Народното събрание ратифицира на две четения в рамките на едно заседание Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), с което България прави следващата ключова стъпка след присъединяването си към еврозоната. Решението беше подкрепено от 189 депутати от "Прогресивна България", ГЕРБ-СДС, ДПС, "Демократична България" и "Продължаваме промяната", а против гласуваха 10 народни представители от "Възраждане".

С приемането на договора България официално ще стане част от европейския стабилизационен механизъм, който осигурява финансова помощ на държави от еврозоната при тежки икономически и дългови кризи.

В мотивите към законопроекта се посочва, че членството в механизма е задължително за всички държави, приели еврото, след като влезе в сила решението на Съвета на ЕС за присъединяването им към еврозоната.

Председателят на временната бюджетна комисия Константин Проданов обясни, че Европейският механизъм за стабилност е създаден, за да гарантира допълнителна финансова сигурност в рамките на еврозоната. По думите му механизмът отпуска нисколихвени заеми, техническа помощ и експертна подкрепа на държави, изпаднали във финансови затруднения, като в замяна те трябва да провеждат реформи и да поддържат дисциплинирана бюджетна политика.

Средствата на механизма се набират чрез емитиране на облигации на международните пазари. В момента общият уставен капитал на фонда е 709 млрд. евро, като страните членки внасят реално само част от тази сума.

След присъединяването на България капиталът на механизма ще достигне 714,7 млрд. евро, а реално внесеният капитал - 81,7 млрд. евро.

Тъй като брутният вътрешен продукт на глава от населението в България е под 75% от средното ниво за ЕС, страната ще се възползва от специален 12-годишен преходен режим, който намалява размера на първоначалните вноски.

Началният внесен капитал на България ще бъде 603,21 млн. евро, които ще се плащат на пет равни годишни вноски по 120,64 млн. евро. Срещу това страната ще получи участие в уставния капитал на механизма за 5,28 млрд. евро.

През следващите седем години не се предвиждат нови плащания. След изтичането на преходния период през 2038 г. България ще направи еднократна допълнителна вноска от 388,69 млн. евро, с което общото участие на страната ще достигне 8,68 млрд. евро, а реално внесеният капитал - близо 992 млн. евро.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова подчерта, че решенията за отпускане на помощ на държава в затруднение се вземат само с единодушното съгласие на всички членове на механизма. "Няма да може да се вземе нито едно решение без гласа на България", заяви тя.

По думите ѝ при ускорени процедури решенията ще се приемат с мнозинство от 85% от гласовете. Петкова допълни, че членството ще осигури на България достъп до финансова подкрепа при евентуална остра нужда от ликвидност и ще донесе както преки, така и косвени икономически ползи.

От "Възраждане" се обявиха категорично против присъединяването. Цончо Ганев заяви от парламентарната трибуна, че България ще даде "2 млрд. лв., за да финансира закъсали държави и да поеме техни дългове", което според него е "цинизъм към българския народ".

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов коментира, че с решението "се ликвидира българската финансова независимост". "Ние сме в клуба на богатите като сервитьори и ще плащаме чужди дългове", заяви той от парламентарната трибуна.

Мартин Димитров от "Демократична България" защити механизма като "гаранция и застраховка" за страната. "Този фонд е нещо като европейски валутен фонд", каза той и подчерта, че България няма автоматично да плаща чужди дългове, тъй като решенията се вземат с пълно единодушие.

Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС определи гласуването като "финалната фаза" от присъединяването към еврозоната. "С днешното гласуване ще дадем гаранция, че никога няма да сме в състоянието, в което бяхме през 90-те години", заяви той.

Горанов подчерта, че вноската в стабилизационния механизъм не трябва да се разглежда като разход, а като инвестиция в сигурността на държавата.

От своя страна Димо Дренчев от "Възраждане" обвини предишните управления, че са "заблудили европейските правителства", за да вкарат България в еврозоната.

Константин Проданов от "Прогресивна България" заяви, че цената за присъединяването към еврозоната вече е платена, а сега парламентът обсъжда механизъм, който действа като защита при бъдещи финансови сътресения.

"Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратното - целта е да не се допусне държави с проблеми да фалират", подчерта той.

По думите му България не просто прави вноска, а придобива участие в уставния капитал на фонда за над 8,5 млрд. евро.