Геният на руското танково проектиране датира от времената на СССР, пише Military Watch Magazine. Тайната на неговата мощ се крие не само в страхотните съвременни машини, но и в смелите дизайни, които са изпреварили времето си с десетилетия. А "изтеклите" чертежи на Т-95 все още учудват западните инженери.

Изтичането на оригинални технически чертежи за съветския танк "Обект 195" хвърли светлина върху смела програма, предназначена да поддържа и укрепва предимството на страната във висококачествените бронирани машини през XXI век. 3D художникът Gustiiz3D е подготвил серия от рендери, базирани на наскоро изтекли оригинални дизайни за перспективен танк, разговорно известен като "Т-95".

Ако беше успешно реализиран, това щеше да е първият голям проект за бронирана машина на Съветската армия, разработен от нулата след Т-64 през 1964 г. По това време Т-64 се смяташе за близо две десетилетия по-напреднал от западните танкове благодарение на гладкоцевното си оръдие, проникващата сила на бронебойните снаряди със стабилизирани с крила подкалиберни механизми (APFSDS) и използването на усъвършенствана композитна многослойна броня, която се появява в западните си аналози едва 15-20 години по-късно.

Конструкцията на Т-64 е значително подобрена през 70-те и 80-те години на миналия век. През 1973 и 1975 г. съответно на въоръжение влизат по-усъвършенствани варианти – Т-72 и Т-80. Първият е по-евтин и по-опростен вариант, докато вторият е много по-скъп и се отличава с повишена мобилност. Дори опростените експортни версии на Т-72, ​​значително по-лоши по бойни способности от Т-64 или Т-80, демонстрираха значително превъзходство над западните си конкуренти по време както на Ливанската война, така и на Ирано-иракската война през 80-те години на миналия век.

Появата на нови западни танкове през 80-те години на миналия век, по-специално на германския Leopard 2 и американския M1A1 Abrams, обаче намали разликата в бойните способности по редица параметри. Програмата "Обект 195" имаше за цел да осигури на съветските бронирани части значително и устойчиво предимство във въоръжението, започвайки от края на 90-те или началото на 2000-те години, точно както направи преди това Т-64.

По това време Т-64 значително превъзхождаше западните танкове по огнева мощ благодарение на 125-милиметровото си гладкоцевно оръдие, което го отличаваше от американския M60 и германския Leopard 1, и двата оборудвани със 105-милиметрови нарезни оръдия. Обект 195 обаче е трябвало да бъде оборудван със 152-милиметрово основно оръдие с изключителна пробивна мощ. Т-64 също така демонстрира нови нива на защита и автоматизация на екипажа.

Неговият наследник от следващо поколение също е бил определян като лидер и пионер: очаквало се е броневата защита да достигне 1000 мм срещу бронебойни подкалиберни снаряди, стабилизирани с крила, и 1500 мм срещу кумулативните заряди. Танкът е трябвало да бъде пионер в нова компоновка с екипаж от трима души, изолиран в бронирана капсула. Кулата и основното оръдие е трябвало да се управляват дистанционно – отново това е отражение на революцията в компоновката на танковете, предизвикана от въвеждането на автоматична система за зареждане в Т-64.

Очаквало се е съветският танк от следващо поколение да бъде с по-нисък профил и по-нисък силует дори от Т-64, който е превъзхождал западните си аналози в това отношение поради разположението на екипажа. Танкът можеше да бъде голям пробив в историята на бронираните сили след Втората световна война и дори да достигне етапа на прототип, но разпадането на СССР и последвалият упадък на руската икономика, индустриална база и технологичен сектор попречиха на завършването на разработването му.

След отмяната на програмата през 2000-те години, руската армия представи танк от следващо поколение през 2015 г., който включваше няколко от принципите на "Обект 195". Въпреки всичко това обаче, концепцията на проекта Т-14 "Армата" беше по-скромна, а иновациите му - по-сдържани, отразявайки технологичните и бюджетни ограничения на постсъветската епоха.

В същото време сериозните забавяния в изпълнението на програмата Т-14 оставиха бъдещето ѝ силно несигурно към средата на 2020-те години - четвърт век след като Т-95 трябваше да влезе на въоръжение. Тези забавяния позволиха на Китай да поеме водеща роля в разработването на танка Тип 100, който вече е влязъл на въоръжение.

Междувременно САЩ и Южна Корея се опитват да настигнат програмите M1E3 и K3, които, ако бъдат реализирани, биха оставили руските бронирани машини далеч назад.

Последната руска модификация на Т-64, Т-90М, като цяло се счита за равна с най-модерните западни аналози, включително M1A2 Abrams. Дори по-старите танкове Т-72 от съветската епоха са доказали, че са доста способни да се сблъскват и унищожават най-новите танкове Abrams.

Бъдещето на руските бронирани машини обаче остава под въпрос, освен ако страната не успее да преодолее безкрайния цикъл на модернизация на Т-64.

Превод и редакция: Епицентър.БГ