Брюксел дава знак за лек пробив по Шенген - праща у нас мисия по искане на Нидерландия

ЕС и Свят 21.11.2023 09:24 Снимка: ДНЕС+

Брюксел дава знак за лек пробив по Шенген - праща у нас мисия по искане на Нидерландия

България е изпълнила всички условия, но поне до юни е заложник на партийни битки в Австрия - всички ухажват избиратели с измислени страхове за разширяването

Европейската комисия ще изпрати своя мисия в България, за да събере тя допълнително информация за готовността ни да стъпим в Шенген.

Според дипломати това е първи знак за видима промяна, тъй като през 2022 година подобна мисия е била отново поискана, но категорично отказана.

В понеделник Нидерландия е настояла официално Брюксел да изпрати тази допълнителна мисия за България за установяване на факти.

Още преди месец служебният премиер на Нидерландия Марк Рюте подчерта, че очаква от проверката обективен, а не “подсладен доклад” за върховенството на закона. Страната на лалетата очаква оценка на последните законодателни промени у нас, засягащи контрола на главния прокурор, промените за КПКОНПИ и готвените конституционни промени. Затова и

този ход на Хага бе разтълкуван от дипломати като пробив,

тъй като досега Нидерландия не бе отправила подобно официално искане.

През октомври в Брюксел отиващият си премиер Марк Рюте оцени действията на българското правителство: Знам, че Николай Денков работи много усилено в своето правителство. Искаме комисията да ни каже дали България изпълнява всички задължения и тогава ще решим.

Надявам се хората в Хага да разбират, че не могат да държат, както досега, двете страни като заложници, заяви и София ин'т Велд, нидерландска евродепутатка от “Обнови Европа”.

Иначе България и Румъния увеличават дипломатическия си натиск да се присъединят към шенгенското пространство до края на годината, но вътрешнополитическите борби в Австрия и Нидерландия вероятно ще продължат да забавят членството им и икономическите ползи, свързани с него.

През последните години и Еврокомисията, и Европарламентът многократно повтарят, че двете балкански държави са изпълнили изискванията за членство в зоната за свободно пътуване, и призоваваха всички членки да гласуват за това. И все пак Австрия, която няма граница с Румъния и България, оправда ветото си, че те са входна точка за мигранти в ЕС. Изказванията идват въпреки факта, че според Frontex Румъния, както и останалата част от източната граница на блока,

не представлява сериозен миграционен риск

Според данни българската Главна дирекция “Гранична полиция” е постигнала 30-процентно подсилване на българо-турската граница. Резултатът е, че през последните 2 месеца опитите за нелегално преминаване през нея са не повече от 300-400 на денонощие.

Това лято Европейският парламент пък обяви, че икономическата тежест, която запазването на двете страни извън Шенген има върху бизнеса и населението, допринася за повишените цени на стоките и пътуванията.

С обем от над 10 милиарда евро Австрия е вторият по големина инвеститор в Румъния и България след Германия. Заради блокирането на двете държави за шенгенското пространство,

австрийският бизнес понася сериозни загуби - само щетите за превозвачите са над 1 млрд. евро годишно.

Според Европарламента стопирането на България и Румъния освен, че спира и свободния поток на стоки между европейските държави, допринася за замърсяването и действа като допълнителна тежест за целите на ЕС за неутралност на климата.

Европейски анализатори са категорични, че присъединяването на двете страни към Шенген,

би имало повече смисъл за ЕС, защото по-добре ще се управляват външните граници

чрез обединяване на ресурси и осигуряване на ключови пътища за изнасяне на зърно от Украйна.

И все пак вътрешнополитическите борби на австрийското и нидерландското правителство и електоралните сметки предполагат, че те ще бавят разширяването на Шенген.

Основната формация в австрийското коалиционно правителство е дясната Австрийска народна партия, която използва антиимиграционна реторика и е критична към шенгенското споразумение. Освен това социологическите проучвания показват, че налагането на вето върху разширяването на зоната за свободно пътуване е популярно сред австрийските избиратели.

Австрия ще проведе общи избори и избори за Европейски парламент през 2024 г., което предполага, че е малко вероятно властите да предприемат подобен непопулярния ход

да отменят ветото си преди двата вота

Интересен е инатът на австрийската власт, тъй като президентът Александър ван дер Белен, кметът на Виена Михаел Лудвиг, а и бизнесът в един глас подкрепят влизането на България и Румъния в зоната за свободно пътуване.

“България е и част от шенгенското семейство, след като изпълни всички критерии за членство. Следя много внимателно кога ще се качи на борда за Шенген и съм силно засрамена от официалната позиция на моята държава. Не подкрепям действията на австрийското правителство. Според мен това е много лош ход. Това няма нищо общо с България, а по-скоро с вътрешните проблеми в моята страна”, заяви вицепрезидентът на Европейския парламент Евелин Регнер, австрийски адвокат и политик.

Румънският премиер Марчел Чолаку дори обвини австрийския канцлер Карл Нехамер, че заради вноса на руски газ е изпаднал под влияние на Путин и не пуска страната му и София в Шенген.

Нидерландският аргумент за недопускане на България се върти около наличието на организирана престъпност и корупция у нас. Въпреки това София е завършила успешно Механизма за сътрудничество и проверка и според Европейската комисия сме постигнали напредък в борбата с корупцията и в съдебната реформа.

Нидерландия ще проведе общи избори на 23 ноември. В зависимост от състава на следващото правителство Хага може евентуално да отмени ветото си, но това вероятно няма да се случи за срещата на върха на министрите на вътрешните работи на ЕС на 4-5 декември, когато се очаква отново да се гласува за влизане на София и Букурещ в Шенген.

Проточването на преговорите по Шенген ще забави допълнително икономическите ползи за България и Румъния от присъединяването към безпаспортната зона и потенциално ще увеличи антиевропейските настроения и в двете страни. По-важното е, че забавеното членство в Шенген може да подхрани антиевропейските настроения в две държави, където политическият елит като цяло е проевропейски, което може да се прояви в по-голяма подкрепа за евроскептичните партии на изборите за Европейски парламент през юни 2024 г.

Така въпреки усилията на българските и румънските власти през последните месеци влизането в Шенген за двете балкански страни ще се отложи не заради неизпълнени условия, а по-скоро заради политическите битки в Австрия и Нидерландия.

“Една верига е толкова силна, колкото е силна най-слабата ѝ брънка, както се казва, и Брюксел не може да си позволи липса на единство или съгласуваност по отношение на свободното движение. Ако една страна заслужава да бъде част от Шенген, трябва да бъде допусната”, смята журналистът и анализатор Кристиан Герасим в материал за “Евронюз”.

CHF CHF 1 2.01778
GBP GBP 1 2.33073
RON RON 10 3.93725
TRY TRY 100 5.4048
USD USD 1 1.78876