Руският президент Владимир Путин не успя да изпълни обещанията си да създаде модерна икономика. Сега той ще трябва да плати цената за това.

Доверието в Путин е стигнало най-ниското си равнище за последните 13 години. Според допитване до общественото мнение, осъществено от Общоруския център за изследване на общественото мнение /ВЦИОМ/, само 33% от руснаците са заявили, че вярват на президента /в същото време работата на президента се одобрява от 62%, според данните на ВЦИОМ – бел.ред./. Проучванията на общественото мнение могат да бъдат ненадеждни и мненията да се променят, но подобно проучване в страна като Русия може да бъде индикатор за дълбоко недоволство, произтичащо от значителни социални и икономически проблеми.

Надежда избледнява

Преди повече от четвърт век Съветският съюз се разпадна, защото нещата не работеха. Държавата беше център на обществото и управляваше икономиката. След смъртта на Йосиф Сталин /1953 г./ в руското общество имаше надежда за икономиката – и тази надежда беше поддържана от правителството, дори когато то не успяваше да отговори на очакванията. Но до 80-те години на 20 век обикновените руснаци бяха убедени, че те могат да осигурят семействата си и че пропастта между тях и номенклатурата (или бюрократичния елит) ще намалее. Това, което промени мнението им, не беше завист или гняв - руснаците бяха очаквали определено ниво на неравенство - а липсата на надежда. Те имаха малко и нямаше да получат повече. Най-лошото беше, че липсваше надежда за децата им.

Тази ситуация е резултат от четири фактора. Първо, присъщата неефективност на съветския апарат, който не можеше да изгради модерна икономика. Второ, отклонението на наличните стоки не само за елита, но и за процъфтяващия черен пазар, който често оперираше в чуждестранни валути, с които мнозинството от руснаците не разполагаха. Трето, спадът на цените на петрола, който разби държавния бюджет. И накрая, нарастване на разходите за отбрана, предназначени да покрият разходите на САЩ и да убедят руснаците, че макар и да са бедни, те все още живеят в могъща страна. Това не е тривиално за една нация, която е преживяла германската инвазия през Втората световна война /1939-1945 г./.

През 1991 г., когато Съветският съюз се разпадна, нямаше революция. Имаше просто изтощение. Елитът беше изтощен от опитите си да бута камъка на съветската икономика и общество по стръмния хълм. И хората бяха изтощени от това да стоят в редици с часове, за да си купят основни неща. Общото усещане за провал се прояви не само в далечните столици на отделните съюзни републики, но и в собствения живот на руснаците.

Политбюро избра Михаил Горбачов /1985 г./ за решаване на тези проблеми. Той обеща откритост и преструктуриране /Перестройка – бел.ред./. Но откритостта разкри само катастрофалното състояние на икономиката и преструктурирането, извършено от тези, които създадоха бедствието, не проработи. Всичко, което Горбачов направи, е да легитимира страховете и умората, които бяха завладели Съветския съюз.

Борис Елцин /края на 1991 г./ го замени, но не направи нищо за разрешаване на продължаващите икономически проблеми. Съветският съюз беше изчезнал, а мнозина се възползваха - от западните финансисти, консултанти и спекуланти, до руснаците, които често откриваха с помощта на западните съветници как да отклоняват и присвояват малкото богатство на Русия. Приватизацията изисква някаква концепция за частната собственост. В страна, която е живяла поколения по стария социалистически принцип "парите са кражба", олигарсите възприеха концепцията като отмъщение. Руската номенклатура беше също толкова неефективна, колкото и съветската.

Елцин не можа да продължи. Неговият заместник беше Владимир Путин /1999 г. до днес/, който имаше корени в стария Съветски съюз и в новата Русия. Той беше агент на КГБ. (За една огромна и слабо свързана страна като Русия, силна централна власт и тайна полиция винаги са били ключ към държането на нацията обединена). И през времето, когато беше заместник на губернатора на Санкт Петербург Анатолий Собчак, той беше оплетен във връзки с олигарсите, които бяха собствениците на руското богатство.

Путин дойде на власт поради тези връзки. След Елцин руснаците жадуваха за силен лидер и те изпитваха комфорт от факта, че Путин е имал връзки с КГБ. Те приеха връзките му с олигарсите като част от начина, по който е устроен светът.

Обещанията на Путин

Путин обеща да направи Русия просперираща и уважавана в света. За да направи това, той трябваше да изгради модерна икономика. Русия беше силно зависима от износа на суровини, особено петрол и природен газ. Путин не можеше да контролира цената на тези стоки, така че Русия винаги е била уязвима от колебанията в световното търсене и предлагане. Стопанинът на Кремъл имаше избор: да позволи на икономиката да се влоши, а страната да изпадне в хаос или отново да централизира управлението. Той избра новата централизация, концентрирайки властта в ръцете на Москва и разпределяйки средствата от държавния бюджет за регионите. Когато цените на петрола бяха над 100 долара за барел, Путин имаше възможност да направи огромни инвестиции в нови индустрии. Но той беше задължен на олигарсите, а те - към него. Всички икономически реформи биха могли да застрашат тези отношения. Пътят на Путин към властта на практика предотврати възможността за модернизация.

След това през 2014 г. цените на петрола спаднаха. Макар да се възстановиха от най-ниската си точка, те остават ниски. Западните санкции също взеха жертви. До 2018 г. Русия имаше два резервни фонда, финансирани с печалбите от петролния бум. Но след срива в цените на енергоносителите единият фонд бе изчерпан, а от януари 2018 г. остана само Националният фонд за благосъстояние. За да се опита да попълни държавния бюджет, Путин реши да реформира пенсионната система. Само седем месеца след преизбирането му през март 2018 г. той подписа непопулярния законопроект, който постепенно ще повиши пенсионната възраст за жените от 55 на 60 години и на мъжете от 60 на 65 години.

Оттук и 33-процентният рейтинг на доверие. Този рейтинг е по-социално значим в Русия, отколкото на други места. Путин обеща да направи Русия модерна и силна нация. Той не успя да постигне първата точка, а войните му в Сирия и другаде не компенсираха влошаващите се икономически условия. По-възрастните руснаци се припомнят какво е било и какво е премахнато; по-младите руснаци се сблъскват с условия, подобни на тези, за които са им говорили техните баби и дядовци.

Има два възможни пътя напред. Единият от тях е старото руско решение за овластяване на тайната полиция да смаже опозицията, макар да не е ясно, дали днес Федералната служба за сигурност (ФСБ) разполага със същата власт, каквато имаха нейните предшественици. Все пак подозирам, че отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал във Великобритания е предназначено отчасти като послание към ФСБ, не само за да го сплаши, но и да каже на агентите си, че трябва да подкрепят целостта на руската нация.

Другият път е следствие от разпада на Съветския съюз. Малцина са готови да преживеят 90-те години на миналия век, но сривът не винаги е резултат от гласуване. Ако цените на петрола останат ниски, санкциите останат в сила, резервите продължат да намаляват, а ФСБ се интересува повече от правенето на бизнес, отколкото да се жертват за руската държава, тогава е трудно да се види алтернативен сценарий.

Никоя чужда сила няма да се притече на помощ на Русия. Всеки един изисква твърде много и предлага твърде малко. В Русия има мечти за съюз с Китай, но Москва е далеч от Пекин, а проблемите на Китай в момента са още по-големи. Кремъл би могъл да се опита да се включи във война за повишаване на морала, но има риск, че може да загуби или че конфликтът ще продължи по-дълго от очакваното.

Русия днес се сблъсква с условия, подобни на тези, с които се сблъскваше през 80-те: ниски цени на петрола и големи разходи за отбрана. Хората не са ядосани, но са възмутени и могат просто да се уморят, както това се случи през 80-те години. Русия е огромна и се нуждае от силно централно правителство, което да я държи единна, но централните правителства не са добри в управлението на икономиките. По този начин тайната полиция трябва да държи страната единна. Ако не може, тогава един лидер от типа на Горбачов може да се появи, за да реформира икономиката, и един лидер от типа на Елцин може да го наследи, за да оглави революционизирането на нацията.

Карл Маркс написа веднъж, че историята се повтаря, първо като трагедия, а след това като фарс. Как тази максима може да се осъществи в Русия, става все по-ясно от ден на ден.

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс“. /БГНЕС