За по-малко от година има съкращаване на 4 млрд. дефицит. Може повече и по-бързо, но на неприемлива цена", коментира съветникът на вицепремиера Гълъб Донев

Проф. Александър Маринов - политически анализатор и съветник на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, коментира в студиото на "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ състоянието на публичните финанси, скандала с писмата до Европейската комисия, инфлацията, възможните протести и политическата ситуация след президентските избори. Той застана зад думите на Гълъб Донев, че настоящият бюджет е "бюджет на вразумяването".

"В продължение на шест години държавата се управляваше доста неразумно. И пак казвам, това е извод в докладите на Сметната палата, не е политическа преценка", подчерта Маринов.

Според него излизането от трудната финансова ситуация изисква баланс между приходите и разходите, като основната цел трябва да бъде постепенно ограничаване на раздутите разходи и пренасочването им към социални, индустриални и технологични приоритети. Той даде и конкретен пример за постигнатото намаляване на дефицита:

"Когато това правителство встъпи през май, то завари дефицит от 9 милиарда. С мерките в бюджет 2026 г. дефицитът беше сведен до 7 милиарда. С предвиденото в бюджет 2027 г. той е сведен до 5 милиарда. Виждате, че за по-малко от година има съкращаване на 4 милиарда дефицит. Може да стане повече, може да стане по-бързо, но цената ще бъде неприемлива", коментира той.

По повод скандала с обсъжданото използване на средства от втория пенсионен стълб Маринов заяви, че трябва да се прави разграничение между различните идеи, обсъждани на експертно ниво, и официалната позиция на правителството:

"Първо имаме официална кореспонденция с Европейската комисия, която е публично достъпна на сайта на Европейската комисия. Официалната кореспонденция, тоест официалната позиция на българското правителство, е заявена. Всякакви идеи може да са били обсъждани. Съвсем нормално е, когато в една трудна ситуация се възлага на експертите да предлагат различни варианти, те да предлагат най-различни варианти. Но това, което е прието, е прието и е влязло в бюджетите."

Той отхвърли твърденията за наличието на повече от едно официално писмо до ЕК:

"Писмото, както виждаме от сайта на Европейската комисия, е едно и то има ясно съдържание. Това знам аз, това мога да кажа."

Според Маринов атаките по тази тема целят да отклонят общественото внимание от одитните доклади на Сметната палата, които той определи като изключително сериозни:

По отношение на инфлацията Маринов посочи, че правителството може да влияе върху нея чрез постепенно ограничаване на разходите и отказ от автоматично увеличаване на някои високи възнаграждения. Той обърна внимание и на предприетите мерки срещу необоснованото повишаване на цените, като подчерта, че част от инфлационните процеси имат външни източници. Маринов коментира и идеите за облагане на свръхпечалбите на определени компании, като отрече това да представлява атака срещу богатите:

"Не, аз не мисля, че това е война с богатите. Данъкът върху свръхпечалбата не е българско изобретение. Той се прилага в девет страни от Европейския съюз. По различен начин, на някои места не е еднократен, а е за период, да кажем, от четири години. Тук не става дума за богатите въобще, а за определена разлика, като се отчита възможността за рефинансиране и влагане в инвестиции. Има значение дали тези пари се реинвестират в България, или се изнасят към централите на тези компании."

Запитан дали бюджетните мерки могат да предизвикат протести, Маринов посочи, че е важно какви са причините и социалната основа на недоволството. Той коментира и предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, като заяви, че според него българското правителство има ясна позиция за бъдещето на страната в ЕС.

"Ние виждаме своето бъдеще в Европа и участието си в Европейския съюз най-вече като принос към една по-благоразумна и по-сдържана политика, която дава шанс не на силните думи, а на дипломатическите усилия", заяви Маринов.