В САЩ има могъщо израелско лоби, което успява да насочва американската външна политика изцяло в полза на еврейската държава. Това казва професор Джон Дж. Миършаймър - американски политолог, определян за най-влиятелният съвременен представител на школата на реалистите в сферата на геополитиката. Преподава в Чикагския университет и е автор на множество статии и книги, сред който и "Израелското лоби и външната политика на САЩ“ в съавторство със Стив Уолт

Според него специалните отношения на САЩ с Израел, които нямат паралел в модерната история, се дължат почти изцяло на лобито. "Това, което прави отношенията на Съединените щати с Израел необикновени, е не само фактът, че Израел е получил повече чуждестранна помощ от всяка друга страна, или че Вашингтон почти винаги подкрепя Израел дипломатически. Това, което ги прави наистина специални, е фактът, че помощта е давана безусловно."

"Важно е да се разбере, че ключът към успеха на лобито е, че то се фокусира основно в повлияване на политици и съветници от високите нива на политическия апарат както и върху елитите на двете политически партии, а не на редовите служители. Има значителен спад в подкрепата за Израел в демократическата партия. Причината тази промяна да има малък ефект върху политиката е, че елитът на демократическата партия остава дълбоко ангажиран със специалните отношения. Те се страхуват, че лобито ще се прицели в тях, ако има какъвто и да е знак за отслабване на тяхната подкрепа за Израел. Човек може да си помисли, че политици, които се очаква да поставят американския национален интерес над интересите на всички останали страни, ще се изправят срещу лобито, когато то настоява за политики, за които те знаят, че не са добри за Съединените щати."

Джон Миършаймър прави извод, че златното време на израелското лоби в САЩ приключва: 

"Както за Израел, така и за лобито предстоят мрачни времена. Няма причина да мислим, че Израел ще се придвижи към решение за две държави. Великият Израел е тук, за да остане и това присъствие е и ще остане апартейдна държава. Този груб факт ще става все по-ясен на хората по цял свят, особено сега, когато е ясно, че палестинците не няма да получат своя държава. "

"Освен това палестинците, които вече съставляват почти половината от населението на Великия Израел, ще продължат да се съпротивляват на потисничеството, което ще принуди Израел да ескалира репресивната си политика, която вече силно помрачи неговия имидж. Най-мощното оръжие на палестинците в тази битка ще бъде BDS – глобалното движение, което се опитва да генерира значителен икономически и политически натиск върху Израел, така че в крайна сметка да го принуди да даде на палестинците равни права. 

Израел и неговите поддръжници на Запад виждат BDS като екзистенциална заплаха, защото те не само имат потенциала да делегитимират Израел, но и могат в крайна сметка да доведат до отмяната на Израел. В крайна сметка, ако на палестинците бъдат дадени равни права, Израел ще спре да бъде еврейска държава, защото тогава ще има повече палестинци, отколкото евреи вътре във Великия Израел. И има сериозни причини да мислим, че BDS може да успее, най-малкото що се касае до делегитимиране на Израел.

Първо, те се прицелват в апартейда – морално отблъскваща политическа система, която е универсално осъдена. 
Апартейдът в Южна Африка в крайна сметка изчезна, защо трябва с Израел да е различно?"

Според Миършаймър ще са нужни още 20 или 30 години, преди да разберем как изралеско-палестнският конфликт ще бъде окончателно разрешен или няма да бъде разрешен. "

Независимо от изхода, аз ще кажа с дълбока тъга, че идните десетилетия обещават множество беди за Израел и особено за палестинците. Съединените щати също няма да бъдат пощадени, просто защото лобито ще работи през цялото време, за да защити Израел и да запази специалните отношения, което вероятно ще навреди на интелектуалния живот на Америка, както и на нейната политика."

Проф. Джон Миършаймър разкрива как Израел упражнява тотален контрол над външната политика на Съединените щати

Бих искал да фокусирам речта си върху ситуацията с израелското лоби и отношенията между САЩ и Израел през десетте години, откакто Стив Уолт и аз писахме за израелското лоби и американската външна политика. Речта ми се състои от четири части. Ще започна с кратко припомняне на основните аргументи от нашата книга („Израелското лоби и външната политика на САЩ“, 2007 – б.пр.) Всички те описват четири големи промени, които се случиха с лобито и отношенията между САЩ и Израел през изминалото десетилетие. След това ще опиша това, което не се е променило и ще завърша със спекулация относно бъдещето.

Централният аргумент в книгата е, че Съединените щати имат специални отношения с Израел, които нямат паралел в модерната история и се дължат почти изцяло на лобито. Това, което прави отношенията на Съединените щати с Израел необикновени, е не само фактът, че Израел е получил повече чуждестранна помощ от всяка друга страна, или че Вашингтон почти винаги подкрепя Израел дипломатически. Това, което ги прави наистина специални, е фактът, че помощта е давана безусловно. С други думи, Израел получава тази помощ, дори и когато върши неща, на които Съединените щати се противопоставят като изграждането на заселнически колонии в Западния бряг. 

Тази дискусия повдига очевиден въпрос: защо Съединените Щати дават на Израел толкова много помощ и без никакви условия? 

Поддръжниците на Израел понякога заявяват, че това е така, защото Израел е жизнено важен стратегически актив. Това не е сериозен аргумент. На практика, даването на Израел на почти безусловна подкрепа, е една от причините, поради които имаме проблем с тероризма. Други спорят, че има морално основание за тази специална връзка. Израел се смята за демокрация, която споделя нашите ценности. Двете страни със сигурност споделят някои общи ценности, но Израел е еврейска държава, която явно привилегирова своите еврейски граждани, неевреите са второстепенни граждани както на теория, така и на практика. Съединените щати, от друга страна, са либерална демокрация, която много се старае да третира всичките си граждани еднакво. Те със сигурност не са християнска държава, която третира нехристияните като второстепенни граждани. 
В действителност, подобна дискриминация, която е част от същността на Израел, е противоположна на американския начин на живот. Освен това, отношението на Израел към палестинците и окупираните територии е в остро противоречие с американските ценности. И накрая, съществува твърдението, че американският народ има такова благосклонно отношение към Израел, че изисква неговите политици да подкрепят тези специални отношения. Този аргумент обаче е неубедителен. Ако погледнем данните от проучванията за това как американската публика мисли за Израел, както Гран изясни преди мен – няма спор, че американците имат като цяло благосклонна представа за Израел. Отчасти това се дължи на медийното отразяване, което е благосклонно, но проучване след проучване показват, че тази подкрепа не е особено дълбока или широка. И така, с какво се обяснява специалното отношение, ако няма стратегически или морален императив, и ако повечето американци не го одобряват.? 

Стив и аз твърдим, че това е свободна коалиция от индивиди и групи, които активно работят за повлияване на американската външна политика в произраелска посока. Това не е централизирана организация или група, която прави лоби и в лобито няма съгласие по всички въпроси. То включва организации като AIPAC (най-големият произраелски комитет за политически действия, включващ членове и на двете партии, който насочва много ресурси директно в политиката – б.пр.), ADL (Лига против антисемитизма и дискриминацията, международна НПО, базирана в Ню Йорк, която има 25 бюра в САЩ, включително Бюро за връзки с правителството във Вашингтон – б.пр.), „Конференция на президентите“ (организация, обединяваща 50 различни еврейски организации, работеща публично и задкулисно за решаването на проблеми на Израел със сигурността и оцеляването и пр. – б.пр.), „Организацията на ционистите в Америка“ и „Обединени християни за Израел“, за да изброя само някои. То включва и тинк-танкове, като American Enterprise Institute и печатни издания като Weekly Standard and Commentary. 

Това със сигурност не е Кабала или конспирация, която „контролира“ външната политика на САЩ. По-скоро това е влиятелна група по интереси, подобно на NRA (Асоциация на стрелците – б.пр.) Farm Lobby (Асоциация на фермерите – б.пр.), Cuba Lobby (Асоциация на приятелите на Куба – б.пр.), AARP (Асоциация на американските пенсионери – б.пр.), която оперира по много сходен с останалите групи по интереси начин. Много важно е да се отбележи – лобито не е синоним на американски евреи. Проучванията подсказват, че около една трета от американските евреи не се интересуват до такава степен от Израел, други не подкрепят позициите на лобито, а някои групи, които работят от името на Израел, като така наречените „християни-ционисти“, не са евреи.

Накратко, лобито се характеризира с политическия си дневен ред, и няма етнически или религиозен принцип.
Накрая, твърдим, че лобито настоява за политики, които не представляват националния интерес нито на Израел, нито на Америка. 

И в частност поддържаме, че би било много по-добре и за двете държави, ако Съединените щати много отдавна бяха притиснали Израел да спре да изгражда  заселнически селища и да се съгласи за създаването на жизнена Палестинска държава. Но това не се случи и няма да се случи, защото лобито прави невъзможно американските лидери да използват лостовете, с които разполагат, и да оказват натиск върху Израел. В основни линии това е историята, която Стив и аз разказахме.

Нека сега превключа и да говоря за това, което се промени относно Израел и лобито след като книгата беше публикувана за първи път през 2007 година. Смятам, че има четири заслужаващи внимание промени.

Първо, имаше фундаментална промяна в начина, по който американците мислят и говорят за Израел, за специалните отношения и за лобито. Когато отначало написахме книгата, имаше голямо неведение по тези теми и моето усещане е, че повечето хора, които четат нашата книга, или са я чели, мислят, че има голям дял истина в това, което казваме. Но ние никога не сме преувеличавали влиянието на лобито. 

Имаше и голямо неведение от страна на политическото тяло в Америка относно израелските политики, особено спрямо палестинците и много слабо разбиране относно специалните отношения. Това изобщо не е изненадващо, защото една от основните цели на лобито е да не позволява открит разговор в медиите по темите на израелската политика и за израелско-американските отношения, както и за самото лоби. 

В течение на дълго време това беше успешно, но усещането ми от разговорите с много хора по тази тема, както и от внимателното следене на обществения дискурс, е, че това време приключи.

Например, вече е присъщо дори и за медиите от мейнстрийма да говорят за лобито, използвайки точно тази дума. И не мога да ви кажа колко много хора са ми казвали, че в нашата дискусия със Стив поне сме засегнали повърхността на въпроса за властта и влиянието на лобито. Мога да добавя, че сега в американските медии има повече обсъждане на политиката и действията на Израел. И ако прочетете секцията с коментари, които следват всяка новинарска публикация, ще видите, че има значителен брой американци, които са критични към поведението на Израел, особено спрямо палестинците. Само слепия или глухия не биха признали, че Съединените щати са дълбоко ангажирани със защитата на израелското поведение при почти всякакви условия. 

Накратко, днес има много повече осъзнаване на тези важни проблеми, отколкото имаше преди десет години. Какво предизвика тази промяна? 

Мисля, че оригиналните статии в нашата книга помогнаха за привличане на огромно внимание към делата на лобито както с влизането си в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, така и поради това, че статията, върху която нашата книга се базира, беше прочетена в интернет от широк кръг от хора в целия свят. Но мисля, че в крайна сметка нашите аргументи нямаше да имат голямо въздействие, ако не бяха редица други фактори.

Първо, действията на Израел и лобито през последните десет години направиха много за субстантивирането на много от твърденията, които направихме в книгата. За да вземем само един пример, обърнете внимание как Израел и лобито отговориха на ядрената сделка с Иран.

Премиерът Нетаняху отиде невероятно далеч в саботирането на това споразумение като стигна до там, че изнесе реч пред Съвместната сесия на Конгреса на 3 март 2015 г., с която не само се опита да подкопае сделката, но и отправи индиректна атака към президента Обама. Разбира се, той беше подпомогнат от AIPAC, която излезе групово срещу сделката. Тази мръсна битка между Нетаняху и лобито от една страна, и администрацията на Обама от друга, се разигра изцяло пред очите на публиката.

Вторият фактор за нарасналото осъзнаване на израелската политика и лобито, е интернет и социалните медии. Сега има всякакви места в интернет, където човек може да потърси информация по тази тема. Уебсайтът Mondoweiss, който съм сигурен, че всеки в тази зала познава, е точно такъв случай. Там се публикува сериозен стрийм от статии, които разкриват важна информация за политиката на Израел и за дейността на лобито, да не говорим за критическите оценки на тези въпроси. Mondoweiss, който сега е на 11 години, е имал 8 милиона посещения на сайта през 2016 година. Има, разбира се, и други сайтове, които предоставят ценна информация, като The Electronic Intifada, която се ръководи от Али Абунима и сайтът за израелска преса +972. Друг важен източник на информация в интернет е Haaretz - либералният израелски вестник, който често публикува материали с критична гледна точка спрямо Израел и лобито. 

В епохата на Туитър важните материали, които се появяват в тези сайтове, незабавно се разпространяват по света до огромен брой хора. Същите материали циркулират и по имейл листи, които достигат до стотици, ако не и хиляди заинтересовани читатели.

Трето, има множество организации, които желаят да критикуват Израел и лобито. IRMEP (Институт за изследване на политиката за Близкия Изток – б.пр.) е такъв пример, тъй като той е играл важна роля в изобличаването на дейностите на лобито през годините. Има и много организации, които са силно ангажирани с Израел, но въпреки това желаят да вземат Израел на прицел, когато не одобряват поведението му. Такива са J Street, Jewish voice for peace, Americans for peace now, Israeli human rights group Beit Salem, наред с много други.

И накрая, има някои важни гласове в мейнстрийм медиите, които започнаха да говорят критично за израелските политики и лобито. Най-важната личност в това отношение е Питър Байнард, който написа много убедителна статия в юнския брой от 2010 г. на New York Review of books, озаглавена „The Failure of the American-Jewish establishment“ („Провалът на американско-еврейския истаблишмънт“ – б.пр.), която е критична към лобито заради помощта и подстрекаването на погрешните политики на Израел в окупираните територии. Той продължава да пише и да говори по тези въпроси и след публикуването на статията. Преди Байнард беше покойният Тони Джъд, който предложи изпепеляваща критика към Израел и неговите американски защитници. Има, разбира се, множество други ключови фигури в мейнстрийм медиите, които понякога са се прицелвали в Израел и лобито през последните десет години. Сред тях са Роджър Коен, Томас Фридман и Никълъс Кристоф от „Ню Йорк Таймс“, както и Джон Стюарт от „Дейли Шоу Фейм“. Като цяло, мисля, че имаше значителна промяна в начина, по който американците мислят и говорят за Израел след появата на нашата книга.

Втората голяма промяна е, че имиджът на Израел на Запад, и особено в САЩ, беше силно увреден през последното десетилетие. Това се дължи отчасти на факта, че сега вече има повече достъпна информация за Израел, отколкото имаше в миналото, благодарение в значителна степен на интернет и социалните медии. Но е също и в резултат на факта, че нещата се променят вътре в Израел през последните години. За начало, политическият център на гравитация в Израел от десетилетия стабилно се измества надясно и сега е достигнал точката, в която министрите от правителството правят расистки коментари срещу палестинците и пишат законопроекти, които са директно в противоречие с основни либерални ценности. 

Законът, който забранява индивиди, които подкрепят влизането на BDS (Boycott, Divestment and Sanctions - палестинска мирна организация, която призовава за бойкот и санкции срещу Израел и настоява за спазването на международните закони и изтеглянето на Израел от окупираните територии и др. п. – б.пр.) в страната, е последният пример за този феномен. Всички признаци сочат, че това изместване надясно ще продължи в обозримо бъдеще и Израел ще става все по-нелиберална държава, дори и спрямо собствените си граждани. Но основното петно върху репутацията на Израел е бруталното му отношение към палестинците и фактът, че стана държава на апартейда. Доскоро Израел и съюзниците му можеха да поддържат фикцията, че в крайна сметка ще има легитимна палестинска държава, която живее редом с Израел. Но сега е ясно, че буквално няма шанс това да се случи и Великият Израел е тук, за да остане. И този Велик Израел (с това име се обозначава идеята за израелска държава, включваща освен днешния Израел също и палестинските окупирани територии, а също и части от Йордания и Синайския полуостров – б.пр.), както Ричард Фалк и Вирджиния Тили изясниха във важно ново проучване на ООН, вече е държава на апартейда. Израел и защитниците му яростно отричат този факт, но дори и сред израелците не е необичайно да се чуе описание на Израел като апартейдна държава. Например, двама бивши израелски премиер-министри – Ехуд Барак и Ехуд Олмерт – казаха, че ако няма решение за две държави, Израел ще стигне до южноафриканския начин на борба. Ами, няма решение за две държави.

Като стана дума за Южна Африка, има хора, които са добре запознати със ситуацията в тази расистка държава преди да се срине, и според които ситуацията в Израел е по-лоша. Джон Дъгарт, изтъкнатият южноафрикански професор по международно право, казва, че престъпленията срещу палестинците са, цитирам, „безгранично по-лоши от извършените от апартейдния режим в Южна Африка“. Той не е самотен глас в това отношение. Всеки, който се съмнява колко лош може да бъде животът на палестинците, живеещи под израелски контрол, трябва само да разбере какво стана в трите големи нападения на Израел в Газа през последното десетилетие: операция „Лято олово“, операция „Стълб на отбрана“ и операция „Защитен ръб“. 

Заради ограниченото време ще се фокусирам извънредно върху първата от тези операции, „Лято олово“, която се разигра в седмиците преди президентът Обама да встъпи в длъжност през 2009 година. Израелските сили убиха около 1 400 палестинци, от които грубо 1 200 бяха цивилни. 350 от тези цивилни бяха деца. За сравнение, 13 израелци бяха убити. Съотношението между убитите палестинци и израелци в тази операция е 108:1. Това не се нарича война в моя речник, това е клане. Мога да добавя и че 6 300 палестински домове бяха разрушени и превърнати в 600 000 тона руини, които заливаха Газа, когато стрелбата свърши. ООН възложи разследване на този конфликт, което беше оглавено от изтъкнатия южноафрикански юрист Ричард Голдстоун.

Окончателният доклад заключи, че Израел е бил ангажиран в „умишлено непропорционална атаката, предприета с цел да накаже, унижи и тероризира цивилното население“. Докладът продължава с обвинения срещу Израел в извършване на военни престъпления и вероятни престъпления срещу човечеството.

Има и други признаци за сериозни проблеми в Израел, особено обезпокоителни са расистките нагласи сред голям сегмент от еврейската израелска младеж. Предвид тези нагласи, едва ли е изненадващо, че на днешния ден преди една година млад израелски войник застреля и уби ранен и беззащитен палестинец. Също толкова очаквано, в Израел имаше огромно възмущение, когато той беше обвинен, а по-късно и осъден по намалено обвинение в убийство по непредпазливост. 
Прессъобщенията от Израел дават да се разбере, че много израелци смятат поведението му за оправдано, а този случай изобщо не беше изолиран. Този войник просто е имал лошия късмет да бъде заснет на видео. Фактът, че застрелването е било заснето на филм буквално гарантира, че той ще стане хит в социалните медии и допълнително ще навреди на имиджа на Израел.

Идеята е, че дните, когато Израел беше възприеман за морално правия Давид, който се изправя срещу злия Голиат, свършиха. Сриването на израелската репутация започна може би 1982 г., когато те нападнаха Ливан. Но то се ускори със значителна скорост през последните десет години.

Третата голяма промяна се отнася до нагласите в американската еврейска общност. Едно от най-важните развития през последните години е промяната в баланса на силите между мейнстрийм организациите в лобито, които поддържат безусловно израелските политики спрямо палестинците и по-прогресивния набор от организации, които са решени да намерят начин за постигане на мир между двете страни. 

Разделението между тези групи е отдавна налице, но балансът на силите между тях винаги е бил изкривен в полза на организациите, които подкрепят Израел, каквото и да върши. Тази ситуация обаче започна да се променя, особено с издигането на J Street, която беше създадена през ноември 2007 г. като място за хора с прогресивни възгледи спрямо Израел. Те не само са известни, но също така имат желание да критикуват израелската политика в окупираните територии и всъщност се заемат с хардлайнерските организации в лобито. J Street със сигурност не е толкова влиятелна организация като AIPAC, но самият факт, че тя оцеля и се разви, показва, че времената се променят. Все пак, подобна организация, на име „Брера“ беше основана в 1973 г., но основните сили в лобито бързо я смазаха. J Street не само оцеля, но има сериозни причини да мислим, че тя ще расте и укрепва с времето, тъй като все по-голям брой американски евреи търсят да се присъединят към институции, които оспорват репресивната политика на Израел спрямо палестинците.

В допълнение към тези промени в еврейския истаблишмънт, промени се случват и в по-широката американско-еврейска общност и те не вещаят нищо добро както за лобито, така и за Израел. По специално, изглежда ясно, че младите евреи не са толкова свързани с Израел както родителите и дедите си. Изследване на Pew, например, от 2013 г., откри, че сред евреите на възраст 65 и повече години 53% казват, че загрижеността за Израел е основна за това да бъдеш евреин. 53% от 65-годишните и нагоре. Обратно, 32% от американските евреи на възраст под 30 г. споделят сходно виждане. Това е разлика от 21 процентни пункта. Изглежда, че подкрепата за Израел в общността на американските евреи, която отслабва през последните десет години, ще отслабва още повече в идните години, в хода на смяната на поколенията. 

И накрая, имаше важна промяна в подкрепата за Израел вътре в Съединените щати. За целите на контекста е важно отново да подчертаем, че обществената подкрепа за Израел в Съединените щати никога не е била особено силна. Един от начините, по които лобито се справя с тази слаба подкрепа, е да си осигурява значително влияние както в демократическата, така и в републиканската партии. Всъщност лобито работи усилено, за да осигури подкрепа и от двете партии, на която Израел да се радва. Подкрепата не е по-силна в една от двете големи партии, за сметка на другата. В това отношение лобито е успешно много отдавна. Но тази двупартийна подкрепа започна да ерозира през последното десетилетие, тъй като подкрепата за Израел в демократическата партия спадна рязко. В същото време тя значително нарасна в републиканската партия. 
В допитване на Pew от януари т.г. само 33% от демократите казват, че съчувстват повече на евреите, отколкото на палестинците, докато 74% от републиканците казват, че съчувстват повече на Израел, отколкото на палестинците. Това е разлика от 41 процентни пункта. Накратко, има забележителна ерозия на подкрепата за Израел сред демократическата партия през последните години, което повдига сериозни въпроси, например дали лобито ще успее да поддържа двупартийната подкрепа за специалните отношения през идните години.

Нека отново променя курса. Сега ще се фокусираме върху това, което не се е променило през последните десет години. Три неща не са се променили.

Първо, лобито е толкова влиятелно, колкото винаги е било. Човек може да се изкуши да види поражението на лобито във връзка с иранския ядрен въпрос като доказателство, че силата му отслабва. Но това би било грешка. Лобито не печели всеки път. И е по-вероятно да загуби, когато тласка Съединените щати да направят нещо, което може да ги вкара във война. Сделката с Иран пасва точно в тази категория, защото един провал да направим споразумение с Иран щеше остро да увеличи шанса САЩ да атакуват ядрените обекти на Иран. Сферата, в която лобито почти винаги печели, е свързана с проблемите с палестинците и финансовата подкрепа за Израел.

Фактът, че администрацията на Обама не можа да направи буквално нищо, за да накара Израел да мине към решението за две държави, но въпреки това избра да осигури на Израел 38 милиарда долара помощ през следващите десет години, е ясно доказателство, че лобито остава много могъщо.

Важно е да се разбере, че ключът към успеха на лобито е, че то се фокусира основно в повлияване на политици и съветници от високите нива на политическия апарат както и върху елитите на двете политически партии, а не на редовите служители. Отбелязах по-рано, че има значителен спад в подкрепата за Израел в демократическата партия. Причината тази промяна да има малък ефект върху политиката е, че елитът на демократическата партия остава дълбоко ангажиран със специалните отношения. Те се страхуват, че лобито ще се прицели в тях, ако има какъвто и да е знак за отслабване на тяхната подкрепа за Израел. Човек може да си помисли, че политици, които се очаква да поставят американския национален интерес над интересите на всички останали страни, ще се изправят срещу лобито, когато то настоява за политики, за които те знаят, че не са добри за Съединените щати. Бившият секретар по отбраната Робърт Гейтс обяснява защо това не се случва: „Видях голяма част от Конгреса като нецивилизован, некомпетентен за изпълняване на основните си отговорности по конституция, отдаден на дребно кадруване, провинциален, лицемерен, егоцентричен, докачлив...“ И тук идват ключовите думи: „...склонен да слага себе си и преизбирането си преди страната.“

Втората голяма непроменена величина е, че американската политика спрямо Израел остава същата през последните десет години, с други думи – специалните отношения са непокътнати. Тази приемственост, разбира се, не е изненадваща, при положение, че силата на лобито не е отслабвала. Както много от вас може би си спомнят, имаше кратък момент по време на последните президентски избори, когато изглеждаше, че кандидатът Тръмп може да предпочете по-безпристрастен подход в отношението към Израел и палестинците. Но той бързо смени лагера и даде да се разбере, че би отишъл много далеч и би бил още повече произраелски насторен от президента Обама. Разбира се, Хилари Клинтън направи същото обещание, така че нямаме основателна причина да мислим, че американската политика спрямо Израел ще се промени значително в близко време.

И накрая, няма почти никакви устойчиви критики към Израел от страна на външнополитическия истаблишмънт. Това също не е изненадващо, тъй като лобито е толкова влиятелно, колкото винаги е било. И както подчертах, то фокусира най-голямо внимание в обработването на елита на страната. Всеки, който иска да бъде сериозен играч в правенето на американската външна политика, отлично разбира, че ако критикува Израел, ще трябва да плати за това. Резултатът е, че няма сериозен дебат за Израел или за специалните отношения с него нито в Конгреса, нито в мейнстрийм медиите, нито във водещите тинк-танкове като „Съвет за външни отношения“. Това не означава, че няма открита и енергична дискусия за Израел и неговите отношения със Съединените щати, извън тези официални институции.

В заключение, нека кажа накъде отиваме оттук.

Аз смятам, че както за Израел, така и за лобито предстоят мрачни времена. Няма причина да мислим, че Израел ще се придвижи към решение за две държави. Великият Израел е тук, за да остане и това присъствие е и ще остане апартейдна държава. Този груб факт ще става все по-ясен на хората по цял свят, особено сега, когато е ясно, че палестинците не няма да получат своя държава. 

Освен това палестинците, които вече съставляват почти половината от населението на Великия Израел, ще продължат да се съпротивляват на потисничеството, което ще принуди Израел да ескалира репресивната си политика, която вече силно помрачи неговия имидж. Най-мощното оръжие на палестинците в тази битка ще бъде BDS – глобалното движение, което се опитва да генерира значителен икономически и политически натиск върху Израел, така че в крайна сметка да го принуди да даде на палестинците равни права. 

Израел и неговите поддръжници на Запад виждат BDS като екзистенциална заплаха, защото те не само имат потенциала да делегитимират Израел, но и могат в крайна сметка да доведат до отмяната на Израел. В крайна сметка, ако на палестинците бъдат дадени равни права, Израел ще спре да бъде еврейска държава, защото тогава ще има повече палестинци, отколкото евреи вътре във Великия Израел. И има сериозни причини да мислим, че BDS може да успее, най-малкото що се касае до делегитимиране на Израел.

Първо, те се прицелват в апартейда – морално отблъскваща политическа система, която е универсално осъдена. 
Апартейдът в Южна Африка в крайна сметка изчезна, защо трябва с Израел да е различно?

Второ, призивът да се дадат на палестинците равни права е в пълно съответствие с основните ценности на Запада. Това е искане, което със сигурност ще има отзвук в Западна Европа и Съединените щати и ще предизвика всякакъв род проблеми за Израел и неговите поддръжници. Разбира се, Израел и поддръжниците му разчитат на лобито да надделее срещу BDS. С времето обаче това ще става все по-трудна задача. Просто защото няма добра защита за апартейда, който е осъдителна политическа система. Лобито обаче е необикновено силно и ще отиде до крайности, за да защити Израел при всички случаи.

Трудно е да се каже докъде ще доведе този конфликт през идните десетилетия. Много израелци със сигурност ще искат да изгонят палестинците от Велик Израел, ако имат възможност, като по този начин елиминират необходимостта от апартейд. Но този резултат не е вероятен, защото сега има повече от 6 милиона палестинци, които живеят в границите на Великия Израел и те със сигурност ще окажат яростна съпротива, ако Израел се опита да ги изгони от дома им. Освен това едно масирано етническо прочистване би било огромно и вечно петно върху репутацията на Израел. По-вероятно е Израел просто да остане апартейдна държава и с помощта на лобито просто да се сниши и да приеме факта, че по-голямата част от света го смята за държава парий.

И накрая, съществува възможността BDS да успее и Великият Израел да стане легитимна либерална демокрация. Ако това се случи, което не е вероятно, то несъмнено ще дойде след много кръвопролития, защото повечето израелски евреи горещо ще се противопоставят на такова развитие, тъй като то ще означава край на ционистката мечта. Още веднъж, трудно е да се каже кое от тези развития ще се получи. 

Вероятно ще са нужни още 20 или 30 години, преди да разберем как този конфликт ще бъде окончателно разрешен или няма да бъде разрешен. Независимо от изхода, аз ще кажа с дълбока тъга, че идните десетилетия обещават множество беди за Израел и особено за палестинците. 

Съединените щати също няма да бъдат пощадени, просто защото лобито ще работи през цялото време, за да защити Израел и да запази специалните отношения, което вероятно ще навреди на интелектуалния живот на Америка, както и на нейната политика.