Името на Али Лариджани нашумя през последните седмици, след като върховният лидер на Иран - аятолах Али Хаменеи - го определи за свой наследник при евентуално покушение срещу него (ако приемем, че самият Лариджани няма да стане жертва на подобен удар).

Кой обаче е Али Лариджани? Той е роден на 3 юни 1958 г. в Наджаф, Ирак. Произлиза от елитно политическо и религиозно семейство. Ларинджани завършва религиозното си образование в Кум, преди да поеме по светския академичен път. Той има бакалавърска степен по компютърни науки и математика от Технологичния университет "Арямер" ("Светлина на арийците"), сега известен като Технологичен университет "Шариф". По-късно получава магистърска и докторска степен по западна философия от Техеранския университет.

Научната му работа е фокусирана върху големи западни мислители като Имануел Кант, Сол Крипке и Дейвид Луис. Освен това Али Лариджани е преподавател в катедрата по литература и хуманитарни науки в Техеранския университет, затвърждавайки двойната си идентичност както на интелектуалец, така и на политически деятел.

От бюрократ на Революционната гвардия до влиятелен медиен посредник

На младини той е бил част и от Революционната гвардия. Вместо да служи на фронта по време на Ирано-иракската война, той заема постове във вече несъществуващото министерство на Корпуса на гвардейците на ислямската революция и съвместния щаб.

В началото на 90-те години на миналия век Лариджани се очертава като ключов политик по време на т.нар. ​​ера на "Главния културен инженер" (1992-2004 г.) - период, в който той консолидира влиянието си върху медиите и обществените послания, като същевременно предефинира държавното управление на културата. Приемайки технофилска и прагматична позиция, той легализира оборудването за видеозапис и създава официални пунктове за отдаване под наем на холивудски и боливудски филми в опит да предотврати "морална паника". Ходът отразява контролирано отваряне, а не либерализация.

През март 1994 г. Ларинджани е назначен за ръководител на Радиокомпанията на Ислямска република Иран (IRIB), мощната държавна радио- и телевизионна компания. Решението на Хаменеи да го назначи в IRIB е широко интерпретирано като стратегически опит за отблъскване на брата на президента Акбар Хашеми Рафсанджани и за създаване на политически разрив между Лариджани и самия Рафсанджани.

По време на десетилетния си мандат в IRIB, Лариджани се превръща в централен участник във фракционните борби. Той използва телевизионния оператор, за да подкопава активно програмата за реформи на президента Мохамед Хатами, конфронтация, която в крайна сметка доведе до това Хатами да забрани на Лариджани да присъства на заседания на кабинета. Един от най-противоречивите моменти в този период е одобрението му за излъчването през 1996 г. на документалния филм "Идентичност" ("Hoviyat"), който включва принудителни признания от интелектуалци и дисиденти; по-късно Лариджани се опитва да се дистанцира от програмата, приписвайки отговорност на подчинени служители.

Лидерство по сигурността и ядрена политика

През август 2004 г. Лариджани става съветник по сигурността на върховния лидер, а през 2005 г. е назначен за секретар на Висшия съвет за национална сигурност. В това си качество той е главен преговарящ по ядрените въпроси на Иран до 2007 г.

Той има критичен поглед върху по-ранните дипломатически усилия. Известно е, че е осмивал ядреното споразумение от 2013 г., договорено от Хасан Рухани, като "размяна на перли за бонбони", сигнализирайки убеждението си, че Техеран е отстъпил твърде много за твърде малко. Забележката отразява предпочитанието му към по-предпазлив и ориентиран към лостовете за влияние подход към преговорите.

Избран за депутат от Кум през 2008 г., той става председател на парламента същата година и остава на тази позиция до 2020 г. В продължение на 12 години той председателства дебатите по санкции, регионална политика и вътрешни икономически реформи, често позиционирайки се като прагматичен консерватор, способен да посредничи за постигане на консенсус сред елита.

По-късно се кандидатира за президентските избори през 2021 и 2024 г., но е дисквалифициран от Съвета на пазителите.

Политически скандали и семейни мрежи

Кариерата на Лариджани не е лишена от противоречия. През 1997 г. брат му Мохамед Джавад Лариджани е замесен в скандал, известен като "Британската ръка", след като се среща с британски служител в Лондон и предполага, че консервативна изборна победа би обслужила по-добре западните интереси, подхранвайки общественото схващане, че братята Лариджани са "агенти на британците". Въпреки че епизодът не разклаща политическите позиции на семейството, той е допринася за трайни подозрения в иранския фракционен пейзаж. Семейство Лариджани отдавна заемат влиятелни роли в съдебната система, академичните среди и институциите за външна политика.

Али Лариджани е зет на Мортеза Мотахари, един от основополагащите идеолози на Ислямската република. Братята му Садек, Мохамед Джавад, Багер и Фазел Лариджани са заемали видни постове, засилвайки вградения статут на семейството в системата. Дъщеря му, Фатеме Ардешир-Лариджани, е завършила медицина в Съединените щати и е била асистент по торакална онкология в университета Емори. В началото на 2026 г., на фона на противоречия около иранските протести и обществения натиск в Съединените щати, договорът ѝ с университета е прекратен, което подчертава трансграничните последици от вътрешната политика на Иран.

Януарски протести и настояща позиция

От 5 август 2025 г. Лариджани е секретар на Висшия съвет за национална сигурност. В тази си роля той координира политиката за сигурност на Иран, ръководи стратегическите обсъждания и играе централна роля в управлението на вътрешните вълнения и външните преговори, особено по ядрения въпрос. Той продължава да служи както в Съвета за разпознаване на целесъобразността, така и във Висшия съвет на Културната революция. Неговият портфейл обхваща вътрешна стабилност, регионална сигурност и взаимодействие със световните сили.

Последните протести в Иран и нарастващото регионално напрежение доведоха до допълнителни санкции от страна на САЩ, насочени към ирански служители, включително Лариджани. Въпреки това, преназначаването му сигнализира, че Техеран го възприема като прагматичен оператор, способен да стабилизира системата под напрежение.

Роден в Наджаф, но здраво закотвен в националистическата рамка на Иран, Лариджани въплъщава специфичен архетип в Ислямската република: бюрократичен стратег, владеещ както революционната доктрина, така и глобалния дискурс. Докато Иран пренастройва своята позиция по отношение на сигурността и дипломатическия си обхват, той стои на пресечната точка между приемствеността и предпазливата адаптация.

Али Ларинджани е ветеранът "вътрешен човек", оформящ ядрената политика на Иран. Умел в балансирането на идеологическа лоялност с прагматично държавно майсторство, Лариджани не присъства на преговорите със САЩ, но е в центъра на ядрената политика и стратегическата дипломация на Техеран.

В края на януари Лариджани бе изборът на Техеран да се срещне с руския президент Владимир Путин в Москва, а този месец той се срещна с представители на страните от Персийския залив, опитващи се да посредничат в противопоставянето със Съединените щати. 67-годишният мъж, известен със сдържания си тон, се ползва с доверието на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменеи, заради дългата си кариера в армяита, медиите и законодателната власт на ислямската република.