“Промяната” блокира общ проект с ДПС и ГЕРБ, призна заслугата на Генчовска за пробива и ѝ благодари

Правителството да одобри преговорната рамка на ЕС за старта на преговори за членство със Северна Македония - такъв мандат се очаква да получи то в петък от парламента. Точката ще бъде вкарана в дневния ред извънредно, след като външната комисия в четвъртък одобри проекторешение за това, внесено от Христо Иванов от ДБ.

Така депутатите отпушват пътя на Скопие към ЕС във втория ден на Европейския съвет, на който София трябваше да излезе с позиция. От Брюксел в четвъртък премиерът Кирил Петков отново обясни, че подобна стъпка ще е възможна само при решение на Народното събрание.

На бурното заседание на комисията снощи бяха отхвърлени вариантите на ГЕРБ и ДПС. От “Продължаваме промяната” пък блокираха опитите на вносителите от трите партии да се изработи общо решение, за да не ги обвинят, че са в коалиция с ГЕРБ и ДПС.

4 условия пред кабинета, преди да одобри преговорната рамка, се поставят в проекта на Христо Иванов. Сред тях са, че вписването на българите в конституцията на РСМ ще е на равна основа с другите народи, а не само в преамбюла. Той предложи и текст, който позволявал България пряко да контролира процеса в допълнение към гаранциите на преговорната рамка.

Против приемане на решение по темата сега се обявиха от БСП, ИТН и “Възраждане”. Приемането на подобни позиции е прибързано, нямаме нужда от това в ситуацията, в която сме - правителство в оставка, външен министър в оставка, който да подписва протоколи с държава, която вече е отхвърлила предложението, обясни зам.-шефът на соцпартията Кристиан Вигенин. Настоя решението да вземе следващо правителство.

И трите решения са различни от тези на НС и КСНС досега, остава висящ въпросът с езика и според нас не отговарят на националния интерес на България, категоричен бе Тошко Йорданов от ИТН. Изчете думите на македонския премиер Димитър Ковачевски, че отхвърля френската оферта.

Външният министър в оставка Теодора Генчовска обясни на депутатите, че времето за решението на България по плана “Макрон” не се ограничава с това заседание на Съвета на ЕС, а можело да се вземе и в друг формат до края на френското председателство. Но крайната дата е 28 юни, като било възможно и свикване на извънредно заседание на Съвета или приемане на преговорната рамка и заключението и на подпис.

Това е предложение на френското председателство и е валидно до края му. Не мога да се ангажирам какво ще е на чешкото (страната поема председателството от 1 юли), обясни Генчовска.

Тя е изпратила на Еврокомисията 15 страници доклад, който изчете на депутатите. Внесла и проекторешение в МС, което не е прието.

По-късно от ПП обявиха, че “предложението на Съвета на ЕС е невероятен успех на българската дипломация, заслугата е на министър Теодора Генчовска”. И ѝ благодариха за това.

За да се събере комисията, без чието решение не може да се задейства процесът, се стигна след цял ден политически совалки и дълго умуване от страна на ПП как да постъпят. В последните дни и Петков даде заден с обяснението, че подобно решение трябва да се вземе само след широк обществен дебат. Рано сутринта темата е била поставена и на Председателския съвет на парламента.

После ГЕРБ призова НС да вземе решение, което “ще изтрие срама” от позицията, с която отива Петков в Брюксел. От ДПС пък директно го обвиниха, че той и партията му продължават да саботират процеса на присъединяване на Северна Македония.

Христо Иванов е говорил по темата с посланика на Франция, разкриха от “Възраждане”. Обвиниха го в изземване на правомощия на правителството и държавна измяна. Той отвърна, че е защитавал националните интереси, защото офертата “Макрон” е най-доброто, което България може да постигне и е въпрос на елементарна политическа отговорност да поддържаме комуникация с европейските си партньори.

Няма да се обадя на Митрофанова да я питам как да оставя Македония в орбитата на Кремъл и Белград, ядоса се Иванов на “Вързаждане”. Призова “да престанем да се замеряме с тази тема като деца с възглавници”. А ако някой не вярва, че предложението е добро за България, да чуе лидера на опозицията в РСМ - че това е българизация на Македония.

Изненадващо в парламента дойде вицепремиерът Асен Василев и разговаря с Иванов, а в това време от “Промяната” се бяха събрали на спешно съвещание с министъра на отбраната Драгомир Заков, който е дипломат от кариерата.

Както и да се бяха развили нещата в българския парламент, решение, взето в четвъртък, така или иначе щеше да е закъсняло - срещата на върха ЕС - Западни Балкани бе насрочена за рано сутринта и приключи следобед, без евролидерите да могат да дадат категорично обещание за старт на преговорите със Скопие. Заради българското вето блокирана по пътя към ЕС е и Албания, чийто премиер Еди Рама видимо ядосан обяви, че се надява страната му да влезе в ЕС “преди следващия век”.

Веднага след балканската среща в Брюксел започна и редовното двудневно заседание на Европейския съвет. Темата за разширяването на ЕС е една от водещите, но в дневния ред изрично се посочва, че лидерите ще разглеждат други 3 кандидатури - на Украйна, Молдова и Грузия.

Теоретично е възможно зелена светлина за ЕС да бъде дадена на Скопие и Тирана по време на съвета, дори да не е включено в дневния ред. Но ако не стане до края на срещата в петък, казусът остава за Чехия.

Президентът Макрон много искаше ветото на България да падне по време на френското председателство, но до края на юни е малко вероятно всички лидери да успеят да се съберат извънредно. Следващият редовен съвет е насрочен чак за октомври.

Още повече че от Брюксел македонският премиер Ковачевския заяви, че офертата на Макрон “в този си вид е неприемлива за мен, президента, правителството, коалиционните партньори и гражданите на Северна Македония”. Скопие иска и гаранции, че София няма да поставя нови изисквания извън това, което ще бъде договорено в преговорната рамка и двустранния протокол.

Властта там е под силен натиск от най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ да не допуска никакви отстъпки на България. “Следващите часове и дни ще бъдат важни, за да видим дали ще намерим споразумение... все още е малко рано”, призна Макрон. Според нидерландския премиер Марк Рюте пък има “много раздразнение” заради българското вето

“Нищо не е лесно на Балканите, но според мен има 60-40% шанс за пробив следващата седмица”, отчете той.

Да се определи 2033 г. като крайна дата за приключване на присъединителния процес на Западните Балкани, предлага гръцкият премиер Кириакос Мицотакис.

Еди Рама, премиер на Албания:

Вие сте позор за Европа!

“Нов ден в Европа, но не и в България! Какъв позор за Европа е тази българска афера!” С този гневен пост в туитър започна денят на албанския премиер Еди Рама в четвъртък. Той заедно със сръбския президент Александър Вучич и македонския министър-председател Димитър Ковачевски бяха в Брюксел за срещата на върха ЕС - Западни Балкани.

Според Рама с блокирането на старта на преговори между ЕС и Северна Македония България държи за заложници две страни - членки на НАТО. Албания също е възпрепятствана, защото ЕС обвърза напредъка на Тирана по пътя към членство с този на Скопие.

“По време на много гореща война, която се води в задния двор на Европа, една страна - членка на НАТО, похищава две други членки на НАТО пред погледа на 26 държави от ЕС, които седят неподвижно в плашеща демонстрация на импотентност!”, заяви Рама.

На срещата в Брюксел присъстваха и лидерите на Босна и Хеицеговина, Косово и Черна гора./24 часа