Световната икономика запазва устойчивостта си въпреки войните, енергийните сътресения и нарастващия публичен дълг, но е изправена пред нов инфлационен натиск. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира глобален икономически растеж от 3,1% през 2026 г., като предупреждава, че поскъпването на енергията и мащабните инвестиции в изкуствен интелект създават допълнителни рискове за ценовата стабилност.

Това заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в реч по време на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка в Тайланд.

Георгиева посочи, че прогнозата за световния икономически растеж остава непроменена спрямо октомври миналата година, въпреки значителните геополитически и технологични промени.

Според нея устойчивостта на световната икономика се дължи на взаимодействието на две противоположни сили - енергийния шок, който забавя растежа, и бума на изкуствения интелект, който го стимулира.

Различията между отделните държави обаче се задълбочават. Прогнозите за икономиките, засегнати от военни конфликти, са понижени значително, докато очакванията за страните, участващи в развитието и производството на технологии с изкуствен интелект, включително САЩ, Китай и Индия, са подобрени.

Георгиева предупреди, че проблемите с енергийните доставки продължават да оказват натиск върху цените. Корабоплаването остава изложено на рискове, а недостигът на капацитет за рафиниране на петрол и на природен газ се усеща все по-силно.

Допълнителен фактор за инфлацията е тазгодишното мощно климатично явление Ел Ниньо, което влияе върху цените на храните и засяга особено тежко най-бедните домакинства.

Управляващият директор на МВФ обърна специално внимание и на икономическите последици от бързото развитие на изкуствения интелект.

По думите ѝ новите технологии вече допринасят за повишаване на производителността, но същевременно изискват огромни инвестиции в инфраструктура, които все по-често се финансират чрез заеми.

Така бумът на изкуствения интелект, въпреки положителното си влияние върху растежа, може в краткосрочен план да засили инфлационния натиск.

Друг сериозен проблем остава увеличаващият се публичен дълг. Според Георгиева най-тревожно е положението в богатите държави, но задлъжнялостта нараства и в развиващите се икономики.

В страните с ниски доходи разходите за обслужване на дълга продължават да се увеличават, което, заедно с намаляващата международна помощ, ограничава възможностите за финансиране на развитието.

На този фон доходността по десетгодишните държавни облигации на САЩ, Германия и Япония наскоро е достигнала най-високите си равнища съответно от 2002, 2009 и 1996 г. насам.

МВФ подкрепя предприетите мерки за затягане на паричната политика от Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка и Японската централна банка.

"По-разумно е лихвените проценти да бъдат повишени днес, отколкото централните банки да изостанат от динамиката на ситуацията и утре да се наложи да предприемат още по-значителни увеличения", заяви Георгиева.

Тя подчерта, че повечето държави с високи равнища на публичен дълг трябва да предприемат мерки за фискална консолидация, като същевременно защитят най-уязвимите групи от населението.

Особено внимание беше отделено на рисковете, свързани с изкуствения интелект, включително възможното увеличаване на безработицата сред младите хора, свиването на данъчната основа и заплахите за финансовата стабилност.

Според Георгиева най-сериозно безпокойство предизвикват кибератаките, чиято честота нараства изключително бързо. Времето между откриването на уязвимост в информационните системи и използването ѝ за атака вече се съкращава от месеци до часове, а скоро може да достигне минути.

Управляващият директор на МВФ призова и за преодоляване на дисбалансите между най-големите световни икономики.

"САЩ трябва да спестяват повече, Китай трябва да потребява повече, а Европа трябва да инвестира повече", заяви тя.

По думите ѝ това изисква фискална консолидация в САЩ, ограничаване на държавната намеса в икономическите решения и подобряване на социалната защита в Китай, както и задълбочаване на икономическата интеграция в Европейския съюз.

Георгиева съобщи още, че общият размер на непогасените кредити и неусвоените кредитни ангажименти на МВФ възлиза на 240 млрд. долара, а неизползваният капацитет за кредитиране е приблизително три пъти по-голям.

Преференциалното кредитиране достига 36 млрд. долара, което е около четири пъти над историческото му средно равнище.

В заключение тя призова за по-тясно международно сътрудничество, като подчерта, че технологичните промени и геополитическите конфликти изискват съвместни действия за запазване на глобалната икономическа стабилност.