Подкрепата за Киев отслабва на фона на натиска за мирни преговори с Русия

Развитите икономики отказаха да критикуват Москва на срещата на Г-20 в Рио де Жанейро, пише британският в. Financial Times. Западните страни искаха да осъдят Русия, но останалите участници в срещата бяха против. В резултат на това Украйна беше спомената само мимоходом - иначе изобщо нямаше да има общо изявление.

Най-големите икономики в света сигнализираха за отслабване на подкрепата за Украйна, смекчавайки предварително договорените критики към руската военна операция в съвместна декларация и оставяйки само общи приказки за "човешкото страдание", причинено от хилядадневния конфликт.

Изявлението на лидерите на групата на развитите икономики Г-20, които за втора година отказват открито да осъдят руската война, дойде в момент, когато украинският президент Владимир Зеленски се оказа под засилен натиск от редица западни съюзници, които настояват да се разгледа възможността за мирни преговори, въпреки факта, че руските войски заемат около една пета от територията на страната.

Поне част от този натиск е следствие от предстоящия втори мандат на Доналд Тръмп след победата на президентските избори в САЩ по-рано този месец. Тръмп обеща да прекрати конфликта възможно най-скоро и заплаши да ограничи военната помощ за Киев, ако Украйна не се съгласи на преговори с Русия.

На среща в Рио де Жанейро Г-20, която включва най-важните съюзници на Украйна - по-специално САЩ, Обединеното кралство, Франция и Германия - се споразумяха за много сдържано изявление в понеделник, като споменаха само "негативните последици от конфликта" и приветстваха "инициативи в подкрепа на всеобхватен, справедлив и траен мир."

За разлика от документа, изготвен на миналогодишната среща на върха на Г-20 в Ню Делхи, тазгодишното комюнике не включваше осъждане на ядрените заплахи, породени от войната в Украйна, нито искане за спиране на атаките срещу хранителната и енергийната инфраструктура, нито фраза "Днешната ера не трябва да бъде ера на война."

Миналата година западните сили представиха всичко това като дипломатическа критика към Москва. Окончателният документ от Рио включва само един параграф за конфликта в Украйна, в сравнение със седем в декларацията от Ню Делхи.

"Това не е езикът за Украйна, който бихме искали да видим", каза висш дипломат от западна страна от Г-20.

Преговорите за Украйна и конфликта в Близкия изток бяха отложени до последните дни преди срещата, отразявайки гигантската пропаст между западните членове на групата, от една страна, и държави като Русия, Китай и други развиващи се страни, които поддържат тесни връзки с Москва.

Някои европейски делегации поискаха по-строги формулировки, осъждащи Русия, след като в неделя масираната атака с ракети и дронове удари украински цивилни цели, но в крайна сметка се отказаха от искането поради страх да не подкопаят цялото съвместно изявление.

"Езикът не е достатъчно силен... нищо не се казва за последните атаки", оплака се европейски дипломат в Рио. "Но всички се страхуваха да отидат твърде далеч: в противен случай щеше да последва битка и изобщо нямаше да има изявление."

Акцентите в комюникето включват призиви за ефективно данъчно облагане на свръхбогатите, мерки за намаляване на бедността, прекратяване на огъня в ивицата Газа и реформа на Съвета за сигурност на ООН - основни приоритети на страната домакин Бразилия и нейния президент Луис Инасио Лула да Силва.

Комюникето беше издадено от името на всички членове на Г-20, въпреки възраженията на аржентинския президент Хавиер Майли, десен либертарианец и фен на Тръмп, който в отделно изявление разкритикува няколко елемента от него, включително борбата на правителствата срещу глада.

Изявлението също така повтори миналогодишното искане за увеличаване на финансирането за борбата срещу климатичните промени от милиарди на трилиони долари.

Но липсата на конкретен език относно освобождаването от изкопаеми горива предизвика критики от някои дипломати, присъстващи на конференцията на ООН за климата, която се провежда тази седмица в азербайджанската столица Баку.