Шефката на МВФ предупреди за рекордния държавен дълг, високите енергийни цени и риска икономическият растеж да не е достатъчен за овладяване на фискалните проблеми

За да се постигне по-добър баланс в световната икономика, САЩ трябва да спестяват повече, Китай да увеличи вътрешното потребление, а Европа да инвестира повече. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в Сингапур.

"Много проста формула: САЩ трябва да спестяват повече, Китай трябва да харчи повече, Европа трябва да инвестира повече", каза Георгиева в реч преди годишните срещи на МВФ и Световната банка, които ще се проведат следващата седмица в Банкок. В тях ще участват финансовите министри и управителите на централните банки от 191-те държави членки на Фонда.

Георгиева предупреди, че световната икономика е изправена пред нарастващи фискални рискове и че разчитането единствено на икономическия растеж няма да е достатъчно за решаването на проблема. "Ако разчитаме икономическият растеж да ни изведе от фискалната дупка, може да останем дълбоко разочаровани", заяви тя. По думите ѝ без фискални усилия държавите няма да могат да върнат публичните си финанси към устойчиво състояние.

През последните 17 години правителствата са се възползвали от период, в който лихвените проценти са били по-ниски от темпа на икономическия растеж. Това е улеснявало обслужването на държавния дълг, но това благоприятно съотношение вече се е променило.

"Виждаме как лихвените проценти се повишават, докато растежът е донякъде разочароващ. Намираме се в по-трудна ситуация", каза Георгиева. Малко по-късно тя обобщи, че растежът сам по себе си не може да реши натрупаните фискални проблеми, макар че безспорно помага.

Световният държавен дълг е близо до най-високото си равнище от Втората световна война насам и се очаква скоро да надхвърли 100% от световния БВП. Това означава, че за покриването му би било необходимо да бъде използван целият обем произведени в света стоки и услуги за една година. Най-висока е задлъжнялостта в развитите икономики. При развиващите се пазари съотношението дълг към БВП обикновено е по-ниско, а при държавите с ниски доходи - още по-ниско. Тези страни обаче разполагат с по-ограничени бюджетни приходи и по-трудно обслужват задълженията си. Поредицата от икономически и геополитически сътресения увеличи държавния дълг, докато първичните бюджетни дефицити в повечето страни останаха над средните им равнища от периода 2015-2019 г., посочи Георгиева.

Тя призова силно задлъжнелите развити икономики да изготвят надеждни средносрочни планове за намаляване на дефицитите, а в някои случаи да предприемат и незабавни действия. Развиващите се държави, според нея, трябва да разширят възможностите си за бюджетно действие и да увеличат валутните си резерви.

"Не можем да продължаваме да отлагаме необходимите политически действия. Разполагате с инструментите, сега трябва да проявите мъдростта да ги използвате", каза Георгиева.

Георгиева посочи, че натрупването на дисбаланси в големите икономики е проблем за цялата световна икономика. Тя призова САЩ да увеличат спестяванията си и да обърнат внимание на бюджетния дефицит, Китай да засили вътрешното потребление, а Европа да насочи повече средства към инвестиции. Тази позиция беше подкрепена и от президента на Сингапур Тарман Шанмугаратнам, който заяви, че действията на САЩ и Китай във вътрешната им макроикономическа политика имат значителни последици за целия свят. Шанмугаратнам предупреди, че ако САЩ не се справят с бюджетния си дефицит, последствията няма да останат ограничени до американската икономика. По думите му Китай, който е един от най-големите доставчици на стоки в света, трябва да се превърне и в по-голям източник на вътрешно търсене. Той отбеляза и промяната в съотношението между лихвите и икономическия растеж. В много държави лихвените проценти вече са по-високи от темпа на растеж, което според него представлява по-скоро структурна, отколкото временна промяна.

По-високите цени на енергията поддържат инфлационния натиск и водят до по-високи основни лихви и доходности по държавните облигации. Георгиева посочи, че доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ, Германия и Япония е достигнала най-високите си равнища съответно от 2007, 2008 и 1996 г. и продължава да се покачва.

Според нея световната икономика в момента е подложена едновременно на отрицателен шок от страна на енергийното предлагане и на положителен шок от страна на търсенето, свързан с бързото развитие на изкуствения интелект.

Дори при частично възстановяване на доставките от района на Персийския залив цената на петрола остава около 100 долара за барел. Към нея се добавя и значителен марж между цената на суровия петрол и рафинираните продукти заради недостига на преработвателни мощности. Това поддържа цените на дизела и останалите горива на високи равнища.

Доставките на природен газ от Залива също са ограничени заради затрудненията при транспортирането на втечнен природен газ и рисковете за корабоплаването през Ормузкия проток. Според Георгиева дори конфликтът в региона да приключи скоро, енергийните цени вероятно ще останат високи, като пазарите очакват повишените равнища на петрола да се запазят и през 2027 г.

Другият голям фактор, който ще определя развитието на световната икономика, е бързото навлизане на изкуствения интелект. Според Георгиева правилното му внедряване може с течение на времето да добавя до 0,5 процентни пункта към световния икономически растеж годишно. Ако глобалният растеж се ускори от 3% на 3,5%, допълнителният икономически обем за 10 години би бил приблизително равен на сегашната икономика на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), посочи тя.

Инвестициите в ИИ вероятно ще достигнат и надхвърлят мащаба на историческите инвестиции в железопътната, електроенергийната и телекомуникационната инфраструктура. Хардуерът за изкуствен интелект и свързаните с него технологични продукти вече представляват над 10% от световната търговия със стоки.

САЩ, Китай и Индия са сред големите нетни вносители на оборудване за ИИ, тъй като изграждат инфраструктура за развитието на сектора. В същото време 5 от останалите 7 икономики в световната топ 10 в тази област са в Азия и са сред производителите на микропроцесори, чипове памет, оборудване за производство на полупроводници и роботи.

Георгиева обаче предупреди, че развитието на ИИ носи и рискове - от сериозни промени на пазара на труда и заплахи за киберсигурността до опасността най-напредналите модели да излязат извън човешки контрол.

Шанмугаратнам допълни, че дори ускоряването на растежа благодарение на ИИ може да не доведе автоматично до по-високи бюджетни приходи. Причината е, че доходите могат да продължат да се пренасочват от труда към капитала, докато данъчните системи на много държави все още разчитат основно на облагането на труда.

Георгиева защити повишаването на лихвите и по-твърдата позиция на Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка и Японската централна банка. По думите й инфлацията в САЩ е над целевото равнище вече 5,5 години. "Инфлацията е закотвена, само докато престане да бъде закотвена. Научих този урок по трудния начин от хиперинфлацията в България", заяви управляващият директор на МВФ. Тя призова централните банки да запазят независимостта си и да продължат да се фокусират върху ценовата стабилност. Шанмугаратнам предупреди, че липсата на фискално пространство и зачестилите сътресения на облигационните пазари могат косвено да принудят централните банки отново да поемат ролята на спасител на икономиката и финансовата система.

По думите на Георгиева облигационните пазари вече оказват натиск върху правителствата да признаят ограниченията пред публичните финанси. Шанмугаратнам определи това като "благословия под прикритие", тъй като по-високата доходност по облигациите принуждава държавите да предприемат действия, които впоследствие биха били още по-скъпи.

Той даде за пример Португалия, която според него е успяла да намали първичния си бюджетен дефицит с 6 процентни пункта от БВП за няколко години, като едновременно е защитила най-ниските доходи и пенсиите. Според цитирано от него изследване по-ефективното разходване на публичните средства може да осигури икономии, равни на 30-40% от бюджетите.

Георгиева отбеляза и нарастващата роля на Азия. От последното домакинство на Тайланд на годишните срещи на МВФ и Световната банка през 1991 г. делът на Азиатско-тихоокеанския регион в световния БВП е нараснал от 25% на 43%.

Новата прогноза на МВФ, която ще бъде представена следващата седмица, се очаква да покаже, че устойчивият глобален растеж се е запазил от пролетта. Зад общите данни обаче стоят сериозни различия - най-тежко са засегнати икономиките, пострадали от войни, както и уязвимите държави, зависими от внос на енергия.

Георгиева посочи 3 основни фактора, които ще определят развитието на световната икономика през следващия период: бързото навлизане на изкуствения интелект, продължаващият натиск от високите енергийни цени и рекордно високият държавен дълг. Посланието ѝ към финансовите министри и централните банкери, които ще се съберат в Банкок, е, че времето за отлагане на трудните решения изтича. Според нея държавите разполагат с необходимите инструменти, но трябва да имат политическата воля да ги използват.