На годишна база обаче отчитаме едно от най-големите увеличения на дълга спрямо БВП

България отново се нарежда сред трите държави в Европейския съюз с най-ниско съотношение на държавния дълг към брутния вътрешен продукт през първото тримесечие на 2026 г., показват най-новите данни на Евростат. След като в края на 2025 г. страната беше изместена от челната тройка, сега тя отново заема място сред държавите с най-ниска задлъжнялост.

Към края на март държавният дълг на България възлиза на 28,5% от БВП. По-нисък показател имат единствено Естония с 25,2% и Дания с 26,8%, докато непосредствено след България се нарежда Люксембург с 29,2%.

Спрямо края на 2025 г. държавният дълг на страната като дял от икономиката намалява с 1,3 процентни пункта - от 29,9% до 28,5%. Това поставя България сред държавите с най-съществено тримесечно понижение на показателя. По-голям спад е отчетен единствено в Гърция (-2,6 процентни пункта), докато след България се нареждат Нидерландия (-1,0 пункт) и Словения (-0,9 пункта).

На равнище Европейски съюз тенденцията е противоположна. Средното съотношение на държавния дълг към БВП в ЕС се увеличава до 82,9% в края на първото тримесечие на 2026 г. при 81,8% три месеца по-рано. В еврозоната показателят нараства от 87,7% на 88,9%.

Най-високо ниво на държавен дълг продължава да отчита Гърция със 143,5% от БВП, следвана от Италия (138,9%), Франция (117,6%), Белгия (109,1%) и Испания (101,6%).

Данните на Евростат показват още, че през първото тримесечие на годината 17 държави членки са увеличили съотношението на държавния си дълг към БВП спрямо края на 2025 г., осем са отчели спад, а в Чехия и Латвия показателят остава без промяна. Най-голямо увеличение е регистрирано в Унгария, Литва и Люксембург.

Въпреки добрата позиция на България в европейската класация, на годишна база страната отчита едно от най-големите увеличения на държавния дълг като дял от БВП. Спрямо първото тримесечие на 2025 г. показателят се е повишил с 4,8 процентни пункта. По-голям ръст е отчетен единствено във Финландия (+5,5 процентни пункта), докато след България се нареждат Полша (+4,5), Румъния (+4,3) и Франция (+4,0).

Според Евростат структурата на държавния дълг в ЕС и еврозоната остава доминирана от дългови ценни книжа, които формират над 83% от общия дълг, следвани от заемите с около 13%, докато валутата и депозитите имат сравнително малък дял - около 2,5%