България има известен напредък по някои препоръки от миналогодишния доклад на Европейската комисия, който отчита състоянието на върховенството на закона у нас. Той излиза всяка година и се прави за всяка от 27-те държави членки на Съюза.

Европейската комисия отбелязва известен напредък по отношение върховенството на правото, но препоръчва на България:

- Да предприеме мерки за адаптиране на съответната законодателна рамка, за да се избегне дългосрочното временно назначаване на съдии за заемане на свободни позиции, като се вземат предвид европейските стандарти.

- Да напредне с проекта за законодателни изменения, целящи подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи в подбора на неговите членове.

- Да продължи с плановете за приемане на механизъм за въвеждане на гаранции в процедурата за назначаване на избраните от парламента членове на Висшия прокурорски съвет, като се гарантира тяхната независимост и се вземат предвид европейските стандарти, особено с оглед на ролята на Съвета при назначаването и освобождаването на главния прокурор.

- Гарантиране на стабилни резултати от разследвания, наказателни преследвания и окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта, както и ефективна работа на Комисията за борба с корупцията.

- Да подобри интегритета на висшите изпълнителни длъжности, като вземе предвид европейските стандарти, по-специално като гарантира наличието на ясни стандарти за интегритет на правителството, както и на подходящ механизъм за налагане на санкции.

- Да продължи работата, насочена към подобряване на прозрачността при разпределянето на държавната реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, възложена чрез посредници, като например медийни агенции.

В доклада се отбелязва приетата през 2023 г. "цялостна конституционна реформа, която да подобри независимостта на съдебната власт и да отговори на дългогодишните опасения".

Изразено е притеснение относно "значителния брой независими и регулаторни органи, които продължават да работят с изтекъл мандат".

"Конституционната реформа ограничи правомощията на главния прокурор, като по този начин отговори на дългогодишните опасения. Механизмът за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници беше използван на практика и сега е залегнал в Конституцията. Все още не е постигнат напредък в установяването на надеждно проследяване на случаите на корупция по високите етажи на властта. Според мнението на експерти и ръководители на предприятия равнището на корупция в публичния сектор остава високо. В Индекса за възприятие на корупцията за 2023 г. на Transparency International България получава 45/100 точки и се нарежда на 26-то място в Европейския съюз и на 67-мо място в света", подчертава ЕК.

„Винаги, когато препоръчваме конституционни промени, това се дължи на трайни проблеми в съответната страна“, заяви заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова на пресконференция при представянето на годишния доклад на ЕС за върховенството на закона.

Обществените поръчки остават област с висок риск от корупция.

Анкетите сред бизнеса в рамките на ЕС показват, че 36% от компаниите в България (среден процент за ЕС 27%) смятат, че корупцията им е попречила реално да спечелят търг или договор за обществена поръчка през последните три години. Следователно обществените поръчки продължават да се считат за област с висок риск от корупция. Обществените поръчки бяха обект на законодателни промени през октомври 2023 г., за да се подобри прозрачността и почтеността. Проучванията на гражданското общество показват, че системата за обществени поръчки като цяло липсва на мерки за интегритет както на национално, така и на местно ниво, и че в някои конкретни случаи, като частни болници, работещи с определени публични фондове (като Националния здравен фонд), липсват мерки за интегритет, отбелязват от ЕК.

Брюксел отчита някои подобрения в правилата за изготвяне на закони, но все още има опасения относно качеството на законодателния процес и прилагането на тези правила.

Неспазването на изискванията за оценка на въздействието и обществени консултации от страна на членовете на парламента води до критики от страна на заинтересованите страни. Освен това практиката на въвеждане на законодателни промени чрез изменения на други, несвързани актове, между първото и второто четене, е проблемна, пишат още от ЕК.

Зам.-председателят на ЕК отбеляза, че за първи път докладът включва оценки за Албания, Сърбия, Република Северна Македония и Черна гора, които се стремят към присъединяване към ЕС.