След убедителната победа на демократите на междинните избори в Съединените щати лидерът на малцинството в Камарата на представителите Хаким Джефрис от Ню Йорк е на път да стане първият чернокож председател на долната камара. За 56-годишния конгресмен това би било кулминацията на почти две десетилетия в политиката и би му дало централна роля в опитите на демократите да ограничат президента републиканец Доналд Тръмп през последните две години от мандата му.

Докато Джефрис празнуваше „синьото цунами“, което върна демократите на власт, част от партията постави под въпрос дали предпазливият му политически подход и дългогодишната му подкрепа за Израел го правят подходящ за настоящия момент. Онлайн петиция, призоваваща законодателите да изберат друг председател, е събрала над 980 000 подписа до събота сутринта. Няколко новоизбрани прогресивни депутати не са заявили дали ще го подкрепят.

„Вярваме, че председателят трябва да представлява демократичните избиратели, а не само демократическия истаблишмънт“, се казва в петицията. В нея се настоява, че изборът не е предрешен и се призовават други кандидати да се включат.

Джефрис, който години наред изгражда отношения в демократическата фракция, сега е в центъра на по-широк вътрешнопартиен спор. Прогресивното крило настоява за по-конфронтационен подход към Тръмп и за отказ от част от идеите, определяли партията през последните десетилетия.

Той израства в квартал Краун Хайтс в Бруклин през 70-те и 80-те години, когато общността се сблъсква с епидемията от крек кокаин. „Имаше много разпад и болка около общностите, в които израснах, но също и много любов и състрадание от семейството, приятелите и хората от квартала“, разказва Джефрис пред NYU Law през 2019 г.

Син на двама социални работници, той става адвокат. Решението му да избере правото е свързано с бунтовете в Лос Анджелис през 1992 г., избухнали след оправдаването на четирима бели полицаи, обвинени в побоя над чернокожия Родни Кинг. „Това затвърди факта, че все още имаме дълъг път, за да премахнем социалната и расовата несправедливост“, казва той.

Джефрис работи като корпоративен адвокат, преди да влезе в политиката. Губи две кампании за щатското събрание на Ню Йорк, но печели място през 2006 г., а шест години по-късно е избран в Конгреса. Във Вашингтон помага за постигането на двупартиен закон за реформа на наказателното правосъдие, подписан от Тръмп през 2018 г. По време на първия процес за импийчмънт на Тръмп през 2020 г. Джефрис е сред седемте представители, представили обвинението пред Сената, и заявява, че президентът трябва да бъде отстранен.

Той се издига бързо в демократическата йерархия и през 2019 г. става председател на фракцията. Три години по-късно единодушно е избран да наследи Нанси Пелоси като лидер на демократите в Камарата – първият чернокож политик, оглавил партия в която и да е от двете камари на Конгреса.

Джефрис и Пелоси често са сравнявани заради различните им стилове. Докато Пелоси е известна с командния си подход от върха надолу, Джефрис изгражда репутация на политик, който внимателно и постепенно търси консенсус. Това дразни някои демократи, които го смятат за прекалено предпазлив и се питат дали ще се противопостави достатъчно твърдо на Тръмп и републиканците.

Критиките се засилиха след думите му, че американците не искат реванш, а резултати. Левият коментатор Хасан Пайкър отговори, че избирателите определено търсят справедливост и отчетност.

Джефрис беше критикуван и заради среща с Джаред Къшнър, зетя на Тръмп, през август. Къшнър няма официална длъжност в администрацията, но участва в дипломатически инициативи в Близкия изток и Русия. Джефрис заяви, че срещата е била поискана от Къшнър и че двамата са обсъдили кризата с достъпността на живота. Критиците му обаче смятат, че той е трябвало да подготвя разследване на бизнес отношенията на Къшнър, а не да разговаря с него насаме.

Преди изборите Axios съобщи за план на група новоизбрани прогресивни депутати, неофициално наричани „Блокът“, да използват гласуването за председател, за да поискат отстъпки от Джефрис. Сред тях са Клеър Валдес и Дариализа Авила Шевалие от Ню Йорк и Мелат Кирос от Колорадо. Те искат ангажименти по теми като Medicare for All, намаляване на финансирането за имиграционната служба ICE и прекратяване на оръжейните доставки за Израел.

Сега това може да се окаже по-трудно, защото убедителното мнозинство намалява зависимостта на Джефрис от новите прогресивни депутати. Резултатът обаче го лишава и от аргумента, че републиканският контрол над Конгреса пречи на демократите да изпълняват програмата си и да търсят отговорност от Тръмп.

Най-дълбокият спор между Джефрис и прогресивното крило е свързан с дългогодишната му подкрепа за Израел и връзките му с Американско-израелския комитет за обществени въпроси AIPAC. На конференция на организацията през 2020 г. той се противопостави на условия върху американската помощ за Израел и нарече Йерусалим „шестия квартал на Ню Йорк“.

Джефрис е сред най-големите получатели на финансова подкрепа от AIPAC и мрежата ѝ от дарители. Заради това радиоводещият Шарлеман дъ Год му даде прякора „AIPAC Shakur“. След изборите AIPAC изрично посочи Джефрис и лидера на демократите в Сената Чък Шумър сред подкрепените кандидати.

Непоколебимата му подкрепа за Израел по време на войната в Газа го постави във все по-голямо противоречие с част от собствената му партия. През юли той гласува против поправка за намаляване на годишната военна помощ за Израел с 3,3 млрд. долара, но едновременно с това призна необходимостта от промяна в отношенията между САЩ и Израел. „Необходима е съществена промяна на посоката“, написа той в писмо до колегите си.

Засега изглежда, че Джефрис почти сигурно ще получи председателския пост, тъй като няма сериозен съперник. По-голямото изпитание ще започне след встъпването му в длъжност – при Тръмп в Белия дом, вътрешните разделения в партията и очакванията на избирателите за промяна по въпроси от разходите за живот до войната с Иран.

Източник: aljazeera.com