Политиката винаги е била арена на интриги и власт, където личният живот често се оказва по-опасен от самата игра

Политиката винаги е била арена на интриги и власт, където личният живот често се оказва по-опасен от самата игра. Историята помни безброй скандали, в които амбиции, компромиси и морални граници се смесват, а общественото мнение може да съсипе дългогодишни кариери за миг.

Когато лидерът на Либералната партия на Обединеното кралство Джеръми Торп има афера с мъжки модел, хора от най-вътрешните кръгове на британския политически и охранителен елит знаят и мълчат. Защото в свят, в който репутацията означава всичко, а хомосексуалността е не просто табу, а престъпление, тишината е форма на самозащита. Но когато бившият любовник на Торп решава да каже истината в съда, започва история, по-странна, по-мрачна и по-абсурдна, отколкото някой би могъл да си представи.

Незаконна гей афера, неуспешен заговор за убийство и мъртво куче се превръщат в основните елементи на това, което британската преса по-късно ще нарече "процесът на века". В центъра му стои Джеръми Торп, лидерът на Либералната партия и първият високопоставен британски политик, изправен пред съд по обвинения в заговор и подбуждане към убийство. Историята става публично достояние през 1976 г., когато по време на съдебно заседание бившият му любовник Норман Скот заявява: "През цялото време ме преследват хора заради интимната ми връзка с Джеръми Торп."

Джеръми Торп е продукт на британския елит. Учил в Итън, той неведнъж споделял пред приятели, че двете му големи амбиции в живота са да стане министър-председател и да се ожени за принцеса Маргарет. За привилегирования млад мъж нито една от тези фантазии не се оказва осъществима, но това става ясно много по-късно.

Джеръми Торп (1929-2014 г.)Снимка: Getty Images

След като учи право в Оксфорд, Торп се откроява както с екстравагантния си стил, така и с изключителния си талант на оратор. Харизматичен, остроумен и театрален, той е роден шоумен. Работи като адвокат и телевизионен водещ, но истинската му амбиция е политиката. През 1959 г., едва на 30 години, е избран за депутат от Либералната партия. Всичко в биографията му изглежда подредено и обещаващо. Но зад публичната фасада Торп пази тайна, която в началото на 60-те години е потенциално унищожителна: той е гей във време, когато мъжката хомосексуалност във Великобритания е наказуема със закон. Освен социалното заклеймяване, законът прави хомосексуалните уязвими за изнудване, шантаж и унищожение. А за човек с амбиции за министър-председател това е екзистенциална заплаха, макар че се смята, че Торп обичал риска и имал поредица от кратки тайни връзки. Една от тях - съдбоносна.

Спомняйки си събитията през 1977 г., Норман Скот разказва пред BBC за първата си среща с Торп. По онова време той се казва Норман Джосиф и работи като коняр за професионален жокей. Двамата се запознали пред една от конюшните, а Торп му се сторил "топъл, внимателен човек" и отношенията им бързо прерастват в интимни.

Двамата са странна двойка. Торп е богат, влиятелен и уверен. Скот е вечно без пари, с проблеми с психичното здраве и нестабилен живот. Когато Скот е арестуван за предполагаема кражба от магазин, Торп се намесва лично, разговаря с детективите и му помага. Дава му достъп до депутатските си разходи, облича го в скъпи дрехи и го въвежда в кръговете на заможните си приятели.

По-късно Скот твърди, че е запазил всички писма от Торп. Любовни писма, които скоро ще се превърнат в ключово доказателство...

По ирония на съдбата именно Скот е този, който прекратява връзката. "Казах на наш общ приятел, че ще спра всичко това", спомня си той. "Не знаех как, но беше твърде много. Щях да унищожа него и себе си."

Сам, отчаян и психически нестабилен, Скот започва да говори открито. Първо за убийството на Торп, после за собственото си самоубийство пред общ приятел, който се свързва с полицията. Постепенно в поредица от разпити Скот признава за връзката си с Торп и представя документи в подкрепа на твърденията си.

Но кой би повярвал на такъв човек?

Оказва се, че службите за сигурност вече разполагат с поверителни досиета за личния живот на Торп и все пак нищо не е разследвано официално. Както отбелязва BBC в документален филм от 2014 г., това не е било толкова прикриване, колкото "тихо разбиране", нещо типично за британското общество от онова време. В началото на 60-те Великобритания е разтърсвана от поредица от секс и шпионски скандали. Случаят "Васал", аферата "Профумо". Хомосексуалността вече се възприема и като риск за националната сигурност.

Но Скот не спира. Той дори пише писмо до майката на Торп. Не е изнудване, но за Торп това е сигнал, че ситуацията излиза извън контрол. Той поверява проблема на своя близък приятел Питър Бесел, който се съгласява да "помогне" на Скот с пари, работа и обещания.

Питър Бесел (1921-1985 г.)Снимка: Getty Images

През 1967 г. Торп вече е лидер на Либералната партия. Той е млад, популярен и с реален шанс да промени политическия пейзаж и мълчанието на Скот става жизненоважно.

Джеръми Торп, 1967 г.Снимка: Getty Images

Слуховете обаче не стихват. През 1975 г. се появява най-мрачният епизод в историята. Сътрудници на Торп се свързват с Андрю Нютън, дребен престъпник, който трябва да се представи за частен детектив и да убеди Скот, че ще го защитава от заговор за убийство. Затова Нютън води Скот в провинцията под фалшив предлог. Казва му, че трябва да поговорят насаме, далеч от хора и градска среда, за да "провери нещо" и да го "успокои". Въпросната вечер Скот взима със себе си и своето куче, немски дог на име Ринка. Ринка обаче е неспокойна от странната ситуация и с право, защото когато остават насаме, Андрю вади пистолет и без колебание стреля. Изстрелът отеква в нощта, а кучето пада мъртво на асфалта.

Когато Нютън насочва оръжието към Норман Скот, спусъкът обаче отказва. Пистолетът засича. Абсурдният, почти фарсов провал донякъде спасява живота на Скот.

Самият той си спомня през 1977 г.: "Той просто я застреля. После ми каза, че сега е мой ред."

Нютън в крайна сметка е осъден на две години затвор. На процеса той твърдял, че Скот го е изнудвал заради гола снимка. Историята претърпява нов и решаващ обрат през октомври 1977 г., когато в. London Evening News излиза със сензационното заглавие "Бях нает да убия Скот". Малко след като е освободен от затвора, Андрю изоставя предишната си защитна версия и твърди, че са му били платени 5000 паунда, за да участва в това, което изданието описва като "зловещ заговор, включващ високопоставен поддръжник на Либералната партия". Разкритието превръща вече разклатения политически скандал в открита криминална афера.

"Процесът на века"

През 1976 г. Норман Скот разкрива всичко в открито съдебно заседание. Той заявява, че заради интимната си връзка с Джеръми Торп е бил системно преследван и че е станал мишена на заговор за неговото отстраняване. Тъй като твърденията са направени в съдебна зала, медиите вече са защитени от законите за клевета и историята избухва с пълна сила. В центъра на обвиненията стои ужасяващият епизод от 1975 г., когато Скот е подмамен в отдалечена част на провинцията от човек, представящ се за частен детектив. Там е застреляно кучето му, а самият той оцелява по чиста случайност. Прокуратурата твърди, че това не е изолиран инцидент, а част от по-широк заговор, целящ да накара Скот да млъкне завинаги.

След месеци на разкрития, свидетелски показания и сензационни заглавия през 1979 г. Джеръми и трима негови сътрудници са изправени пред съда по обвинения в заговор за убийството на Скот.

Норман Скот, 1979 г.Снимка: Getty Images

Процесът се превръща в истински медиен спектакъл. За първи път лидер на британска партия сяда на подсъдимата скамейка по подобни обвинения. Торп губи парламентарното си място и политическата му кариера на практика приключва.

Междувременно бившият му близък приятел Питър Бесел публично нарушава мълчанието си. В интервю за предаването "Панорама" на BBC той заявява, че в един момент историята е престанала да бъде въпрос на прикриване на нечий личен живот и се е превърнала в нещо далеч по-мрачно: "Преминахме от лично прикриване към прикриване на опит за убийство."

В заключителните си напътствия към журито съдията отправя унищожителни оценки към основните свидетели на обвинението. Питър Бесел е определен като "мошеник", Андрю Нютън като "шут, лъжесвидетел и почти сигурно измамник", а Норман като "мошеник, измамник и паразит". За разлика от тях Торп е описан като "национална фигура с изключително забележителна публична репутация". Съдията инструктира журито, че при каквото и да е основателно съмнение относно участието на Торп в заговор за убийство, те са длъжни да го оправдаят. И присъдата в крайна сметка е "невинен". Джеръми излиза юридически оправдан, но обществено съсипан.

Пресата пред Централния наказателен съд на Англия след като Джеръми Торп е обявен за "невинен", 1979 г.Снимка: Getty Images

След края на процеса шумът постепенно утихва, но последствията остават. Норман Скот се оттегля от публичния живот и проговаря отново едва десетилетия по-късно с публикуването на автобиографията си през 2022 г.

Джеръми, макар юридически оправдан, никога не успява да възстанови политическата си кариера. До края на живота си той настоява за своята невинност и живее в сянката на скандала. Умира през 2014 г.

"Ако се беше случило днес", казва Торп в интервю от 2008 г., "мисля, че обществото щеше да бъде по-мило. Тогава това накърни ценностите им."

По онова време това не е просто политически скандал, а трагедия на една епоха. Kак личният живот на човек, неговите желания и избори, могат да унищожат всичко: кариера, репутация, дори собствената свобода.