Фрагмент от мощите на Дмитрий Донски, московски княз, прославян с победата му в битката при Куликово през 1380 г., беше изпратен в началото на септември на руските позиции. Реликвата, част от дясната му ръка, сега се пренася между военни бази в окупираните от Русия райони на Украйна.

Военното ведомство на Московската патриаршия заяви, че „светият военачалник“ невидимо ще застане „рамо до рамо“ с руските войници. Църквата подчерта, че това е същата ръка, с която князът е държал меча си при Куликово.

Изпращането на свещена реликва на бойното поле е утвърдена практика в православната традиция. Войната в Украйна обаче засили използването на религиозни символи от Москва за представяне на руската кауза като „справедлива“ и божествено одобрена. Според религиозния учен Сергей Чапнин църквата практически се е сляла с държавата, „до степен, в която двете не могат да бъдат различени“.

Чапнин смята, че образът на Дмитрий Донски носи и съвременно политическо послание. Князът не бил агресор, а защитник на отечеството, което според него помага на властта да представя Русия като страна, защитаваща територията си. Историческите митове, свързващи различни епохи, могат да въздействат силно върху масовото съзнание, а мощите се представят като „магически артефакт“.

Митрополит Владимир, назначен от Русия православен лидер в Донецк и Мариупол, заяви, че реликвата ще помогне на войници и цивилни да мобилизират „духовните и физическите си сили“ и да „победят врага“. По-рано през годината на руски военнослужещи бяха носени и мощи на княз Александър Невски.

Мощите на Донски са открити през август при реставрация в Архангелската катедрала на Кремъл. Това се случи седмици след непотвърдени съобщения, че реликвите на Невски са били изгубени. Владимир Путин определи откриването като „абсолютно уникална“ и „прекрасна находка“, а патриарх Кирил го нарече „особен знак на Божието провидение“.

Православният свещеник и историк Александър Занемонец обаче заяви, че откритието „няма нищо общо с християнството“. По думите му това е експлоатация на християнството и църквата за „патриотични“ цели и „цинична сметка“. Занемонец, който след руското нахлуване окончателно напуска Русия, между 2022 и 2024 г. служи на украински бежанци във Финландската православна църква.

Въпреки критиките много военнослужещи на фронта се обръщат към религията. Бивш руски войник разказва за импровизирани църкви, молитви преди всяка мисия и редовни посещения на свещеници във военни части и болници. Руски военнослужещ в Запорожка област описва възможността да говори със свещеник, да се моли или да докосне свещен предмет като „сериозна морална подкрепа“.

Войници и командири, пожелали анонимност, описват напрежението като нарастващо. Руски командир в Донбас казва, че ситуацията е тежка и се влошава с времето. Друг военнослужещ определя реликвата като „много необичайно решение“ за проблемите на XXI век и смята, че тя е по-нужна на майките на загиналите.

Телефонно проучване на държавната агенция ВЦИОМ от 2026 г. показва, че около две трети от руснаците се определят като православни християни при приблизително 80% преди 15 години. Свещеници и религиозни учени обаче оценяват редовно практикуващите кръстени православни на около 2% — оценка, подкрепяна от данни за посещаемостта на коледните служби.

В същото време през септември религиозно шествие, подкрепяно от крайнодесни и националистически групи, събира над 100 000 души само в Москва. Според критиците подобни прояви показват на държавата способността на църквата да организира големи маси. Историкът Константин Михайлов ги нарича „капка в океана“ в страна с над 145 милиона жители и твърди, че руското общество остава до голяма степен светско.

Михайлов описва отношенията между Кремъл и църквата като взаимно подсилващ се цикъл: държавата предоставя финансиране и политическа подкрепа, а църквата ѝ дава легитимност, като подкрепя официалните послания. Така се разширява и ролята на военните свещеници.

Свещеникът Григорий Михнов-Вайтенко поставя въпроса как трябва да бъде оказвана тази помощ. Според него войниците имат право на духовна подкрепа, но тя не бива да ги води към заблуда. Московската патриаршия заема по-различна позиция: през септември 2022 г. патриарх Кирил заяви, че войник, загинал при изпълнение на дълга си, прави жертва, която „измива всички грехове“.

Украйна официално се отдели от Руската православна църква през 2019 г., след като Вселенският патриарх Вартоломей призна независима православна църква в страната. Михнов-Вайтенко, напуснал Руската православна църква след анексирането на Крим през 2014 г., заявява, че институцията „благославя децата си да се убиват едни други“. Чапнин смята, че евангелието е отстъпило пред задачите на държавната пропаганда.