Влизането на Хърватия и Албания - 27 и 28 членове на НАТО – е шестото разширяване на организацията от момента на нейното създаване, отбелязва "Дойче Веле". На 4 април 1949 г. в състава на НАТО влизат 12 държави: САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Люксембург, Норвегия, а също така Дания, Исландия и Португалия.

Подписаният от техните правителства Северноатлантически договор влиза в сила на 24 август 1949 г. Като повод за създаването на НАТО е послужила не само блокадата на Западен Берлин от Съветския Съюз, но и безпокойството на Запада от опитите на СССР да постави под свой контрол Норвегия, Гърция и Турция.

През първите 30 години – само четирима новоприети

Първото разширение на трансатлантическия форум се е случило през февруари 1952 г., когато към него се присъединяват Гърция и Турция. Три години по-късно – през май 1955 г. - в НАТО влиза Федерална Република Германия. След обединението на Германия през 1990 г. територията на бившата ГДР минава под защитата на алианса като неотделима част от обединената държава. Третото разширяване на блока е едва през 1982 г., когато неговите редици се попълват от Испания.

В края на 80-те години след падането на Желязната завеса, разделяща двата противопоставящи се лагера – капиталистически и социалистически, в състава на НАТО са влизали 16 страни с обща численост на въоръжените сили 5,7 милиона души.

Оттогава блокът се увеличава с 12 държави, макар общото количество на военнослужещите на алианса да е намаляло с над два милиона.

Процесът продължава на изток

В началото на 90-те години повечето страни от Източна Европа, в които паднаха комунистическите режими, посочиха като приоритет на своята външна политика членството в Европейския съюз и НАТО.

Първопроходци сред бившите членове на източния блок станаха Полша, Чехия и Унгария, влезли в алианса през март 1999 г.

Русия възприе с открито недоволство придвижването на НАТО на Изток. Но далеч по-бурно беше негодуванието на Кремъл от най-голямото – пето разширяване на Северноатлантическия съюз.

През март 2004 г. заедно с България, Румъния, Словакия и Словения в НАТО влязоха и три бивши републики на СССР – Латвия, Литва и Естония. Русия сметна това за заплаха за своята сигурност и национални интереси. Въпросът за границите на алианса остава ябълка на раздора между Москва и Брюксел.

Украйна, Грузия... кой е следващия?

Сега към членство в НАТО се стремят още две постсъветски страни – Украйна, Грузия. "За нас членството в НАТО – това е решение за осигуряване на безопасността на Украйна. То ще ни даде възможност окончателно да защитим своята независимост", смята украинският министър на отбраната Юрий Ехануров.

И Украйна, и Грузия участват в програмата "Партньорство за мир". За тяхното ускорено приемане настояват САЩ, но други членове на НАТО, преди всичко Германия, не са съгласни с това.

В края на миналата година външните министри на държавите от НАТО решиха за момента да не предоставят План за действие за членство /ПДЧ/ на Украйна и Грузия, предлагайки им в като компенсация годишен план за сътрудничество. Берлин възразява и срещу отстояваната от Вашингтон идея за "глобална организация НАТО". /БГНЕС