Той беше огромен, скъп и строго секретен. В началото на 70-те години на миналия век ЦРУ построи гигантски кораб, наречен “Хюз Гломар Експлорър“ (Hughes Glomar Explorer), за да извади от дъното на Тихия океан потънала съветска подводница, показва разсекретената история на американската разузнавателна агенция.

Но създадената от ЦРУ сложна история за прикритие - че корабът е построен от Хауърд Хюз, за да добива манганови конкреции от океанските дълбини - започва да се разнищва с публикация в "Лос Анджелис Таймс" през февруари 1975 г., което в крайна сметка принуждава агенцията да се откаже от проекта.

Изправянето пред съда вчера на Джак Тейшейра, 21-годишен член на Националната въздушна гвардия на САЩ, обвинен в публикуване на строго секретни военни разузнавателни документи в интернет, съживи въпросите дали изтичането на информация вреди на сигурността на САЩ в случаи, които не са толкова ясни, колкото този с "Хюз Гломар Експлорър".

Трудно е да бъде доказано, че едно изтичане на информация, независимо дали става въпрос за един елемент или за цял набор документи, е навредило на правителството на САЩ, като се има предвид, че самите вътрешни оценки се пазят в тайна, но анализатори на правителствените тайни заявиха, че щетите могат да бъдат драматични.

"Съществува потенциал ... за огромни щети, тъй като много от най-стойностните разузнавателни методи са доста уязвими", казва Стивън Афтъргуд от Федерацията на американските учени.

"Веднъж щом се разбере за съществуването им, те могат да бъдат избегнати или подправени и така разузнавателната им стойност може да се изпари", добави той, имайки предвид, че обектът на шпионаж предприема стъпки, за да избегне такива действия или използва канала, за да подаде фалшива информация.

"Отделни хора може да бъдат изложени на значителен риск от лишаване от свобода или смърт", добави той.

Видове щети

Марк Заид, експерт по въпросите на националната сигурност във Вашингтон, описа четири вида потенциални вреди.

Те включват разкриване на самата информация (като например местоположението на войските); източника или метода на събиране (което може да застраши лицето или потока от информация); самия факт, че съществува американски интерес (което може да помогне на противниците да идентифицират и използват американските отправни точки); и публично оповестяване (което може да злепостави или провокира други държави, включително съюзници).

Дипломатически последици

Във вторник президентът на Мексико обвини Пентагона в шпионаж, след като "Вашингтон пост" съобщи за очевидно напрежение между армията и флота на Мексико, и заяви, че ще започне да засекретява информацията от въоръжените сили, за да защити националната сигурност.

Публикуването на американски дипломатически и военни документи в сайта “Уикилийкс“, започнало през 2010 г., допринесе за това двама американски посланици да загубят постовете си.

През 2011 г. посланикът на САЩ в Мексико подаде оставка, след като се появиха негови критики към мексиканските власти за липсата на координация в действията срещу лидерите на наркокартелите, а Еквадор изгони американския посланик заради телеграми за предполагаема корупция в полицията.

На практика е невъзможно външни лица да направят пълна оценка на щетите от изтичането на информация, тъй като самите вътрешни оценки се засекретяват, за да се избегне по-нататъшно разкриване на информация.

"Самата оценка на щетите вероятно ще разкрие допълнителна класифицирана информация", като например колко дълго източникът е предоставял информация и дали това, което е било предадено, например за разполагане на военни части, може да е довело до поражение на бойното поле, каза Заид.

В случая с "Хюз Гломар Експлорър", който струваше стотици милиони долари, а откри само част от съветската подводница, той вече не можеше да бъде използван от ЦРУ, след като прикритието му беше разкрито.

В крайна сметка корабът се ползваше за частни нужди при дълбоководни петролни сондажи, а през 2015 г. беше бракуван.

Пламен Йотински, /БТА