На 14 октомври 1926 година Алън Александър Милн публикува първата книга за мечето, чиито истории радват малки и големи по цял свят и до днес

Днес се навършват 100 години от публикуването на една от най-обичаните книги с разкази за деца, а именно - „Мечо Пух“ на Алън Александър Милн.

Вече цял век британският автор радва поколения деца с историите си за дружелюбното мече и неговите приятели - животни, както и за малко момче, Кристофър Робин, чийто образ се ражда благодарение на собствения син на Милн. Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Зайо, Бухал, Кенга и Ру се развиват в измислената Стоакрова гора. Мястото е вдъхновено от гората Ашдаун - обширна пустош в Южна Англия, Източен Съсекс. Милн е живял със семейството си на края на гората и е черпил вдъхновение от разходките със сина си Кристофър Робин, за да пише своите интригуващи истории. Именно там двамата играят играта, превърнала се в „Пухови пръчки“ – пускат пръчки от едната страна на мост и гледат коя ще се появи първа от другата. Дървеният мост, свързван с играта, и днес е сред местата, които привличат почитатели на книгите на Милн, разказва The Guardian.

Любопитен факт е, че героят на Мечо Пух е вдъхновен от мечето - играчка на Кристофър. Тя е кръстена Уини на мечка, която баща и син посещавали в Лондонския зоопарк.

Всъщност всички основни герои в приключенията на Мечо Пух са вдъхновени от истинските плюшени играчки на сина на автора — Кристофър Робин.

Бухалът и Заекът обаче са измислени от писателя. По-късно тези предмети са запазени и днес се свързват с колекцията на Нюйоркската обществена библиотека.

Външният вид на героите е създаден от художника Ърнест Хауърд Шепърд. Неговите рисунки превръщат Пух в мечето, което читателите познават и днес – със закръглено тяло, къси крака и любопитен поглед. През 2026 г. за първи път са показани два негови предварителни моливни етюда, подготвени за оригиналната книга. Те представят сцени с Пух, Прасчо, Кристофър Робин и Бухала.

Любимото мече на децата по цял свят се появява за първи път в разказ, публикуван в навечерието на Коледа през 1925 година в лондонския вестник „Evening News“. Книгата му „Мечо Пух“ е издадена на 14 октомври следващата година. 

Това завинаги променя историята на детската литература, отбелязва „Гардиън“.

Никой тогава не предполага, че тази скромна история за едно плюшено мече ще се превърне в световен културен феномен и една от най-обичаните книги на всички времена, допълва изданието. „Мечо Пух“ постига бърз успех както в Европа, така и в САЩ. Продажбите на книгата надскачат всички рекорди в рамките на две години след първата ѝ поява. „Мечо Пух“ се приема добре и от деца, и от възрастни, като първоначално е преведена на повече от 25 езика.

Продължението „Къщата в Пух Корнър“ излиза през 1928 година.

„Милн е обичал провинцията. За него това е място, където може да се чувства по-комфортно. И със сина си Кристофър той се е научил да използва животните и да споделя истории. И тримата със съпругата му като семейство наистина създадоха нещо, в което Милн тогава е видял искра, която може да хареса на други деца. И това е във време, точно между войните, когато за да имате плюшено мече трябва да отидете в скъп магазин. Така че, да се предлага евтина книга с история за плюшено мече винаги ще бъде популярно сред малките деца.“ , споделя Нийл Рийд, собственик на музея „Пух корнър“и магазина за подаръци, цитиран от БНТ.

Емблечатичният литературен герой прави истински фурор, след като Дисни придобива правата за филмиране на „Мечо Пух“ през 1961 година. Хора от цял свят посещават гората Ашдаун, където екип вече работи за защита и опазване на дивата природа. А оригиналният мост, където са играли баща и син, е бил демонтиран поради остаряване на материалите и заменен с нов.

„Историите за Мечо Пух засягат вечни теми – като приемането, силата на въображението и приятелството. Това са идеи, които продължават да откликват у почти всекиго. В тях е заложен и елемент на носталгия - мнозина от нас си спомнят за период от живота си, който може би е бил по-спокоен и малко по-простичък. Авторът Алън Милн и илюстраторът Е. Х. Шепърд са участвали в Първата световна война. И двамата са били на фронта и са останали белязани от това”, разказа кураторът в Публичната библиотека на Ню Йорк Майкъл Инман, цитиран от NOVA.

„Всеки от нас тайно се надява на безсмъртие“, пише Милн малко преди публикуването на първата книга. В случая с Пух надеждата му се сбъдва: сто години след първото издание неговият свят продължава да бъде разпознаваем и да радва малки и големи, както и да печели нови поколения почитатели.