Ценовите шокове повишават инфлационните очаквания за години, задълбочават бедността и увеличават икономическото напрежение

Рязкото поскъпване на храните и енергията вероятно ще се превръща във все по-често явление, предупреждава Международният валутен фонд (МВФ). Според анализ на Фонда подобни ценови шокове могат да поддържат по-високи инфлационни очаквания за по-дълъг период, да увеличават бедността и да създават рискове за икономическата стабилност, съобщава "Ройтерс"

Изследването разглежда мерките, които правителствата са използвали през последните 3 десетилетия, за да ограничат последиците от резките поскъпвания. Авторите са разработили и нов икономически модел, който отчита факта, че инфлацията не засяга домакинствата по един и същи начин. По-бедните семейства отделят по-голяма част от доходите си за храна, енергия и други стоки от първа необходимост и затова са по-силно засегнати от ценовите шокове.

Големите поскъпвания на основни стоки дълго време са били сравнително редки, особено когато са обхващали едновременно много държави. През последните 5 години обаче ситуацията се променя. Войната в Украйна след руската инвазия през 2022 г., последвана от конфликта в Близкия изток през тази година, превърна ценовите шокове в постоянен източник на икономически и социален натиск.

Новият модел на МВФ показва, че измерването на инфлацията, което отчита различното потребление на домакинствата, дава резултат с 0,8 процентни пункта по-висок от стандартния показател. Според изчисленията това означава, че за периода 2021-2024 г. още 23 млн. души са попаднали под прага на крайната бедност, в сравнение с предишните оценки. "Кризите, свързани с разходите за живот, оказват влияние върху ценовата стабилност, понижават стандарта на живот и задълбочават неравенството", коментира Киара Маги, икономист от МВФ и един от авторите на изследването. Анализът е публикуван като глава 2 от предстоящия доклад на Фонда "Световни икономически перспективи", който се очаква през следващата седмица.

МВФ отбелязва още, че при кризи, свързани с разходите за живот, инфлационните очаквания нарастват значително както в краткосрочен, така и в средносрочен план. Дори 3 години след началото на подобна криза те остават осезаемо над равнищата отпреди нея.

Според МВФ най-ефективният начин държавите да защитят най-уязвимите домакинства, без да изкривяват ценовите сигнали, е чрез целенасочени трансфери. Мерките, които директно потискат цените - като ценови контрол или намаляване на данъците върху потреблението - могат да струват на правителствата 3 до 6 пъти повече. Субсидиите за производителите могат да бъдат още по-скъпи - до 22 пъти повече според анализа.

Фондът предупреждава и за друг проблем: когато много държави едновременно въведат субсидии, ефектът от тези мерки може да отслабне.

Субсидиите за производителите, които често се използват от развиващите се икономики, са особено неефективни, посочва МВФ. Причината е, че те могат да намалят разходите за стоки, които впоследствие се изнасят. Така на практика местните данъкоплатци могат да поемат част от разхода за по-ниски цени, от които се възползват потребители в други държави.

Междувременно МВФ продължава да очаква световната икономика да нарасне с около 3% през 2026 г., но предупреждава, че рисковете остават високи. Прогнозата съвпада с юлската оценка на Фонда, но е под средния световен темп на растеж от 3,5% през 2024 и 2025 г.