Ако балонът около изкуствения интелект се спука, акциите на водещите компании могат да се сринат, финансирането на стартъпи да пресъхне, а строителството на центрове за данни да се забави. Това обаче няма да заличи автоматично разработените AI модели, натрупаните знания и вече изградената инфраструктура.

Историята на технологичните индустрии предлага няколко показателни примера. Между 1983 и 1985 г. приходите на американската индустрия за видеоигри се сринаха с над 90% заради пренасищане на пазара и загуба на доверие. Секторът обаче не изчезна. Nintendo помогна за възстановяването му, а през следващите десетилетия видеоигрите се превърнаха в глобална индустрия за милиарди долари.

Подобен процес последва и спукването на дотком балона през 2000 г. Множество интернет компании фалираха, а акциите в сектора загубиха огромна част от стойността си. Интернет икономиката обаче продължи да се развива. Amazon и Google са сред компаниите, превърнали се в познатите днес гиганти точно в годините след кризата.

Показателен е и примерът с оптичната инфраструктура. По време на дотком бума бяха положени огромни количества оптични кабели с очакването, че търсенето на интернет капацитет ще расте непрекъснато. Когато прогнозите се оказаха прекалено оптимистични, инвеститорите понесоха тежки загуби, а част от изградената инфраструктура остана неизползвана. По-късно обаче тя намери приложение с възстановяването на търсенето.

Тези примери не доказват, че AI индустрията непременно ще повтори същия сценарий. Те обаче показват вероятно развитие при неблагоприятен сценарий за AI индустрията.

При изкуствения интелект рискът е свързан с огромните средства за чипове, електроенергия и центрове за данни. Ако приходите не оправдаят инвестициите, компании като OpenAI и Anthropic могат да загубят значителна част от пазарната си оценка. Те могат дори да бъдат придобити. Под натиск ще попаднат и доставчиците на изчислителна мощност, както и фирмите, които изграждат инфраструктура за AI системи. Част от проектите може да бъдат замразени, а новото финансиране да стане по-трудно достъпно. Но знанието и съществуващите AI технологии ще останат.

Спадовете в акциите на CoreWeave и Oracle вече показаха колко чувствителни са инвеститорите към разходите за AI инфраструктура и очакваната възвръщаемост. Подобни движения обаче не доказват, че технологията губи практическата си стойност. Възможно е пазарът просто да е надценил скоростта, с която компаниите ще започнат да печелят от нея.

Това е и причината очакваното първично публично предлагане на Anthropic да бъде следено внимателно. Ако компанията излезе на борсата с висока оценка, последващ срив на акциите може да засили опасенията за балон. Но спадът в пазарната капитализация сам по себе си няма да заличи нейните модели, изследователски екипи или клиенти.

AI вече се използва за програмиране, обработка на документи, обслужване на клиенти и научни изследвания. Ако един доставчик изпадне в затруднение, клиентите му могат да преминат към конкурент. Отворените модели също позволяват на организации да използват и адаптират AI без пълна зависимост от най-големите компании.

Възможно е кризата дори да промени посоката на развитие. Вместо надпреварата да се съсредоточава върху все по-големи модели и центрове за данни, компаниите може да насочат усилията си към по-евтини системи, специализирани приложения и по-ефективно използване на изчислителните ресурси. Това би било болезнено за инвеститорите, които очакват бързи и огромни печалби, но не непременно лошо за потребителите.

Разбира се, тежка рецесия може да забави и самия технологичен напредък. Недостигът на финансиране, съкращенията и отложените инфраструктурни проекти биха ограничили възможностите за нови изследвания. Не е гарантирано и колко бързо AI ще започне да носи достатъчно приходи, за да оправдае сегашните вложения.

Най-вероятният резултат от евентуално спукване на балона не е изчезването на изкуствения интелект, а болезнено пренареждане на индустрията. Някои компании ще фалират, други ще бъдат придобити, а трети ще трябва да намалят разходите си. Технологиите им обаче могат да продължат да се използват под нова собственост или в други продукти.

Основният въпрос не е дали светът ще се върне към времето преди генеративния AI, а кои компании ще оцелеят, колко от изградената инфраструктура ще намери приложение и колко време ще е необходимо, за да се оправдаят инвестициите. Историята на видеоигрите, интернет и оптичните мрежи показва, че пазарът може да загуби вяра в обещанията на една индустрия, без да загуби нуждата от самата технология.