Механизмът за възстановяване и устойчивост приключи изпълнението си на 31 август 2026 г., а Европейската комисия навлиза в последната фаза на оценка на плащанията към държавите членки, съобщава БГНЕС.

От старта му през 2021 г. са изплатени 450 млрд. евро, или 79% от общия му финансов ресурс.

България е сред държавите, за които Комисията продължава да прилага механизма на спиране на средства по неизпълнени етапи. Същевременно обаче докладът отчита извършени в страната реформи в областта на борбата с корупцията и участие в ускоряването на изпълнението на зелени инвестиции.

Механизмът за възстановяване и устойчивост е най-мащабният инструмент в рамките на NextGenerationEU и е изграден върху различен от традиционното европейско финансиране принцип: средствата се отпускат срещу изпълнение на предварително договорени реформи и инвестиции. Към 1 октомври тази година Европейската комисия е изплатила 450 млрд. евро на 27-те държави членки след 163 внесени искания за плащане. Изплатените средства съответстват на изпълнението на 4082 от общо 5981 етапа и цели, заложени в националните планове, или 68%.

В европейски мащаб оставащата част от програмата е значителна. Всички държави членки са внесли окончателните си искания за плащане до 30 септември, а Комисията оценява 32 искания на обща стойност 123 млрд. евро. Крайният срок за извършване на плащанията от Комисията е 31 декември тази година.

На този фон България се откроява с конкретна комбинация от постигнат напредък и оставащи финансови ограничения. Докладът посочва три решения за спиране на средства, свързани със страната. През ноември 2025 г. е било спряно плащане от 214,5 млн. евро, впоследствие отменено. По друг случай за 152,9 млн. евро едната мярка е била освободена, а спирането за втората е било окончателно вдигнато на 3 август 2026 г. Последното решение, от 24 юли 2026 г., засяга 118,4 млн. евро и три етапа и цели. За един от тях спирането е отменено, докато за останалите два шестмесечният период за коригиращи действия продължава.

Тази динамика поставя България в общата европейска картина на ограничен брой случаи, при които плащанията не са извършени автоматично. От началото на механизма Комисията е спряла общо 34 етапа и цели по 18 искания за плащане, което представлява 0,9% от всички оценени до 31 август 2026 г. В четири случая неизпълнението е останало след изтичането на шестмесечния коригиращ период. От общо 3,1 млрд. евро, спрени по приключили процедури, 266,3 млн. евро са били окончателно намалени.

Докладът поставя България и сред държавите, в които са отчетени конкретни резултати по реформаторската част на механизма. Комисията посочва като пример приетата от страната ни реформа в областта на борбата с корупцията. Тя включва създаването на нов антикорупционен орган и механизъм за независимо разследване на главния прокурор. В рамките на плана са въведени и законодателни промени относно защитата на лицата, подаващи сигнали, лобирането и интегритета на държавните служители и служителите в държавните предприятия. ЕК изрично отбелязва, че тези реформи не са били формално изцяло оценени от нея.

България има видимо присъствие и в зеления преход. През последната отчетна година именно България, заедно с Полша, Чехия и Австрия, е сред държавите, които формират около половината от изпълнените етапи и цели в областта на възобновяемата енергия и мрежите. Това е част от общото ускоряване на реализацията на зелените мерки в края на програмния период.

На европейско равнище инвестициите на МВУ в цифровата трансформация възлизат на 140 млрд. евро. Първите оценки на Комисията показват, че всяко 1 евро, вложено в цифрови мерки, се очаква да генерира 1,50 евро икономическа продукция в ЕС. Паралелно инвестициите по механизма се очаква да водят до годишно намаляване на емисиите на парникови газове с около 54 млн. тона CO₂ еквивалент, равняващи се на приблизително 1,5% от емисиите на ЕС за 2021 г. Допълнителни 2 млн. тона годишно се свързват с подкрепените реформи.

Така финалната фаза на МВУ показва двойната характеристика на българското участие: страната е част от измеримото ускоряване на европейските зелени и институционални реформи, но остава сред държавите, при които част от плащанията са обвързани с допълнителни действия за изпълнение. В рамките на механизъм, при който европейското финансиране е пряко свързано с резултата, именно изпълнението на последните етапи определя размера на окончателно получените средства.