Европейската комисия ще оповести днес докладите за напредъка на страните от Западните Балкани и на Турция. Почти всички държави се надяват на по-позитивни доклади от публикуваните в предишни години.

С най-големи надежди е Македония, която от 2005 г. очаква препоръка за започване на преговорите с Европейския съюз. Според източници от Брюксел Скопие най-вероятно ще получи препоръка, но не и конкретна дата.

„Президентските и местните избори бяха проведени съгласно международните стандарти, политическият диалог е много по-добър от предходните години, управляващата коалиция е стабилна и функционира ефективно", се очаква да отбележи Европейската комисия. За разлика от минали години положителни оценки най-вероятно ще има за борбата срещу корупцията и съдебните реформи. Македонските власти очакват също да бъде отчетен постигнатият напредък в изпълнението на осемте критерия на ЕС.

Критиките, според източниците от Брюксел, ще бъдат отправени заради условията в затворите - тяхната пренаселеност и отношението към затворниците. Като области, в които трябва да се положат повече усилия, ще бъдат посочени защитата на околната среда, безработицата, социалната политика и административният капацитет. Македонски медии съобщават, че е много вероятно в документа да бъде посочена важността на добросъседските отношения и да бъде препоръчано споровете да се решават от взаимен интерес и в полза на ЕС. Отворените въпроси няма да бъдат третирани като допълнително условие за по-нататъшната интеграция.

Очакванията на Хърватия са тазгодишният доклад да бъде най-добрият досега. Въпреки това се очаква Брюксел да порицае Загреб заради недостатъчната борба срещу корупцията.

„Корупцията продължава да е водеща в много области. Въпреки че броят на разследваните случаи за корупция е по-голям, броят на присъдите остава малък", предупреждава ЕК. Похвалите най-вероятно ще бъдат свързани със запазването на икономическата, финансовата и политическата стабилност въпреки световната криза и оттеглянето на премиера Иво Санадер. И тази година се посочва, че Хърватия може да приключи преговорите за присъединяване към Европейския съюз през 2010 година, но не се очаква евентуална дата за влизане на Хърватия в ЕС. Според дипломати, цитирани от агенция Ройтерс, малката балканска държава може да влезе в Евросъюза през 2012 година.

Конкретни резултати в борбата срещу корупцията трябва да покажат и властите в Подгорица. Корупцията, според Брюксел, е един от най-големите проблеми в балканската държава. Посочва се също, че са продължени политическите реформи в Черна гора и е постигнат известен напредък в съдебните реформи, но властите трябва да работят по-усърдно за укрепване на върховенството на закона. Колкото до Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Черна гора и ЕС, то се прилага сравнително гладко.

За разлика от Черна гора напредъкът на Босна и Херцеговина продължава да бъде ограничен. Очаква се в документа на ЕС да бъде посочено, че „политическият климат се влошава", а голяма вина за това има имат непрекъснато спорещите лидери на двете съставни единици - Хърватско-мюсюлманската федерация и Република Сръбска. Европейската комисия настоява политическото ръководство без никакво отлагане да реализира необходимите конституционни промени. Тези промени, според Брюксел, ще позволят ефикасното функциониране на държавните институции, което е едно от условията Босна и Херцеговина да получи статут на кандидат за членство.

Сърбия, подобно на останалите страни от Западните Балкани, също очаква по-добър доклад. Властите в Белград потвърдиха привързаността си към европейската интеграция, се очаква да отбележи ЕК. Освен това подобриха сътрудничеството си с Трибунала в Хага, въпреки че Ратко Младич и Горан Хаджич все още не са арестувани. Затова на страните-членки от ЕС най-вероятно ще бъде препоръчано да деблокират Преходното търговско споразумение със Сърбия. Очаква се Брюксел да критикува Белград за това, че избирателната система не е променена и не е хармонизирана с европейските стандарти. Много закони се приемат по кратката процедура и без необходимите публични дискусии. Освен това липсват независими надзорни органи в ключови сфери, каквито са финансирането на партиите, конфликтът на интереси, приватизацията.

Европейската комисия най-вероятно ще препоръча на Сърбия „да покаже конструктивна позиция към участието на Косово в регионалните инициативи", което Белград не иска да направи. Сътрудничеството с ЕУЛЕКС започна, но тези усилия трябва да се увеличат, особено когато става дума за действието на мисията на ЕС в северната част на Косово, населена предимно с косовски сърби.

Най-негативен се очаква да бъде докладът за Косово. В младата балканска държава голямо притеснение създават корупцията, организираната престъпност, „прането на пари" и недостатъчното върховенство на закона. Освен това няма свобода на словото, а политическото влияние върху съдебната система и медиите е доста силно. Няма напредък около разрешаването на случаите, свързани със събитията от март 2004 г. „Косовските граници са пропускливи и не са напълно осигурени", се предупреждава в документа. И се допълва: обезпокоително е повсеместното притежание на оръжие сред цивилното население, като същевременно не съществува стратегия за събирането на това оръжие.

Освен критики в годишния доклад на ЕК се очаква да има и положителни оценки. Според Брюксел в Косово е запазена политическата стабилност. Известен напредък е постигнат в приемането на закони и укрепването на административния капацитет.

Що се отнася до Турция, тя ще трябва да положи още много усилия по пътя към ЕС. Остават притеснителни много области, сред които са свободата на словото и на печата, както и правата на военните и на жените. Сред препоръките на комисията е още нормализирането на връзките с еврочленката Кипър.

Очаква се похвали да бъдат отправени към турския президент Абдуллах Гюл. В доклада, според турските медии, се изтъква положителната роля на Гюл за диалога между политическите партии. Като негова заслуга се изтъква създаването на добра атмосфера за решаването на кюрдския въпрос.

Очаква се Брюксел да приветства и делото „Ергенекон", което за първи път поставя на подсъдимата скамейка висши военни заради плановете им за военен преврат. В доклада се отбелязва, че това дело ще помогне за правилното функциониране на демократичните институции и върховенството на закона в Турция. В документа се приветства и историческото споразумение за подобряване на отношенията между Армения и Турция. /Дарик радио