, отговаряйки директно на аргументите на законодателите. Всяка пленарна сесия ще включва и специален дебат за контрол с Комисията, използвайки формат "време за въпроси", подобен на тези, които се използват в няколко национални парламента.

Председателят Метсола иска промените да станат постоянна част от бъдещите пленарни сесии. Но парламентарните правила изискват лидерите на политическите групи да одобряват дневния ред преди всяка сесия, което означава, че реформата в крайна сметка ще зависи от продължаваща политическа подкрепа.

Първото изпитание ще се проведе през септември, когато ръководителите на групите ще решат дали да приемат ревизиран дневен ред след оценка на пилотните проекти от юни и юли. Според офиса на Мецола това решение би сигнализирало, че новият формат е спечелил достатъчна подкрепа, за да стане постоянен.

Не всички са убедени.

Ирландският евродепутат от "Обнови Европа" Бари Андрюс се съмнява, че по-пълните скамейки ще направят Парламента да функционира по-добре.

"По-голямата част от законодателната работа се извършва в комисиите, които често са изоставени от евродепутатите", казва той пред "Евронюз". Фокусирането върху пленарните заседания е "грешен отговор", ако целта е да се подобри цялостната ефективност на ЕП.

"Понякога съм заобиколен от 10 други евродепутати, които гледат телефоните си, докато говоря. Ако вместо това 30 евродепутати гледат телефоните си, не мисля, че това би имало голяма разлика", смята той.

Андрюс също така твърди, че изместването на заседанията на комисиите по-късно през седмиците в Страсбург, за да се избегнат сблъсъци с пленарните заседания, може да доведе до спад в посещаемостта на комисиите.

Все пак той приветства части от пакета, по-специално по-интерактивния обмен с комисари и решението да не се публикуват предварително слотове за изказвания за някои дебати. "Това кара хората наистина да слушат", казва евродепутатът.

Посещаемостта по време на пилотните сесии през юни и юли остава трудна за измерване, тъй като членовете на ЕП обикновено влизат в залата, за да гласуват и често си тръгват веднага след това.

Общото впечатление обаче е, че дебатите все пак са се провели пред много празни места, казва пред "Евронюз" италианският евродепутат от групата на "Зелените" Бенедета Скудери.

"Идеята дебатите да станат по-интерактивни е положителна", смята тя, като същевременно предупреждава, че вече е забелязала потенциален проблем по време на последната сесия.

"Системата със сини карти често се използва от евродепутати със сходни интереси от различни политически групи, които си задават безобидни въпроси, само за да спечелят допълнително време за изказване", казва тя, илюстрирайки стара парламентарна истина: където има правило, обикновено има и вратичка.

От септември пленарните дебати може да станат по-оживени и по-посещавани. Малцина в Европарламента обаче очакват революция. Никаква процедурна реформа не може да промени една фундаментална реалност: за повечето политици основната аудитория вече не седи в залата.