Това, което ще последва, ще покаже дали те са по-прагматични, отколкото се твърди

САЩ бомбардираха иранските ядрени съоръжения и никой, нито в Белия дом, нито извън него, не може да бъде сигурен как ще се развият събитията. Сега това зависи изцяло от иранската реакция и от това какво е било унищожено в дълбокия ядрен обект във Фордо.

Защото има два възможни пътя към американския успех във войната, в която Израел накара да се включи президента Доналд Тръмп - човек, който претендира за почти магически способности за прекратяване и предотвратяване на войни. И двата пътя ще подложат на изпитание предположенията за силата и месианската природа на Ислямската република, защото и двата са от компетенцията на върховния лидер аятолах Али Хаменей и неговите генерали.

Най-очевидният път към успеха е, че иранската ядрена програма наистина е "унищожена" и ще са необходими години и огромни средства, за да бъде възстановена, което неутрализира този токсичен въпрос в обозримо бъдеще. При този сценарий иранските лидери може и да говорят за Армагедон и "вечни" последици за "Големия сатана", но те много внимателно ще избират всякакви ответни мерки срещу американски цели. Тяхната цел ще бъде да избегнат пряка военна ескалация със САЩ, която може и да преживеят, но с огромен риск и разходи. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет ясно заяви в неделя по време на пресконференция, че това е надеждата.

Той заяви, че "публични и частни послания се предават директно на иранците по множество канали, като им се дава всякаква възможност да седнат на масата за преговори".

Най-яростните критици на Тръмп ще трябва да признаят, че това би било добър резултат и че възможностите му при всички случаи са станали доста ограничени в деня, в който израелският премиер Бенямин Нетаняху нареди на своите военновъздушни сили да унищожат ядрената програма на Иран. С непокътнатия Фордо Иран щеше да продължи да притежава суровините и съоръженията за обогатяване на уран, необходими за създаването на оръжия.

Вторият път към успех - поне в очите на Нетаняху - би бил чрез бомбардировки, толкова опустошителни и целенасочени по обхват, че да дестабилизират Хаменей и да доведат до смяна на режима с приятелски настроен към Израел и Запада. Предположението е, че страната ще бъде превзета от градската опозиция, която презира духовния елит, управляващ Иран от революцията през 1979 г. насам, и няма интерес от продължаващата изолация на страната си.

При подобни сценарии не е чудно, че толкова много противници на американската намеса посягат към инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г., търсейки паралели. Тя също беше оправдана с твърдения за спешна ядрена заплаха и обещание за замяна на един деспотичен режим. Резултатът беше ужасяващ.

Но има един важен аспект, на който ще се спра - това не е като Ирак. Тръмп не се стремеше към война с Иран, но беше въвлечен в нея от Израел. Вероятността за сухопътна инвазия и окупация в иракски стил е приблизително равна на нула. Иранската заплаха, включително притежаването на усъвършенствана ядрена програма, не беше изфабрикувана. Иран е обогатил достатъчно уран до 60% - ниво, което не може да се използва за мирни цели, а за производството на девет бойни глави. Дори Иран не оспорва това. Единственият въпрос е какво възнамеряват да направят с него и колко бързо.

Освен това, за разлика от Ирак на Саддам Хюсеин, Иран наистина представлява активна заплаха - преди всичко за Израел - чрез активното организиране, финансиране и въоръжаване предимно на прокси атаки, особено след терористичната атака на Хамас от 7 октомври 2023 г. Иран не само публично се ангажира с изкореняването на еврейската държава, но и упорито предприема действия за постигане на тази цел. Оставям на други да анализират дали всичко това оправдава претенциите на Израел за самозащита от гледна точка на международното право. Ето какво ме тревожи повече:

Първо, иранската държава има много повече възможности да потопи в хаос региона и световната икономика, отколкото някога Ирак.

На второ място, все още не знаем дали съоръженията за обогатяване на уран във Фордо действително са били унищожени. Тръмп твърди, че са били, иранците заявиха, че те са останали незасегнати и че при всички случаи жизненоважното оборудване и хора са били евакуирани. И двете страни имат достатъчно основания да лъжат, но ако съоръженията не са били унищожени, случаят все още не е приключил. Ще има още въздушни удари, още натиск за ответни действия, още жертви и непредвидени последици. Всъщност по отношение на предотвратяването на иранска бомба резултатът може да се окаже по-лош, отколкото ако САЩ и Израел не бяха направили нищо.

Международната агенция за атомна енергия към ООН също не знае къде се намират иранските запаси от обогатен уран, тъй като те са били премахнати от Иран, за да се избегне изхвърлянето им в атмосферата от американските и израелските боеприпаси. Това е добре, досега не е съобщено за радиоактивно замърсяване извън зоните на непосредствено въздействие. Но също така означава, че ключовата суровина за опитите за създаване на бомба вече не е под наблюдението на МААЕ.

Ако перспективите за осигуряване на неядрен Иран са далеч от сигурни, то тези за налагане на положителна промяна на режима са още по-малко определени. Това, което знаем за този феномен, е, първо, че той работи най-добре, когато атакуваната власт е загубила желание да убива или няма контрол над службите за сигурност, необходими за изпълнение на заповедите й. Второ, че е най-добре да се извърши органично, отвътре, а не чрез чуждестранна военна намеса. И накрая, че успехът зависи от предварителното съществуване на организирана демократична опозиция. Нищо от това не важи за Иран.

Много по-вероятно е всяка промяна да дойде отвътре, от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, където може да се вземе решение за отстраняване на 86-годишния върховен лидер заради това, че е настоявал за политика, която се е оказала катастрофална. Запазването на Иран в ролята на потенциална ядрена сила провокира Израел, САЩ и техните съюзници от Персийския залив чрез разработването на ядрена програма, толкова ясно насочена към евентуална военна цел, но без да се създаде арсенал, който би могъл да осигури на страната имунитет срещу нападение в стил Северна Корея.

Дали това са модернизиращи се прагматици, които искат да деескалират отношенията със Запада? Или твърдолинейни, решени да поправят грешката на Хаменей? Дали ще либерализират икономиката, в която по силата на международните санкции започна да доминира Корпусът на гвардейците на ислямската революция? Дали ще се либерализират политически в страна, която всъщност е една от последните сухоземни империи, с големи и понякога размирно настроени тюркски, кюрдски, арабски и белуджи малцинства? Потенциалът за хаос в стил Ирак, Либия или Сирия е реален.

По-вероятно е Ислямската република да оцелее, със или без ново ръководство, и въпросът за разпространението на ядрените оръжия на Иран да остане нерешен. Това оставя следващото развитие на събитията да зависи предимно от духовниците и генералите в Техеран. Тръмп все пак може да се превърне в героя, който толкова много иска да бъде. И все пак, може би по ирония на съдбата, той и Нетаняху сега трябва да се надяват, че Хаменей и по-младите командири от КСИР, които заместват убитите от израелските удари, са по-рационални и по-малко месиански настроени, отколкото ги представят.