Войната в Близкия изток изстреля европейските цени на газа до най-високото им равнище от 2023 г. насам, поставяйки континента пред нова енергийна криза, коментира Financial Times. Тъй като корабоплаването през стратегическия Ормузки проток на практика е парализирано, а ирански удари по Катар принудиха втория по големина износител на втечнен природен газ в света да спре производството си, цените на газа за блока са се повишили с 53% от петък насам.

„Това е двоен удар. Европа едва започва да излиза от индустриалната енергийна криза, а вече се задава следващата“, коментира Хенинг Глойщайн, енергиен експерт в Eurasia Group.

Корабът BW Brussels, натоварен с втечнен природен газ от Нигерия, е направил обратен завой и се е насочил на юг към нос Добра надежда, сочат данни на компанията за пазарни анализи Kpler.

Засилената конкуренция за LNG доставки идва в момент, когато зимата вече е изчерпала значителна част от европейските газови резерви.

По данни на Gas Infrastructure Europe газохранилищата в ЕС са запълнени под 30%, при средно около 45% за последните пет години по това време на годината.

От 2022 г. насам ЕС диверсифицира доставките си и вече не разчита на руския газ, като вместо това внася значително повече от САЩ и увеличава доставките от Норвегия.

Европа получава едва около 10% от втечнения си природен газ от Катар.

Но ако конкуренцията за доставки от други източници продължи да тласка цените нагоре, инфлацията може значително да се ускори и да забави икономическия растеж - особено в Италия и Германия, които са по-зависими от вноса на LNG.

Главният икономист на Европейската централна банка Филип Лейн предупреди, че продължителна война в Близкия изток може да доведе до „значителен скок на инфлацията, задвижвана от енергията, и рязък спад на икономическата активност“, макар че европейските цени на газа - около 48,77 евро за мегаватчас - остават далеч под пика от 340 евро/MWh, достигнат през 2022 г.

Един крайен вариант за увеличаване на газовите доставки в Европа би бил удължаването на вноса от Русия, предполагат анализатори на Rystad. ЕС планираше да въведе поетапна забрана за внос на руски втечнен природен газ от април, като първо обхване краткосрочните договори, а до края на годината и всички останали.

Подобно решение обаче би било политически взривоопасно и би срещнало съпротива и от страна на САЩ, които увеличиха износа на LNG към Европа след рязкото намаляване на руските доставки.

В сряда руският президент Владимир Путин заплаши да прекрати руските доставки преди влизането в сила на европейската забрана, макар че уточни, че просто „разсъждава на глас“.

Ако кризата се задълбочи, анализаторите очакват правителства да прибегнат до други мерки за овладяване на цените, макар че много от тях биха влезли в пряко противоречие с климатичните цели на Европа.

Една от възможностите е енергийните компании временно да заменят газа с въглища в част от електроцентралите - както Германия направи по време на енергийната криза през 2022 г., отбелязват анализатори.

Европа разполага и с още един енергиен инструмент, който липсваше след руското нахлуване в Украйна - френската ядрена енергетика.

През 2022 г. приблизително половината от 56-те ядрени реактора във Франция, експлоатирани от EDF, бяха спрени за проверки и подмяна на тръби заради проблем с пукнатини, което сведе производството до многогодишно дъно.

Това принуди Франция да внася електроенергия, често от държави, които я произвеждат чрез газови централи, и допринесе за рязкото покачване на цените.

Още преди войната с Иран италианският премиер Джорджа Мелони предложи намаляване на сметките за ток чрез изваждане на цената на въглеродните емисии от цената на едро на електроенергията - в отговор на натиска от страна на индустрията.

Макар че мярката се разглежда внимателно от Европейската комисия, германският евродепутат Петер Лизе, който работи по европейската климатична политика, заяви, че очаква Комисията да прояви по-голяма гъвкавост при прилагането на правилата за държавна помощ, ако високите цени се задържат.

Друга възможност е отлагане на планираното разширяване на европейската система за търговия с емисии - основният механизъм на ЕС за увеличаване на цената на въглеродните емисии.

Брюксел подготвя мерки за постепенно премахване на безплатните квоти за тежката индустрия в рамките на усилията си да насърчи зелено производство и да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., но вече се сблъсква със сериозна съпротива.

Макар че засега не се планират незабавни мерки за овладяване на ценовия скок, темата вече е включена в дневния ред на предстоящи срещи в Брюксел, включително дискусия между президента на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ръководителя на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол в петък.

Няколко представители на ЕС посочват, че последният скок в цените на енергията подчертава необходимостта от нов фокус върху електрификацията - изграждане на електропреносна инфраструктура и развитие на по-чисти енергийни източници, за да се намали степента, в която газът определя цените на електроенергията.