Турският премиер Реджеп Ердоган оповести серия от отдавна чакани реформи, включително засилващи правата на кюрдското малцинство, в момент, когато в Турция тече мирен процес между Анкара и кюрдите от Кюрдската работническа партия /ПКК/.

Една от реформите, които премиерът обяви пред представители на медиите, е "преподаването в турските частни училища на чужди езици и диалекти", включително кюрдският, който досега беше забранен. Ердоган съобщи още, че неговото правителство ще отмени разпореждането, съгласно което на държавните служителки се забранява да носят ислямската забрадка на работното си място. "Ние вдигаме тази забрана в държавните институции", подчерта той.

Премиерът съобщи още, че някои кюрдски населени места, които да били преименувани през 80-те години на миналия век след военния преврат, могат да възстановят кюрдските си имена. Серията от реформи, назована "демократичен пакет", е насочена към засилване на правата на малцинствата изобщо, а не само на кюрдското /роми, алевити и др./.

Тези реформи обаче са далеч от исканията на кюрдите, наброяващи 15 милиона в 75-милионна Турция. Това малцинство настоява кюрдският език да се изучава в държавните училища, което е очевиден намек тяхната етническа самоличност да бъде призната в конституцията. Още преди оповестяването на реформите на Ердоган кюрдите ги отхвърлиха като "недостатъчни".

Ердоган оповести в новата страда на Министерския съвет очакваният с дни „пакет за демократизация”, от който медиите извеждат на преден план премахването на забраната в Турция за носене на мюсюлмански забрадки на обществени места, съобщи турският телевизионен канал Си Ен Ен Тюрк. Други три главни направления в лансираните реформи са: отмяна на въведени по време на честите периоди на военно управление на страната различни ограничения и регулации; признаване на определени права на етнически и малцинствени групи; промени в избирателния праг и законите за политическите партии.

По първото направление ще спре например практиката за задължителна клетва на учениците в началните училища, след като преди това от подобно задължение бяха освободени учениците в средните училища. По второто направление се открива възможност за обучение в частните училища на език и наречие, различни от турския, както и за възстановяване на старите наименования на села (съществували до 1890 година и административно „преименувани” през 1949 година). По третото направление се обсъждат три варианта за намаляване на високия избирателен праг от 10%; намаляване на изискванията към политическите партии за добиване право на получаване на държавна субсидия – от сегашните 7% получени гласове на общи избори – на 3%; възможност за извършване на предизборна пропаганда на език, различен от турския; отпадане на задължителното изискване за учредяване на партийни структури във всички общини (в момента – най-малко в 50% от общините във всяка една от всичките 923 турски околии); премахване на ограниченията всеки гласоподавал да може да членува в политическа партия; откриване на възможност за използване на система на съпредседатели на политически партии, при условие, че не са повече от двама, посочи още турският телевизионен канал Си Ен Ен Тюрк.Турският премиер Реджеп Ердоган оповести серия от отдавна чакани реформи, включително засилващи правата на кюрдското малцинство, в момент, когато в Турция тече мирен процес между Анкара и кюрдите от Кюрдската работническа партия /ПКК/.

Една от реформите, които премиерът обяви пред представители на медиите, е "преподаването в турските частни училища на чужди езици и диалекти", включително кюрдският, който досега беше забранен. Ердоган съобщи още, че неговото правителство ще отмени разпореждането, съгласно което на държавните служителки се забранява да носят ислямската забрадка на работното си място. "Ние вдигаме тази забрана в държавните институции", подчерта той.

Премиерът съобщи още, че някои кюрдски населени места, които да били преименувани през 80-те години на миналия век след военния преврат, могат да възстановят кюрдските си имена. Серията от реформи, назована "демократичен пакет", е насочена към засилване на правата на малцинствата изобщо, а не само на кюрдското /роми, алевити и др./.

Тези реформи обаче са далеч от исканията на кюрдите, наброяващи 15 милиона в 75-милионна Турция. Това малцинство настоява кюрдският език да се изучава в държавните училища, което е очевиден намек тяхната етническа самоличност да бъде призната в конституцията. Още преди оповестяването на реформите на Ердоган кюрдите ги отхвърлиха като "недостатъчни".

Ердоган оповести в новата страда на Министерския съвет очакваният с дни „пакет за демократизация”, от който медиите извеждат на преден план премахването на забраната в Турция за носене на мюсюлмански забрадки на обществени места, съобщи турският телевизионен канал Си Ен Ен Тюрк. Други три главни направления в лансираните реформи са: отмяна на въведени по време на честите периоди на военно управление на страната различни ограничения и регулации; признаване на определени права на етнически и малцинствени групи; промени в избирателния праг и законите за политическите партии.

По първото направление ще спре например практиката за задължителна клетва на учениците в началните училища, след като преди това от подобно задължение бяха освободени учениците в средните училища. По второто направление се открива възможност за обучение в частните училища на език и наречие, различни от турския, както и за възстановяване на старите наименования на села (съществували до 1890 година и административно „преименувани” през 1949 година). По третото направление се обсъждат три варианта за намаляване на високия избирателен праг от 10%; намаляване на изискванията към политическите партии за добиване право на получаване на държавна субсидия – от сегашните 7% получени гласове на общи избори – на 3%; възможност за извършване на предизборна пропаганда на език, различен от турския; отпадане на задължителното изискване за учредяване на партийни структури във всички общини (в момента – най-малко в 50% от общините във всяка една от всичките 923 турски околии); премахване на ограниченията всеки гласоподавал да може да членува в политическа партия; откриване на възможност за използване на система на съпредседатели на политически партии, при условие, че не са повече от двама, посочи още турският телевизионен канал Си Ен Ен Тюрк. /pressadaily.bg