Правителството на Сърбия продължава да твърди, че членството в ЕС е негова стратегическа цел, но според членовете на Европейския парламент това често не се отразява в действията му.

Напредъкът към еврочленство в ЕС предполага не само приемане на реформи, но и тяхното цялостно прилагане. Това предупреждават евродепутатите в доклад за Сърбия, приет днес с 468 гласа "за", 116 "против" и 79 "въздържал се". В документа се посочва, че съществува трайна разлика между привеждането на сръбското законодателство в съответствие с правилата на ЕС и реалното изпълнение на реформите, което продължава да възпрепятства напредъка на страната.

Евродепутатите отбелязват, че пътят на всяка държава към членство в ЕС трябва да се оценява според собствените ѝ заслуги и че никоя кандидатка не бива да бъде обвързвана с друга или разглеждана като част от пакет.

ЕП счита, че преговорите за присъединяване на Сърбия трябва да напредват само ако бъде постигнат измерим и устойчив напредък в области като върховенството на закона, свободните и честни избори, борбата с корупцията и организираната престъпност, независимостта на съдебната власт, свободата на медиите, реформата в публичната администрация и по-доброто функциониране на демократичните институции.

Изразявайки загриженост от "толерантния подход" на Европейската комисия към Белград, евродепутатите настояват Комисията да отразява всяко сериозно забавяне или влошаване на реформите във финансовата подкрепа, която ЕС предоставя чрез предприсъединителните инструменти. Те посочват и че нормализирането на отношенията с Косово е условие за получаване на подкрепа по Плана за реформи и растеж.

Европарламентът осъжда и тесните връзки на Сърбия с Русия, както и задълбочаването на сътрудничеството ѝ в областта на сигурността и отбраната с Китай, което поражда опасения относно стратегическата ориентация на страната. Евродепутатите подчертават, че пълното съобразяване с Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС остава задължително условие за присъединяване, включително прилагането на европейските санкции срещу Русия.

Според доклада слабата обществена подкрепа за членството на Сърбия в ЕС е резултат от дългогодишни манипулативни и антиевропейски послания, разпространявани от контролирани от правителството медии, както и от изявления на висши сръбски представители и членове на управляващата партия, включително на най-високо равнище.

Евродепутатите призовават ЕС да засили сътрудничеството със сръбските неправителствени организации с цел укрепване на демократичната устойчивост и противодействие на хибридните заплахи.

Те изразяват и сериозна загриженост от задълбочаващата се политическа криза в Сърбия на фона на масовите протести, които продължават в цялата страна от ноември 2024 г. насам. Според Европейския парламент най-добрият начин за преодоляване на кризата е провеждането на действително свободни и честни избори.