Мирният процес около руската инвазия в Украйна е блокиран, докато дипломатическите усилия и действията на бойното поле се развиват по различни сценарии. Киев и европейските му съюзници се опитват да превърнат американските искания и заплахи в план, който да удовлетвори президента Доналд Тръмп.

Паралелно с това Кремъл предлага бизнес възможности, насочени към американския президент, и използва времето, за да продължи бавното си придвижване на фронта.

Пратениците на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър се движат между тези два дипломатически спектакъла, но позициите на страните остават несъвместими. За Москва мирът на практика означава победа.

Руският президент Владимир Путин иска Украйна да предаде Донбас без допълнителни боеве. Сред дългогодишните руски искания са още демилитаризация на Украйна, отказ от членство в НАТО и промяна на ръководството в Киев - условия, които са непрактични или невъзможни за изпълнение по време на война.

Затова Кремъл изглежда се е концентрирал върху Донбас като върху цел, която може да бъде постигната чрез преговори, докато натискът върху Киев да отстъпи се засилва.

За Украйна обаче отказът от региона е изключително труден. Останалата част от Донбас става все по-непригодна за живот. Руски дронове наблюдават Краматорск - най-големия населен център в района - и търсят цивилни цели денонощно. Словянск, Добропилия и Константиновка са превърнати в руини или са обект на атаки с планиращи бомби. Макар да имат голямо военно значение, в тях почти не е останал цивилен живот.

Най-ясното обяснение защо Украйна не може просто да изостави Донбас даде съветникът по националната сигурност на Тръмп Марко Рубио, който е сочен и като възможен негов наследник. Русия контролира всички освен 11% от Донецка област, каза той в интервю. По думите му украинската армия определя останалата територия като „отбранителната линия, в която са се укрепили“. Рубио посочи, че военни стратези смятат тази линия за последната, която може да бъде защитавана, след което пътят към Киев би бил пряк.

Рубио заяви още, че Русия всъщност не напредва значително и затова е преминала към „прилагане на извънредна болка“ върху украинското население чрез удари с дронове и балистични ракети, насочени и към унищожаване на енергийната инфраструктура и електроснабдяването. Украйна от своя страна нанася удари по руски рафинерии. Рубио призна усилията на Къшнър и Уиткоф, но добави, че Вашингтон иска войната да приключи, като същевременно има и други приоритети по света.

Рубио е разговарял по телефона със Зеленски в продължение на 45 минути във вторник. Това подсказва, че ангажираността му към изхода от войната може да е по-голяма, отколкото личи от публичното му изявление. Въпреки това по-ниските очаквания във Вашингтон отразяват различията между двете страни: Украйна се стреми да оцелее, а Русия иска да спечели и все още вярва, че това е възможно.

На този фон през последните 10 дни Вашингтон предприе редица стъпки, които изглеждаха като стимули за Москва, без да е ясно какви точно ще бъдат условията на бъдещото споразумение. Сред тях беше внезапна сделка за дизел, която би могла да осигури милиарди на военната машина на Путин. Тръмп едностранно обяви и енергийно примирие, за което според описанието нито една от двете страни не е била информирана предварително. То доведе до временно забавяне на украинските удари по руски рафинерии.

Бяха въведени и ограничения върху жизненоважната технология Starlink, които засегнаха отбранителните и настъпателните операции на Украйна. Ограниченията върху обмена на разузнавателна информация оставиха украинската страна без предупреждение за балистични ракетни атаки поне за няколко нощи. Към това се добавиха многократни призиви Зеленски да напусне поста си и продължилото месеци свиване на американската финансова подкрепа за Украйна. Междувременно Европа пое финансирането на военната помощ.

След среща с Уиткоф в Осло и виртуален разговор с Къшнър Зеленски заяви, че очаква скоро положителен сигнал от Рубио за американските системи за противовъздушна отбрана Patriot и за Starlink. Той каза също, че Украйна е благодарна, че обменът на разузнавателна информация със Съединените щати отново работи. Уиткоф трябва да отпътува за Русия, но не е ясно какво ще представи на Путин.

Политическата цена на американската политика се усеща преди междинните избори. Част от републиканците се опитват да се дистанцират от поредицата политики, възприемани като открито благоприятни за Русия и вредни за американските интереси. Практическата приложимост на редица мерки също е спорна. Сделката за дизел няма бързо да понижи цените на американските бензиностанции, а европейските ограничения вероятно ще намалят средствата, които тя може да донесе на Путин.

Енергийното примирие се оказа кратко и допълнително подкопа доверието в американската политика. Ограниченията върху Starlink, върху военната версия Starshield, контролирана от американското правителство, както и върху разузнавателния обмен изглежда се появяват и изчезват. Това оставя украинските военнослужещи в несигурност, докато Рубио повтаря отричането на Тръмп, че подобни ограничения изобщо са съществували.

Тази поредица от противоречиви действия може да се разбере най-вече през вътрешнополитическата призма на Съединените щати и подготовката за периода след междинните избори. Зеленски вече не разчита, че угодничеството към Тръмп ще даде резултат. Украйна постепенно се примирява с възможността да остане без американска подкрепа и да продължи сама, защото оцеляването е по-важно от отношенията с непредвидим партньор.

Европа също вижда ограничен прозорец, в който Тръмп може да нанесе допълнителни щети. Дори следващият етап да донесе още от същото, Киев и европейските държави ще разполагат с повече време да се подготвят за самостоятелни действия. Междувременно политиката на Тръмп вреди на собствената му партия и на наследството му, но контролът на републиканците над Камарата на представителите и Сената, както и липсата на реално започнала надпревара за негов наследник през 2028 г., може да му дават усещане за последен период на неограничена свобода да демонстрира практическата си симпатия към Владимир Путин.