Вилнюс поиска имената на политиците ѝ да бъдат премахнати от списъка на подведените под отговорност от Русия за "унищожаване на паметници на съветски войници".

Министерството на външните работи на Литва подаде днес протестна нота до Москва, след като вчера руската полиция постави министъра на културата Симонас Кайрис и други политици от страната в списък на хора, издирвани заради унищожаване на съветски паметници, предаде Ройтерс.

"Тези руски решения противоречат на общопризнатите норми на международното право, признак са за усилия да се фалшифицира миналото и показват неуважение към историческата памет на Литва", гласи изявлението на литовското външно министерство, оглавявано от Габриелюс Ландсбергис.

Вилнюс поиска имената на политиците ѝ да бъдат премахнати от списъка на подведените под отговорност от Русия за "унищожаване на паметници на съветски войници".

В списъка на Москва с издирваните лица влязоха също министър-председателката на Естония Кая Калас и държавният секретар на страната Таймар Петеркоп, уточнява Ройтерс.

През май 2022 г. Следственият комитет на Русия обяви, че разглежда действията на латвийския парламент, който гласува за оттегляне от договора с Русия за запазване на съветските паметници. След демонтажа им Москва започна проверка. Анализът на сайта на "Медиазона" сочи, че заради тези събития и аналогични и други действия в европейски държави в списъка се нареждат: естонският премиер Кая Калас - първо издирване на действащ държавен глава; почти всички депутати от латвийския Сейм, гласували за изтегляне от договора (и сега разпуснат) - 64-ма души, или две трети от целия парламент;  15 латвийски депутати от общинската власт в Рига; кметът на Клайпеда в Литва, шестима депутати от градския съвет във Вилнюс; литовският министър на културата Симонас Кайрис; кметът на Валбжих (Полша) Роман Шелемей; кметовете и градските съвети на Луцк и Ривне (известен на български и руското име Ровно) в Украйна.

Вчера Калас нарече наличието на името й в списъка на Русия "обичайната тактика за сплашване" от страна на Русия, като обеща да продължи да подкрепя раздираната от война Украйна и да се бори срещу "руската пропаганда".

Мотивът на Кремъл за обявяването за издирване са обвинения срещу представители на балтийските страни и Полша във враждебност към Русия поради различния поглед върху събитията от историята на техните отношения.

Балтийските държави, членки на Европейският съюз и НАТО, които се страхуват от военните амбиции на Кремъл, смятат, че Съветският съюз ги е окупирал, докато Москва вижда себе си като освободителка и смята всеки друг подход за "фалшифициране на историята", което в Русия е престъпление.

През последните години няколко от тези паметници, наследени от Съветския съюз след Втората световна война, бяха демонтирани в балтийските държави и Полша в знак на отхвърляне на съветския период, тъй като тези държави смятат, че са били окупирани от СССР.

Руски малцинства живеят в Естония, Латвия и Литва - три бивши съветски републики, които сега са членове на ЕС и НАТО и имат обтегнати отношения с Москва, посочва АФП. Тези отношения се влошиха допълнително след руската инвазия в Украйна. Балтийските държави, които смятат заплахата от руска инвазия за реална, активно подкрепят Киев в борбата му срещу руската армия.