Френският президент Еманюел Макрон обеща в сряда да приложи пенсионната реформа и в крайна сметка да увеличи възрастта за пенсиониране с три години до 65 години, което ще доведе до това младите поколения да работят по-дълго, предава Associated Press.

В интервю за телевизия France 2 Макрон каза, че промените ще започнат да се прилагат през следващата година.

"Има само един начин да го направим, ако сме ясни. Тъй като живеем по-дълго, трябва да работим по-дълго", каза той.

Минималната възраст за пенсиониране за получаване на пълна пенсия ще бъде увеличена постепенно от 62 години сега на 65 години до 2031 г., каза той.

Въпреки това Макрон заяви, че е "отворен" да обсъди възрастта за пенсиониране със синдикатите и да направи потенциални промени.

Такива мерки ще се прилагат за хора, които са работили достатъчно, за да наберат необходимия стаж. Тези, които не отговарят на условията, като много жени, които прекъсват кариерата си, за да отгледат децата си, в момента трябва да работят до 67 години.

Всички френски работници получават държавна пенсия. Неприлагането на тези промени би означавало, че правителството ще трябва да намали размера на пенсиите, каза Макрон.

Коментарите на Макрон идват, след като неговият центристки алианс загуби парламентарното си мнозинство през юни, което направи много по-трудно за правителството му да прокарва закони в долната камара на парламента. Повечето опозиционни партии, както и синдикатите, се противопоставят на промените в пенсиите.

Макрон предложи в сряда да се съюзи с депутати от консервативната Републиканска партия за приемане на някои вътрешнополитически реформи в парламента, включително промените в пенсиите.

По-рано тази седмица правителството преодоля три вота на недоверие, предизвикани от някои опозиционни депутати от левицата и крайната десница, които протерстираха срещу използването на специално конституционно правомощие за прокарване на бюджетни законопроекти през Народното събрание.

Предложената реформа на пенсиите предизвика национални стачки и протести в края на 2019 г. по време на първия мандат на Макрон, станали известни като "протести на жълтите жилетки" Тогава правителството реши да спре дебата на фона на пандемията от COVID-19. Макрон беше преизбран за втори мандат през април.