Този месец се отбелязват 250 години от рождението на една от най-значимите писателки в света - Джейн Остин. През цялата година се проведоха събития и изложби, които да почетат нея и произведенията ѝ, обсъждани и адаптирани до днес.

Обаче в биогафията ѝ има не една мистерия от смъртта ѝ, та чак до непубликуваните ѝ творби. Една от тях е "Сандитън" - последният роман на Остин, който тя така и не довършва.

Копието на "Сандитън" от Касандра Снимка: Музеят "Къщата на Джейн Остин"

Началните глави на "Сандитън", написани през първите месеци на 1817 г., са ценен, примамлив и същевременно разочароващ фрагмент. Те показват потенциала за още една класика, ако Джейн Остин бе преживяла фаталното си заболяване.

Това е началото на нова история - отклонение от селата на по-ранните ѝ романи и стъпване (или дори гмуркане) в нови води: амбициозен морски курорт, изпълнен със скали, дюни, плажове и, разбира се, самото море. Един откъс, в който очарователният Едуард Денъм говори за морето, сякаш описва цялата драма, променливост и вълнение на един завладяващ роман.

Кадър от сериала "Сандитън" (2019 г.) Снимка: Музеят "Къщата на Джейн Остин"

Това е по-диво и по-рисковано пространство, а темите в тези първи глави на Джейн подсказват за роман, който, ако бе завършен, вероятно щеше да бъде далеч по-рязък и по-малко изискано "скромен" от предшествениците си. Щеше да засяга въпроси като здраве и параноя, предприемачество, амбиция, алчност и трескаво строително развитие.

Но Джейн Остин завършва едва първите 11½ глави, така че там, където можеше да има див, дълбок и изненадващ роман, днес имаме загадка. Разполагаме с персонажи и среда, но без ясна представа за сюжета. Никой не знае накъде е щяла да поеме историята, нито колко от написаното е щяло да бъде съкратено или променено.

Джейн Остин започва да пише в тийнейджърските си години в родния Стивънтън. Снимка: Getty Images

Все пак, като утеха за това, че романът не е завършен, днес все още може да се види оригиналния ръкопис - отправна точка за изследванията върху Остин, тъй като много малко от зрелите ѝ ръкописи са оцелели. Според обичая на времето, след като един роман бъде отпечатан, ръкописът не се запазва.

Затова фрагментите от ръкописите на Джейн Остин, които са достигнали до наши дни, са именно тези, които никога не са били публикувани - младежките ѝ произведения, неиздадени или изоставени междинни творби и този последен, недовършен роман.

Честване на 250 години от рождението на Джейн Остин в Бат Снимка: Getty Images

Ръкописът съдържа около 24 000 думи, разпределени в три малки, ръчно изработени тетрадки. Те са направени от обикновена хартия, изрязана и сгъната, за да образува книжки. Текстът е плътно изписан с кафяво мастило, с дълги пасажи от плавна, гладка проза, без поправки или с минимални корекции, редуващи се с по-интензивно преработвани части.

Почеркът е ясен, спретнат и овладян. Бележки върху ръкописа отбелязват, че Джейн е започнала да пише романа на 27 януари 1817 г. и е спряла на 18 март - вероятно поради заболяването си, макар че в самия ръкопис не се забелязват признаци на физическо влошаване.

През цялата 2025 г. емблематичните за живота на писателката места във Великобритания, където е живяла и е черпила вдъхновение за творбите си, организират множество събития за годишнината от рождението й. Снимка: Getty Images

След смъртта на Джейн тези три тетрадки преминават у племенницата ѝ Анна Льофрой, а след това по семейната линия до Мери Изабела Льофрой - пра-пра-племенница на Джейн Остин. През октомври 1930 г. тя ги дарява на Кингс Колидж, Кеймбридж. Днес ръкописът може да бъде видян онлайн.

Музеят "Къщата на Джейн Остин" съхранява и второ копие на ръкописа, преписано от Касандра - преданата сестра, приятелка и опора на Джейн - някъде след смъртта ѝ. Подобно на оригинала, този чист препис също е оформен в три тетрадки, но те са купени от магазин, по-големи и по-тънки, със зелени корици, наподобяващи съвременни ученически тетрадки.

Кадър от "Разум и чувства" (1995 г.) Снимка: Getty Images

Водният знак на хартията датира копието не по-рано от 1831 г. Преписът на Касандра е предаван по семейната линия на брат им Франк до Джанет Остин (по-късно Сандърс), друга пра-пра-племенница на Джейн. Днес той се съхранява в колекцията на "Къщата на Джейн Остин".

И двата екземпляра на ръкописа са без заглавие. Според семейната традиция самата Джейн е наричала творбата "Братята". Това обаче може да не е било заглавието, което тя е възнамерявала за публикувания роман. "Сандитън" изглежда е било неофициално название, използвано в семейството Остин поне от средата на XIX век.

Къщата на Джейн Остин в Чотън, графство Хемпшир Снимка: Getty Images

Самата история за първи път е публично спомената през 1871 г., когато Джеймс Едуард Остин-Лий включва резюме и откъси от ръкописа под заглавието "Последната творба" във второто издание на своите "Спомени за Джейн Остин". Едва през 1925 г. обаче тя е публикувана в пълен вид под заглавието "Фрагмент от роман", редактиран от Р. У. Чапман. През 1975 г. е издадено хартиено факсимиле на ръкописа на Джейн с увод от Б. К. Саутъм.

Романите на Остин - четири, издадени приживе, и още два посмъртно, непрекъснато излизат в нови тиражи, по тях се снимат телевизионни сериали, филми, адаптират се за театрална сцена. Снимка: Getty Images

Още от най-ранните години на съществуването на ръкописа други автори се опитват да го довършат. Първата е племенницата на Джейн - Анна Льофрой, която наследява ръкописа и написва собствено продължение на историята, макар че, подобно на леля си, и тя го оставя недовършено.

Нейният ръкопис е написан някъде между 1845 и 1860 г., но не става публично достояние до 1977 г., когато се появява на търг. Публикуван е през 1983 г.

Тематичен бал по случай 200 години от романа "Гордост и предразсъдъци" Снимка: Getty Images

Наред с Анна, много други писатели през годините са се опитвали да завършат или пренапишат "Сандитън" - от "Somehow Lengthened. A Development of "Sanditon"" на Алис Кобет (1932) до "Sanditon by Jane Austen and Another Lady" на Мари Добс (1975), както и криминалната интерпретация на Реджиналд Хил "A Cure for All Diseases" (2008).

Най-новото и вероятно най-впечатляващо продължение е телевизионната адаптация на Андрю Дейвис, чиято премиера беше през 2019 г. След като изчерпва изцяло фрагмента на Остин още в първия епизод, този минисериал от осем епизода поема по разточителен сюжет, включващ секс, голота и кръвосмешение. Той поставя зрители и критици на двата различни полюса от мнения и създава международна група от суперфенове, която успешно извоюва втори (и трети) сезон.

Тематичен бал по случай 200 години от романа "Гордост и предразсъдъци" Снимка: Getty Images

"Къщата на Джейн Остин" отбелязва повторното си отваряне, като излага чистия препис на ръкописа от Касандра в новосъздадената им галерия във вътрешния двор като част от мини изложба, посветена на Джейн Остин и морето.

И докато мечтаем за летни почивки, ще се връщаме отново към онези прекрасни начални глави, ще се срещаме пак с Шарлот Хейууд, г-н и г-жа Паркър, лейди Денъм, Клара Бреретън и Сидни Паркър... и ще пътуваме отново до Сандитън - най-изцеряващият от морските курорти, който ще остане увековечен в литературата.

През целия си живот Джейн Остин остава най-близка с по-голямата си сестра - Касандра. Снимка: Getty Images

"А що се отнася до самия Сандитън - всички са чували за Сандитън - любимото място, за един млад и набиращ популярност морски курорт, без съмнение най-предпочитаното място от всички, които могат да се намерят по крайбрежието на Съсекс - най-облагодетелстваното от природата и обещаващо да стане най-любимо на човека." /Dir.bg